Панайот Ляков: Българското харакири

Панайот Ляков за вечно живото българско харакири

Публикуваме откъс и мисли от книгата на Панайот Ляков „Българското харакири”. Въведението на автора е един достоен завет към синовете му Борис и Константин: „Да си добър българин е достатъчно: значи си почтен и смел човек, отдаден на семейството и професията си, готов да се пожертва за България, без да се кълне непрекъснато колко я обича!”

Българското харакири

                                                    Българинът е бегач самотен.

                                                    Спираме, отново се засилваме.

                                                    Носим си табелки: „Доживотен!”

                                                    Българин, без право на помилване.

                                                    Сменяха се много надзиратели.

                                                    Прангите се сменяха. И дажбите.

                                                    Враговете ставаха приятели,

                                                    Докато приключат разпродажбите.

                                                    ……………

                                                … Българинът – песен недопята.

                                                    И сълза, но мътна, от горчивите.

                                                    Станахме държава, във която

                                                    мъртвите оплакват вече живите!

                                                        Добромир Тонев, „Страх”

Японците са царе на традициите (само един е император, б.а). Една от най-древните повели е спазването на „бушидо”: морално-етичния кодекс на поведение на самураите, каста на професионалните воини в Япония. При опозоряване от загубена битка оцелелият воин възвръщал честта си чрез „харакири”, като промушвал корема си със самурайски меч.

Чрез жестокия и самоубийствен ритуал мъжът демонстрирал висша смелост, лоялност и изпълнен докрай дълг - да умре за своя владетел. За да няма каквато и да е вероятност, че  ще остане жив след като забие острието на два пръста под пъпа в точката „хара” и за да му спести мъките, друг воин, удостоен с голяма чест, отсичал главата му.

У нас харакирито се извършва с ракия. Героят на маса се хвърля смело и с обиграна ръка насочва режещата струя навътре: Ох, майко! Тази пукница е по-остра и от японските ножове – изважда всичко навън и дава кураж да бъдеш безмилостен към неправдата.

Ритуалът е дълъг и силно драматичен. Участниците са двама и първата фаза е откровение: протича с нарастваща интензивност и емоционалност между нашият борец за правда и неговият съратник по маса. Колко спомени ги свързват, колко тежки битки са водили тук, рамо до рамо.

Те, срещу другите: началниците, властта, политиците, богатите, жените, коварните приятели  и бойният призив е „Ще ги натикам в кучешки задник”, „Е..л съм ги всичките”. Следва допиране на главите, здрава полупрегръдка и песента „Само ти си ми приятел” се лее като самурайска кръв.

Разрязването, тоест отрязването с огнената течност, се спуска надолу към корема, прониква дълбоко и води до втората фаза – героизъм без граници. Развихря се ненаучна фантастика и подвизите на двамата не свършват. 

Като непоколебими защитници на справедливостта те смело са воювали с гадните шефове, корумпираните политици и безсърдечната администрация. „Аз ги …”, „Аз го …” и негодниците са поставени на място. Разплата на масата.


Добромир Тонев: Носим си табелки: „Доживотен!” Българин, без право на помилване.

Еуфорията расте и стига до кулминация. Третата фаза е признание. Струята вече е забита до гръбначния стълб. Очите светят като прожектори, речта  се плете, главите се люшкат и приятелят, вторачен в героя, произнася сакралната фраза:

 „И  аз, чак сега да разбера какъв хубав човек си бил ти!”. С което отнася главата му.

Българското харакири е вечно живо, героите на маса са безсмъртни и кръчмарският епос е изпъстрен с чутовни подвизи. Ха, наздраве!

…………….
Харакиризми         

За живота

И с живота се свиква.

Тъкмо свикнеш и той свършва.


След определена възраст човек се отървава от всичко.

Остава само мисълта (ако я е имало).  


За кого бие камбаната?

Тук е ясно – бие за умряло!                 

За политиката

Коридорите на властта са като обори.

Пълно е с говеда и ужасно мирише.  


Политиците ни се различават от проститутките.

Първо им плащат.  


В политиката си непрекъснато сред хора.

И винаги си сам.  
                

За народопсихологията

Мнозинството в България се състои от идиоти и патриоти.

Вторите са с диагноза.



Лабиринтът е клиничното състояние на народа:

фалшиви Ариадни, сбъркани посоки, подменени герои,

никакъв изход.        


Идеалите станаха три: чалга, свирка, далавера.

Подреждането им зависи от приоритетите.      


Източник: Българското харакири, Панайот Ляков, „Беллопринт” ООД, 2019 г.;

Снимка на Добромир Тонев: marica.bg;