Патриарх Кирил: Без любовта справедливостта би загубила своя смисъл

Социално-етическите възгледи на патриарх Кирил

Патриарх Кирил, със светското име Константин Марков Константинов (1901-1971 г.), е български духовник и историк. През май 1953 г. на църковно-народен събор е избран за първия патриарх на Българската православна църква след възстановяването на Българската патриаршия през 1953 година. Публикуваме откъс от изследването на свещеник Георги Гугов „Социално-етическите възгледи на патриарх Кирил”:

„Любовта ражда, съхранява и обновява живота. Съществена характеристика е и нейната всеобхватност, тъй като наш ближен е всеки човек, независимо от неговата националност, вероизповедание и социален произход. Тя е „щастие, което се самораздава и ни внушава, че всички останали блага имат относителна стойност.

В резултат на това ние ставаме по-свободни и независими от тях и с по-голяма щедрост започваме да ги раздаваме на онези, които са изпаднали в нужда. Раздаваме време, спокойствие, правда, свобода, искреност и всякакви други добрини”.

Без любовта справедливостта, която като добродетел е била позната и в езическия свят, би загубила своя смисъл и ще се изразява само в една неудохотворена законност във взаимоотношенията между хората. Между тези две добродетели няма граница, тъй като справедлив може да бъде само този, който обича. В това хармонично допълване „любовта показва къде се намира справедливият предел на прошката” (Срв. Мат. 6:14-15).

„Духовното безгрижие” е онова първоначално състояние, което поражда порочни навици и притъпява всякакви съпротивителни сили срещу стихията на отрицанието и разрушението. Изпаднал в такава ситуация, човек е склонен да си мисли, че е станал по-силен и сигурен в успехите си. Неговата смелост е дръзка, безпощадна и той започва спокойно да си служи с лъжи, измами, клевети, интриги, със скрито или явно насилие, без никакво угризение на съвестта и без да се смущава от нещастието и страданията на другите хора.

В каквато и форма да се проявява, грехът предизвиква морални и физически изпитания, които се явяват като възмездие за извършеното зло. Прозрението за „скритата нравствена причинност в живота и закона за отплатата” трябва да ни държат будни, за да не оставяме глухи за думите на Христовата любов: „Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо” (Йоан 5:14)

Благотворното влияние на християнския дух се изразява не чрез някакви външни, социални реформи, а преди всичко чрез вътрешна, морална промяна в самите принципи на взаимоотношения между хората. „Христос не се яви на историческото поприще, за да извърши една обществена реформа – отбелязва патриарх Кирил, - тъй като Той не бе социален реформатор и преобразуванието на обществения живот не е в центъра на Неговата мисия. Центърът е спасението на душата и от него лъчеобразно изтичат радиуси, които проникват цялата област на живота, обхващат я и продължават в исторически още неосъществена далечина като идеални възможности за един безспирен напредък”.

Христовата притча за талантите (Мат. 25:14-30) нагледно показва, че Бог е призовал хората към труд, тъй като само чрез него те могат да изпълнят своето призвание и да умножават ценностите на живота. Трудът е не само право, но и нравствено задължение, съобразно което всеки, който е получил живота като дар Божи, трябва да реализира своите способности. Така в труда човек намира и морално удовлетворение от изпълнението на един дълг към себе си и към ближните, с което дава своя принос за общото благо на всички хора.

Това засилва социалното чувство и всеки става съпричастен към проблемите на обществото, в което живее. В резултат на това „човекът на труда има съзнанието, че е създател и крепител на обществения живот. Обществото става за него свое, в което той има дял и чрез приносите на своя труд. То не е нещо чуждо, към което да има само външно отношение”.

Проникването на нравствените принципи в сферата на икономиката оказва най-благотворно влияние върху целия живот на обществото. То създава справедливост и солидарност, тъй като в закона за любовта се съдържа цялата възродителна сила на живота, а от неговата антитеза – егоизма и индивидуалистичното утвърждаване на собствения интерес, се поражда силата на разрушението, безредието и упадъка. Именно затова нравственият закон трябва да осмисля с по-висши цели всички дейности и творчески прояви на човека, да ги свързва и обединява в една върховна цел.”

Източник: Свещеник Георги Гугов „Социално-етическите възгледи на патриарх

Кирил”, ИПТК „Збелсурд” СД, Пловдив, 2003 г.;