Папа Бенедикт XVI: Съществуват ценности, които никой не може да промени

Нравствените възгледи на папа Бенедикт XVI

„Съществуват ценности, които не могат да бъдат променени от никого”, настоява остроумният интелектуалец кардинал Йозеф Ратцингер, бъдещият римски папа.  Той отхвърля категорично тезата за относителността на истината и ценностите. „При един демократичен ред мнозинството определя това, което трябва да има стойност като истинско и справедливо. Но съвременният човек може да бъде манипулиран от пазара, от медиите, от модата.

Както евреите, които са викали „Да бъде разпнат” за Христос, така също хората от всички времена търпят влиянието на тълпата. Крещят, защото крещят и другите, и както крещят другите. И по този начин справедливостта бива смачкана от подлост, от малодушие, от страха от диктата на господстващия начин на мислене. Тънкият глас на съвестта бива задушен от крясъците на тълпата. Нерешителността от страна на хората дава сила на злото.

Релативизмът (според него истината и моралът са относителни), тоест да се носиш тук и там от всеки вятър на доктрината, изглежда като единственото поведение на нивото на днешното време, превръща се в доминиращ възглед.
 

Диктатура на релативизма

Гради се диктатура на релативизма, която не признава нищо като окончателно и която е определяща, водена от своето аз и от своите желания. В този смисъл може със сигурност да се каже, че релативизмът носи в себе си собствен догматизъм. Толкова е сигурен в себе си, че трябва да бъде наложен и на онези, които не го споделят.

Няма съмнение, че мнозинството може да сбърка и неговите грешки се отнасят не само до второстепенни въпроси, но могат да поставят под съмнение и основни блага. Защото достойнството и правата на човека не са вече гарантирани и се дискредитира самата цел на свободата.

Защото изобщо не е вярно, че за мнозинството е ясно какви са правата на човека, в какво се състои човешкото достойнство. Историята на нашия век е показала по драматичен начин, че мнозинството се поддава на корупция и манипулация, че свободата може да бъде разрушена тъкмо в името на свободата.
 

Консенсус за ценности

Очевиден факт е, че първите демокрации, американската и английската, се основават върху консенсус за ценности, които са произлезли от християнската вяра и са могли да функционират само чрез споразумение относно ценностите. А светските системи се оказват слаби и лесни жертви на диктатурите. Преживяват единствено, защото части от старото морално съзнание продължават да съществуват и без предишните основи и правят възможно едно морално разбирателство.

В крайна сметка демократичната система може да функционира единствено, ако определени основни ценности - да кажем „човешки права”- биват признати от всички и освободени от натиска на мнозинството.

Основните права не са градени от законодателя, нито дадени на гражданите. Те по-скоро съществуват по собствено право и винаги трябва да бъдат спазвани от законодателя. Те са му дадени предварително като ценности от по-висш ред. Стойността на човешкото достойнство предхожда всяко политическо действие и всякакво политическо решение и препраща към създателя. Само Той може да определи ценностите, които се основават върху същността на човека и които са неприкосновени. Съществуват ценности, които никое мнозинство не може да заличи.
 

Трайните ценности като гаранция за човешкото величие

Съществуването на ценностите, които не могат да бъдат променени от никого, е истинската гаранция за нашата свобода и за човешкото величие.

Не е лесно да се прави разлика между християнските ценности, които трябва да се изберат единствено чрез свободата на вярата и не могат да бъдат наложени, и ценностите, макар и човешки, които докосват същността на човешкото достойнство. Когато говорим за основните човешки права и за основните етични норми, говорим за ценности, узрели в християнството, но в действителност човешки ценности. Едновременно християнски и светски, в крайна сметка човешки и универсални.

Необходим е един минимум от недосегаеми морални ценности. Диктатурата на мнозинството е не по-малко опасна от другите диктатури. Необходима е граница и за политическия релативизъм. Границата е поставена от някои основни етични ценности, които са именно условието за плурализъм. И следователно са задължителни и за мнозинството.”

Даг Тесоре, „Ратцингер: Въведение”;

Сиела, София, 2007 г.;

Снимки: sueddeutsche.de;