Папа Бенедикт ХVІ (Йозеф Ратцингер): За християнството, което дава радост

Откъси от „Светлина на света” - папа Бенедикт ХVІ

Публикуваме откъси от книгата-интервю на Петер Зеевалд с папа Бенедикт ХVІ „Светлина на света”. Като кардинал Йозеф Ратцингер предупреждава, че сме заплашени от загубата на идентичност, ориентация и истина, ако едно ново езичество се опитва да наложи господство върху мисленето и действията на хората.

Посланието на Бенедикт ХVІ гласи: не е възможно да продължаваме по пътя, по който вървим сега. Човечеството се намира на кръстопът. Време е да се обърне към себе си. Време е за промяна. Време е за обръщане към вярата. 

Ето защо с непоколебима твърдост той заявява: „Съществуват толкова много проблеми и всички те трябва да бъдат решени, ала това няма да стане, ако Бог не е в центъра на нещата и ако той не стане отново видим за света”.

Истинската нетолерантност

Истинската опасност, пред която сме изправени, се състои в това, че толерантността бива унищожавана в името на самата толерантност. Съществува опасност от това, че разумът – т. нар. западен разум, твърди, че вече е установено онова, което е правилно, като по този начин претендира за една тоталност, която е враг на свободата. Смятам, че тази опасност трябва да бъде изобличена. Никой не трябва да бъде принуждаван да е християнин. Както и никой не трябва да бъде принуждаван да живее съгласно „новата религия” като една единствена истина, задължителна за цялото човечество.

Джамии и забрадки

Християнитe са толерантни и спокойно се отнасят към изразяването на вярата от другите. Ние сме радостни, че в арабските държави от Залива (Катар, Абу Даби, Кувейт) има църкви, в които християните могат да отслужват Литургията и да се надяваме, че така ще бъде навсякъде. Ето защо е естествено и при нас мюсюлманите да могат да се събират на молитва в джамии.

Що се отнася до забрадката, аз не виждам причина за нейната повсеместна забрана. Казват, че някои жени я носят не по своя воля, което на практика е своеобразно насилие над тях. Разбираемо е, че в тези случаи не можем да се съгласим с това нещо. Ако обаче те желаят да носят забрадка по своя воля, не разбирам защо това трябва да им бъде забранявано.

Трудности

Разбрах, че без тях не може. Но преди всичко трябва да сме внимателни с оценката за Папата – доколко той е значим, докато е жив. Само с отминаването на времето може да се определи какво място в историята заема определена вещ или човек. Но това, че атмосферата невинаги ще бъде радостна, бе очевидно, като се има предвид как се е формирало съвременното световно съзвездие, с всички сили на разрушението, с всички съществуващи в нея противоречия, с всички опасности и грешки. Но ако аз получавах от всички страни само одобрение, тогава може би трябва да се запитам дали наистина се занимавам с известяването на Евангелието.

Радостта от християнството

Целият ми живот е пронизан от една пътеводна нишка, а именно – християнството дава радост, то разширява хоризонтите. Защото, в крайна сметка, да живееш винаги и само „срещу” би било непоносимо.

Медиите и случаите на сексуално насилие

Бе очевидно, че действията на медиите бяха насочени не само към търсене на истината, но и към чувство за удовлетворение от това, че се появи възможност да приковат Църквата на позорния стълб и да я дискредитират. И въпреки всичко трябва да е ясно следното нещо – доколкото става дума за това, че те изнасят истината на бял свят, ние трябва да им бъдем признателни. Истината, в комбинация с правилно разбраната любов, е ценност номер едно. Освен това медиите не биха могли да дават такава информация, ако в самата Църква не бе извършвано зло. Само затова, че злото дойде отвътре от Църквата, други успяха да го обърнат против нея.

Прогресът

Възниква въпросът какво разбираме под думата „прогрес”. Съвременната епоха търсеше свой път, ръководейки се от идеите за прогрес и свобода. Но какво е прогресът? Днес ние виждаме, че прогресът може да бъде и разрушителен. Затова е необходимо да поразсъждаваме над критериите, към които трябва да се придържаме, та прогресът наистина да е прогрес.

Истината

Би следвало да съберем смелост и да кажем: да, човекът трябва да търси истината; той е способен на истина. Истината изисква критерии за истинното и неистинното. И тя винаги трябва да върви с толерантността. По този начин истината ни показва кои устойчиви ценности са били дадени на човечеството, за да бъде то велико. Затова трябва наново да се научим да упражняваме смирението, правещо възможно признаването на истината и полагането й като мащаб.

Фактът, че истината не господства посредством насилие, а по силата на собствената власт, е основно съдържание на Евангелието на Йоан: пред Пилат Исус се определя като Истината и свидетел на истината. Той защитава истината не с легиони, а я прави видима чрез своето страдание и с това я прави ефикасна.

Покаяние

Понятието покаяние, което спада към основните елменти на старозаветното послание, занемаряваме все повече. Някак си ти се иска да кажеш само положителното. Но и отрицателното съществува, то е факт. Това, че чрез покаянието можеш да променяш и да се променяш, е положителна дарба, подарък. Така го е виждала и ранната Църква. Важно е сега действително да се започне наново в духа на покаянието – и същевремено да не се губи радостта от свещенството, а да се придобива отново.

Сексуалност

Да се съсредоточим само върху профилактиката означава да опошлим сексуалността, и това опошляване крие в себе си опасността все повече хора да не виждат вече в сексуалността израз на своята любов, а само един своеобразен наркотик, с който се самоснабдяват. Ето защо борбата срещу опошляването на сексуалността също е част от големите усилия, насочени към това сексуалността да бъде оценявана позитивно и да може да оказва своето положително действие върху човека в неговата цялост. Необходима е хуманизация на сексуалността.

Със съкращения от http://www.catholic-news.bg;

Снимки: revistaecclesia.com; eucharistandmission.blogspot.com;