С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Ото Ранк: Теории за личността. Герой, типове личност, човекът на изкуството

Ото Ранк: Теории за личността. Герой, типове личност, човекът на изкуството

Идеи на психоаналитика Ото Ранк

Ото Ранк е австрийски психоаналитик. Ранк е роден като Ото Розенфелд на 22 април 1884 г. във Виена, Австро-Унгария, починал е на 31 октомври 1939 г. в Ню Йорк. В продължение на 20 години Ото Ранк е един от най-близките и доверени колеги на Зигмунд Фройд. Той е един от шестимата сътрудници на Фройд, включили се в организацията, наречена „Вътрешен психоаналитичен кръг”, чиято цел е да осмисля и защитава психоаналитичните идеи. Ото Ранк е изключително продуктивен автор, дългогодишен редактор на две от най-важните психоаналитични издания по онова време. Главната му творба „Травмата на раждането и нейното значение за психоанализата” (1924) довежда до отчуждението от Фройд. Не само творбите на Карл Густав Юнг и Зигмунд Фройд са свързани с очарованието от митологията, литературата, изкуството и религията. Това очарование се появява и сред радетелите на теорията за личността. При Ото Ранк това предпочитание е силно изразено. Публикуваме анализ на американския психолог проф. Корнелис Джордж Буре за основните идеи на Ото Ранк. Една от най-ранните творби на Ото Ранк е „Митът за раждането на героя”. В нея той изследва митовете, свързани с раждането, като това на вавилонските царе Гилгамеш и Саргон, на индуисткия герой Карна, персийския цар Кир, гръцките герои Едип, Херакъл, Парис и Персей, основателите на Рим - Ромул и Рем, на келтския герой Тристан, на германските герои Зигфрид и Лоенгрин, а също и митовете за раждането на Мойсей, Буда и Исус. При тези изследвания Ото Ранк намира отново и отново един и същ модел: има крал и кралица, или бог и богиня, или двойка с високо обществено положение. Има пречка, която затруднява зачеването или го прави невъзможно. Има сън или оракул, който въпреки тези трудности пророкува раждането на героя. При това тук често има предупреждение, че опасност грози бащата на героя.

Героят

В детските си години героят обикновено е изоставен в някой сандък или кутия, в кошница или малка лодка, носеща се по водата, където без помощ той ще загине. После той е спасен - от животни или от хора с ниско обществено положение, които се грижат за него и го отглеждат. Героят пораства, открива истинските си родители, отмъщава на баща си и накрая получава почестите, които му се полагат. За Ото Ранк тези митове са твърде лесни за разбиране: като деца ние обожаваме родителите си. Но с напредването на възрастта ни родителите започват да ни пречат и установяваме, че те не са това, за което сме ги смятали. [caption id="attachment_15735" align="alignnone" width="580"] Ото Ранк: Митовете са онзи израз, който различните култури са дали на детските преживявания[/caption] Митът отразява желанието, което всички ние имаме, а именно, желанието да се завърнем във времето, когато сме смятали, че нашите родители са перфектни, когато са ни подарявали вниманието, което сме заслужавали. Кутията, сандъкът или кошницата символизират утробата на майката, водата изразява нашето раждане. Хората с ниско обществено положение символизират нашите слаби родители. А пък кралят и кралицата символизират това, което би трябвало да бъдат родителите ни. И отмъщението е гневът ни от това, как лошо са се отнасяли родителите ни към нас. Трябва да се обърне внимание, че в представянето Ранк не включва сексуалността, нито споменава колективното несъзнавано. Митовете просто са онзи израз, който различните култури са дали на разпространените общовалидни детски преживявания. Интерпретацията на Ото Ранк може да не е идеална, но смирението й е освежаващо!

Човекът на изкуството

Ранк се занимава също и с трудната тема на художественото творчество. От една страна, Ранк изхожда от това, че човекът на изкуството има особено изразена склонност към възхвала на собствената си воля. За разлика от всички останали хора, той се чувства принуден да сътворява наново реалността. И освен това истинският човек на изкуството се нуждае от безсмъртие, което той може да постигне само като се идентифицира с колективната воля на културата и религията си. Така доброто изкуство може да бъде разбрано като съчетаване на материалното и духовното, на специфичното и универсалното, или на индивида и на човечеството. Тази заедност не е лесна за осъществяване. Тя започва с волята - дума, която Ранк използва за Аза - но става дума за един Аз, който е пропит със сила. Всички ние от раждането си сме надарени с волята да бъдем самите себе си, да бъдем свободни от господство.

