Пари, отношение към парите, богатство, печалба, подарък, награда

Пари, отношение към парите, богатство

Твърде трудно е да се намери правилното отношение към парите. От една страна, глупаво е да се презират. Ако хората много години са употребявали този знак за размяна, защо трябва сега да го отричаме. От друга страна, да станеш роб на парите е страшно нещо. Ласкателствата към някой човек и търсенето на познанство с него, само защото е богат, разкриват низостта на душата.

Разбира се, можеш да бъдеш едновременно богат и интелигентен, богат и привлекателен и тогава приятелството може естествено да бъде свързано с интелигентността и красотата. Но само богатството като факт не трябва да ви вдъхва нито любов, нито омраза. Особено творецът, ако вече се е съгласил (и дори иска) да му се заплащат произведенията, които изработва за свое удоволствие, в никакъв случай не трябва да позволи парите да му наложат да проституира. Андре Мороа (1885-1967), френски писател и историк

Това е моят избор. За какво? За да имам свободно време. Ако трупах пари, постоянно трябваше да внимавам да не ме безпокоят или окрадат. Щях да пропилея времето си. Това, което не може да се купи, е време. Някой друг може да изпитва радост от трупането на пари. Защо не. Всеки трябва да има свободния избор да върши това, което иска. Хосе Мухика, роден през 1935 г., президент на Уругвай

Но защото може да се използват както за възнаграждение, така и за наказание, парите са много по-универсално, по-гъвкаво оръдие на властта, особено пък когато заплахата с насилие като последно средство не е престанала да съществува.

Парите не можеха да станат по-рано главният инструмент за контрол в обществото, защото огромното мнозинство от хората не беше обхванато от паричната система. Селяните от прединдустриалната епоха по правило сами отглеждаха собствената си храна, сами строяха собствения си подслон и шиеха собствените си дрехи.

Но още щом фабриките заместиха нивите, хората престанаха да произвеждат сами собствената си храна и станаха напълно зависими от парите за преживяването си. Тази пълна зависимост от паричната система, която е коренно различна от системата на самозадоволяване, преобрази всички властови отношения.

Насилието, както видяхме, не изчезна. Но с превръщането на парите в главния подтик за работната сила и в главен инструмент за контрол в обществото през трите века индустриализъм, формата и функцията на насилието се промени.

Това обяснява защо фабричните общества – както капиталистическите, така и социалистическите – са по-грабителски и користолюбиви, по-вманиачени на тема пари от далеч по-бедните прединдустриални култури. Алчността несъмнено датира още от палеолита. Но парите станаха главен инструмент на властта именно при индустриалното общество. Алвин Тофлър, роден през 1928 г., американски писател и футурист

Не съм търсил парите – те дойдоха при мен. Не съм наследил нищо, не съм следвал, никога не съм полагал изпит... Самият аз никога не съм броил парите си. Водя много прост живот. Ще Ви дам един пример: имам нужда само от един единствен ключ. Не заключвам нито бюрото си, нито чекмеджетата, къщата или шкафа си. Всичко е отворено и достъпно.

Карам само една кола. Нямам яхта, нито частен самолет, нито произведения на изкуството. Всички тези неща не означават нищо за мен.... Не съм обвързан с нищо, нито към неща, нито към личности. Открих, че това прави живота по-приятен, по-обикновен. Нямам дори слънчеви очила. Нито камера. Въобще не използвам компютър. Имам мобилен телефон, това е всичко. Мики Джагтиани, роден през 1952 г., индийски бизнесмен, председател на Съвета на директорите на компанията „Landmark Group”, базирана в Дубай

Парите са необходимост, която ти дава възможност да задоволиш изконни необходимости – храна, подслон, книги, средство за придвижване, добро образование на теб и децата ти, нормален дом. Когато парите са придобити с труд и чест, няма какво да се срамуваме от тях. Проф. Коста Костов, началник на Клиниката по белодробни болести във ВМА

Парите не правят човек щастлив, те са важни, за да се чувстваш щастлив, но за мен признанието е по-важно, особено признанието на играчите. Луис ван Гаал, роден през 1951 г., холандски футболен треньор

Макар че обикновено се прикриват под маската на усмивки, шеги и приятелство, хората таят огромно почитание към парите и величието, без да споменаваме действителната власт, която осигуряват парите. Оттук следва, че богатството поражда импулс за „лизане на подметки”, не по-малко силен от този, който събужда властта. Гретхен Рубин, американска журналистка


Ал Пачино: „Стане ли въпрос за пари, човек се променя... Хората откачат, когато стане дума за пари.”

