С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Панайот Ляков: Българското харакири

Панайот Ляков: Българското харакири

Панайот Ляков за вечно живото българско харакири

Публикуваме откъс и мисли от книгата на Панайот Ляков „Българското харакири”. Въведението на автора е един достоен завет към синовете му Борис и Константин: „Да си добър българин е достатъчно: значи си почтен и смел човек, отдаден на семейството и професията си, готов да се пожертва за България, без да се кълне непрекъснато колко я обича!”

Българското харакири

                                                    Българинът е бегач самотен.

                                                    Спираме, отново се засилваме.

                                                    Носим си табелки: „Доживотен!”

                                                    Българин, без право на помилване.

                                                    Сменяха се много надзиратели.

                                                    Прангите се сменяха. И дажбите.

                                                    Враговете ставаха приятели,

                                                    Докато приключат разпродажбите.

                                                    ……………

                                                … Българинът – песен недопята.

                                                    И сълза, но мътна, от горчивите.

                                                    Станахме държава, във която

                                                    мъртвите оплакват вече живите!

                                                        Добромир Тонев, „Страх”

Японците са царе на традициите (само един е император, б.а). Една от най-древните повели е спазването на „бушидо”: морално-етичния кодекс на поведение на самураите, каста на професионалните воини в Япония. При опозоряване от загубена битка оцелелият воин възвръщал честта си чрез „харакири”, като промушвал корема си със самурайски меч. Чрез жестокия и самоубийствен ритуал мъжът демонстрирал висша смелост, лоялност и изпълнен докрай дълг - да умре за своя владетел. За да няма каквато и да е вероятност, че  ще остане жив след като забие острието на два пръста под пъпа в точката „хара” и за да му спести мъките, друг воин, удостоен с голяма чест, отсичал главата му. У нас харакирито се извършва с ракия. Героят на маса се хвърля смело и с обиграна ръка насочва режещата струя навътре: Ох, майко! Тази пукница е по-остра и от японските ножове – изважда всичко навън и дава кураж да бъдеш безмилостен към неправдата. Ритуалът е дълъг и силно драматичен. Участниците са двама и първата фаза е откровение: протича с нарастваща интензивност и емоционалност между нашият борец за правда и неговият съратник по маса. Колко спомени ги свързват, колко тежки битки са водили тук, рамо до рамо. Те, срещу другите: началниците, властта, политиците, богатите, жените, коварните приятели  и бойният призив е „Ще ги натикам в кучешки задник”, „Е..л съм ги всичките”. Следва допиране на главите, здрава полупрегръдка и песента „Само ти си ми приятел” се лее като самурайска кръв. Разрязването, тоест отрязването с огнената течност, се спуска надолу към корема, прониква дълбоко и води до втората фаза – героизъм без граници. Развихря се ненаучна фантастика и подвизите на двамата не свършват.  Като непоколебими защитници на справедливостта те смело са воювали с гадните шефове, корумпираните политици и безсърдечната администрация. „Аз ги …”, „Аз го …” и негодниците са поставени на място. Разплата на масата. [caption id="attachment_14145" align="alignnone" width="580"] Добромир Тонев: Носим си табелки: „Доживотен!” Българин, без право на помилване.[/caption] Еуфорията расте и стига до кулминация. Третата фаза е признание. Струята вече е забита до гръбначния стълб. Очите светят като прожектори, речта  се плете, главите се люшкат и приятелят, вторачен в героя, произнася сакралната фраза:  „И  аз, чак сега да разбера какъв хубав човек си бил ти!”. С което отнася главата му. Българското харакири е вечно живо, героите на маса са безсмъртни и кръчмарският епос е изпъстрен с чутовни подвизи. Ха, наздраве! ……………. Харакиризми          За живота И с живота се свиква. Тъкмо свикнеш и той свършва.   След определена възраст човек се отървава от всичко. Остава само мисълта (ако я е имало).   За кого бие камбаната? Тук е ясно – бие за умряло!                  За политиката Коридорите на властта са като обори. Пълно е с говеда и ужасно мирише.   Политиците ни се различават от проститутките. Първо им плащат.   В политиката си непрекъснато сред хора. И винаги си сам.                    За народопсихологията Мнозинството в България се състои от идиоти и патриоти. Вторите са с диагноза.          Лабиринтът е клиничното състояние на народа: фалшиви Ариадни, сбъркани посоки, подменени герои,   никакъв изход.         Идеалите станаха три: чалга, свирка, далавера. Подреждането им зависи от приоритетите.       Източник: Българското харакири, Панайот Ляков, „Беллопринт” ООД, 2019 г.; Снимка на Добромир Тонев: marica.bg;