Памет за един достоен и непоколебим човек - Цвети Иванов

Спомен на Стефан Бочев за Цвети Иванов

Цвети Иванов, роден на 24 август 1914 г. в гр. Оряхово, е български писател и журналист. Завършил Юридическия факултет на Софийския университет, той е един от активните личности на БРСДП (о), а през 1940 г. става директор на издателство „Хемус”.  

Като главен редактор на вестник „Свободен народ” през юни 1946 г. Цвети Иванов публикува в ръководения от него статията „Не разрушавайте всички мостове”. Статията е повод той да бъде арестуван (като лидерът на социлдемократите Кръстьо Пастухов) от противниците му комунисти и Цвети Иванов е осъден на 19 месеца тъмничен затвор и глоба 27 000 лв.

Обвинен е, че е разгласил неверни клеветнически твърдения към съдебната власт. Освободен е през февруари 1947 г. в тежко здравословно състояние.

През юли 1948 г. Цвети Иванов е арестуван отново, разпитван е с цел повдигане на обвинение за шпионаж и държавна измяна. Година по-късно, през юли 1949 г., Цвети Иванов е въдворен в лагера „Богданов дол”, а след това в лагера „Белене”, на остров Персин.

По време на работа в лагера „Белене” наранява крака си, но лагерният лекар отказва да му сложи инжекция против тетанус, под предлог че симулира. Със закъснение изпращат Цвети Иванов в болницата в Свищов, където умира от инфекцията на 23 юли 1950 г., на 35-годишна възраст.

Публикуваме размисли и спомени на Стефан Бочев, посветени на Цвети Иванов - откъс от книгата на Бочев „Сказание за концлагерна България”:

Паметникът ми за Цвети

Тук, на „Обект № 1” къде първата половина на май – но признавам, може би пообърквам датите – лежехме няколко седмици с Цвети Иванов в едно помещение.

В първото издание на тази книга – онова от месец май 1990 г. – съм прибавил, под линия, следната бележка за този млад български мъж, който, знае душата ми, без колебание мога да кажа, беше такава надежда за своя народ, че ако да го имахме днес, щяхме да имаме в негово лице този водач, който ни липсва.

„Многообещаващ млад човек от социалдемократите около „Свободен народ”, загинал на „Обект № 1” от тетанус. Мислех, че е от убождане на пирон. Но онзи ден Латин ми каза, как точно станало: наранил си ногата в дъска, минавайки по понтонния мост, замърсен от прекарвани там говеда.”


И тези, и следващите редове са точно както фигурират в книгата от 1990 г. Нека те бъдат паметникът ми за Цвети:

Но сега, едва се видяхме пак и ме вдигнаха да ставам говедар. Цвети ми обеща да събира броевете на вестник „Отечествен фронт”, за който бях абониран и да ми ги препраща на обора. Тогава го видях за последен път. Какво знае човек?

Беше ми говорил Цвети за своята годеница – мило и сърдечно момиче, което познавах. Брат й беше в ИМКА. Но после, когато загина Цвети, аз в София, вече „свободен”, нямах душевни сили да отида при нея, да й разправя.

Видях я много по-късно, когато вече беше омъжена. Господи, защо е, как може да е такъв светът? Как се забравя човек като Цвети? Законите на естеството били такива…

Само че душата на човека не приема „законите на естеството”, бунтува се, ако и безпомощна… И сега очите ми се премрежват от мъка за тебе, чуден момък Цвети!

Цвети Иванов: „Писмо до майка ми”

Намирам – пак в онези бележки, по едно чудо изнесени – „Писмо до майка ми”: „Ти си най-светлата звезда на моя небосклон. Чрез тебе се държа в света. Чрез тебе вярвам в човека. И в Бога. Ти си небесен ангел. Виждам очите ти – живите ти очи в мрака.

Възможно ли е един ден тебе да те няма? Не може да няма друг свят, защото ти си тъй жива. Умират мъртвите, а такива очи като твоите не угасват, само гледат други небеса.

Чрез тебе вярвам и във вечността на живота. Свещена пръстта, на която стъпваш, свещена пръстта, която един ден ще те приеме!”

Моите думи към майка ми. На Цвети - към неговата – същите бяха.

Животът без Цвети… Какви ли мисли, чувства са свързвали тази майка с този мъжествен и нежен момък, какъвто беше нейният Цвети!

И каква ли безбрежна обич е била ударена в сърцето, когато неговата майка е научила, че той лежи там, в гробищата край Дунава!

Живот без Цвети… Какъв е бил този живот за нея?

Източник: „Сказание за концлагерна България”, Стефан Бочев; Фондация „Българска наука и изкуство”; София, 2003 г.; pametbg.com;

Снимки: luboslovie.bg;