Воля и основни типове личност

В ранното детство ние упражняваме волята си, като се опитваме да правим нещо независимо от родителите си. По-късно се борим срещу господството на други авторитети, включително господството на вътрешния авторитет на нашите сексуални нагони. Усилията ни за независимост определят какъв вид личност ние ставаме. Ото Ранк описва три основни типа личност (личностни типове): Първият е адаптираният тип (adapted type). Тези хора се научават да „искат” това, към което така или иначе са принудени да желаят. Те се подчиняват на авторитета, на моралния код на обществото си и доколкото могат, на собствените сексуални импулси. Тук става дума за една пасивна, съобразяваща се с дълга личност, която според оценката на Ото Ранк съответства на средното ниво, към което спадат повечето хора. [caption id="attachment_15734" align="alignnone" width="580"] Ото Ранк: Страхът, изпитан по време на раждането, е модел за всички по-късни житейски форми на страх[/caption] Вторият тип е невротичният тип (neurotic type). Хората от този тип имат далеч по-силна воля, отколкото обикновения посредствен човек, но са изцяло заети с това, да водят борба срещу вътрешното и външно господство. Те дори се борят срещу изразяването на своята собствена воля, така че в крайна сметка не остава никаква воля, с която да се ползва така придобитата свобода. Вместо това тези хора се притесняват, чувстват се виновни, че са толкова „твърдоглави”. И въпреки това те са на по-високо ниво на развитие от хората от адаптирания тип. Третият тип е продуктивният тип (productive type), когото Ранк окачествява още и като човека на изкуството, гения, творческия, самоуверения тип и просто като човешкото същество. Вместо да се борят срещу самите себе си, тези хора възприемат и утвърждават самите себе си, те сътворяват идеал, който се използва като положителен фокус на собствената воля. Човекът на изкуството сътворява самия себе си и след това преминава към това, да сътворява и един нов свят.

Животът и смъртта като представа

Друга интересна представа, която въвежда Ото Ранк, е съревнованието между живота и смъртта. Той споделя възгледа, че ние имаме „инстинкт за живот”, който ни подтиква да станем индивиди, компетентни и независими и „инстинкт към смъртта”, който ни кара да станем част от семейство, общност или човечеството. Но също така ние изпитваме към тези два инстинкта известен страх. „Страхът от живота” е страхът от раздялата, от самотата и отчуждението. „Страхът от смъртта” е страхът да се загубиш в цялото, от застоя, от това, да бъдеш никой. Нашият живот е пълен с раздели, той започва още с раждането. Първата книга на Ранк е за травмата на раждането. В нея той изхожда от това, че страхът, изпитан по време на раждането, представлява модел за всички форми на страх, които се преживяват в по-късния живот. След раждането следват отбиване на кърмачето, дисциплина, училище, работа и преживяванията на разбитото сърце ... Но да се избягват тези преживявания на раздяла буквално би означавало да се отбягва живота и да се предпочита смъртта. Човек никога няма да разбере на какво е способен, никога няма да напусне семейството или обкръжението, в което е израснал, никога няма да напусне майчината утроба! Следователно ние трябва да се изправим срещу страховете си и да осъзнаем, че трябва да приемем както живота, така и смъртта. За да се развиваме съвършено, за да станем индивиди и да запазим и поддържаме връзките си с другите хора. Ото Ранк никога не е основавал „школа” по психология, както направиха това Фройд и Юнг, но влиянието му може да се открие навсякъде. Той оказва значително влияние върху Карл Роджърс, фино влияние върху по-възрастния Адлер, както и върху Ерих Фром и Карен Хорни, а също и върху екзистенциалистите, особено върху Роло Мей. Източник: social-psychology.de; снимки: findagrave.com; goodreads.com; alchetron.com; Превод: Господин Тонев;