Не искам да осъждам богатството, Библията също не го прави. Но ако парите са в центъра на нещата, в човека става празно. Който зачита човека, можа да стане и богат – и самият да остане човек. Анселм Грюн, роден през 1945 г., немски християнски писател

  Повечето хора са обсебени от страха да не загубят парите си, но аз никога не съм се колебал и секунда да вложа цялото си имущество в мои филмови проекти. Финансирах сам „Апокалипсис сега”, въпреки че носех отговорността за три деца и малко преди това бях на ръба да загубя къщата си. В продължение на десет години връщах дълга си към банките. Дори и вече да нямам никакви пари, ще продължа да правя филми. Франсис Форд Копола, роден през 1939 г., американски филмов режисьор

Не бих играл за пари. Мисля, че никога не бих го сторил… Стане ли въпрос за пари, човек се променя. Става някак особен. Знам, защото съм го изпитвал на собствен гръб. Един път искам 5 долара назаем. До този момент бяхме на вълна: „Как си, мой човек? Не съм те виждал цяла вечност. Глей каква среща!” Отвръщам, че съм много добре и му искам петте долара. Той вика: „До утре, мой човек. Тук и по същото време.” Обещава, ти отиваш в уреченото време, а от него – ни вест, ни кост. Хората откачат, когато стане дума за пари.

Богатите разбират от пари, знаят всичко за тях и се отнасят към тях по различен начин. А когато не си ги имал, а сега ти се удава възможност да ги притежаваш, трябва да усвоиш тази нова наука. Не мога да изям всички стекове на земята, нали? Ал Пачино, роден през 1940 г., американски филмов актьор

Онези обаче, които се интересуват само от пари, вече имат проблем. Човек има нужда от пари за да живее, аз също имам нужда от тях. Всеки обича парите. Но заедно с парите съществуват и други ценности като сплотеността на семейството, вътрешното доволство, медитацията и познанието, че материалните неща ни ограничават. Който счита тези неща за основни в своя живот, той се чувства по-малко засегнат от кризата. Далай Лама, духовният водач на Тибет
 

Печалба
 

Филмите имаха нещо общо с един урок, който научих в живота си. Когато пораснах, често слушах, по време на спортуване и на други места, че не е толкова важно дали човек печели или губи, а как играе. Но забелязах, че това е лъжа. Да печелиш, в Америка означава всичко. За това става дума в тези филми. Робърт Редфорд,  роден през 1936 г., американски актьор и режисьор

Подарък
 

Подаръкът е безплатен, гратис, „gratia“, излъчваното небесно благоволение, което отново може да бъде намерено в детската стая... Съществува тезата, че в децата се откриват безсмъртните духове на предците и затова вместо на тях се правят подаръци на децата, за да се настроят тези духове милостиво.

 В подаръка винаги се крие задължение за взаимност, най-малкото за благодарност. Стига се неизбежно до едно властово неравновесие, ако не последва реципрочно действие. Даването на подаръци е силно ритуализирано и съществуват много ясни правила за подходящата форма на обратно даване на подаръци и за подходящите моменти, когато това трябва да се направи. Ето защо в подаръка е заложено насилие, защото той винаги изисква отговор. На подарък не може да не се реагира, дори едно неприемане би било много груб отговор. Често правенето на подаръци води до взаимно съревнование, кой дава повече.

Ние правим подаръци за да покажем уважението си, да подчертаем една връзка или да документираме близост и в материално отношение... С подаръците ние плетем социални мрежи. Още повече, че те причиняват една особена форма на обвързаност, която не би могла да бъде създадена чрез самата пазарна размяна.

Ако сега се разберем да не си даваме никакви подаръци, това ще е нещо като пакт за ненападение, защото взаимно се освобождаваме от това лишено от смисъл задължение. В същото време ще се създаде ново напрежение, защото не се знае дали другият човек наистина ще държи на това или все пак няма да извади изненадващо подарък от джоба си. Елфи Миклауц, професор по социология във Виенския университет
 

Награда
 

Но ако имаше първа и втора награда, бих приел втората, защото както казва поучително Рицарят на печалния образ на своя верен оръженосец, „по-важна е втората награда, защото първата се дава по други причини!” Николай Кънчев (1936-2007), български поет и преводач

Снимки: eic.de; picstopin.com;