Железният канцлер Ото фон Бисмарк и политиката на „кръв и желязо”

Кратко животоописание на Ото фон Бисмарк

Ото фон Бисмарк е една от най-колоритните личности в германската история. Чрез неговата политика на „кръв и желязо” Прусия спечели безспорна хегемония в континентална Европа. Ото фон Бисмарк става народен герой, основател и първи канцлер на провъзгласената през 1871 г. Германскa империя (Втори райх).

Името на Бисмарк се свързва със значими социални реформи, но също и с борбата срещу социалистите и католическата църква. Ерата на Бисмарк приключва през 1890 г., но митът за Бисмарк надхвърля далеч неговата смърт.

Детство и младост

Ото фон Бисмарк е роден на 1 април 1815 г. в Шьонхаузен, днешна федерална провинция Саксония-Анхалт. През същата година на Виенския конгрес отношенията в Европа са установени по нов начин след окончателното поражение на Наполеон.

Майката на Бисмарк произхожда от уважавано семейство на учени, баща му е потомък на стар пруски благороднически род и притежава огромно политическо влияние, както и обширни имения, земи и богатство. Той става образец за младия мъж, който след завършване на училище учи право в Гьотинген и Берлин.

След ранната смърт на майка си през 1838 г. Ото фон Бисмарк прекратява учението си преди да се дипломира. Връща се в имението на баща си и го управлява заедно със своя  брат Бернхард. След смъртта на баща си през 1845 г. Ото поема изцяло управлението на имението в Шьонхаузен.

Бисмарк се радва на благородническия живот като заможен собственик на земя, жени се за Йохана фон Путкамер, дълбоко религиозна протестантка и създава семейство с нея. Заедно отглеждат трите си деца Мари, Херберт и Вилхелм.

Пътят на Бисмарк в политиката

Освен работата в имението на баща си, Ото фон Бисмарк все повече се ангажира с политическа дейност. Като член на пруския законодателен орган, Ландтага (парламента на Прусия), съставен от представители на съсловията, той е част от консервативния лагер и е застъпник на монархията. В годината на революцията през 1848 г. Бисмарк е на страната на пруския крал Фридрих Вилхелм IV.

След кървавото потушаване на въстанието кралят изразява благодарността си към Бисмарк.  Фридрих Вилхелм IV възнаграждава политическия му ангажимент и през 1851 г го изпраща във Франкфурт на Майн, където Бисмарк трябва да представлява интересите на Прусия в Германския съюз (Германската конфедерация). 


Бисмарк при провъзгласяването на Германската империя (райх), 18 януари 1871 г., Версайски дворец

Кралят е заложил на правилния човек, защото Бисмарк се бори решително за повишаване стойността на пруската позиция в определяната от династията на Хабсбургите германска политика. През 1858 г. либерално настроеният принц Вилхелм Пруски поема държавните дела като регент на заболелия си брат.

Бисмарк проумява, че новият регент не одобрява възможна посока на конфронтация с Австрия и му изпраща предупредителен меморандум. В него той говори за националната идея и за голямото предимство, което би могла да донесе една военна  експанзия на Прусия.

Пътят на Бисмарк към властта

Вилхелм I реагира по дипломатичен начин и благоразумно на предупредителните думи на Бисмарк. Той обезврежда избухливия и сприхав юнкер, като го изпраща за пруски посланик най-напред в Санкт Петербург, а по-късно в Париж.

Но през 1862 г. Бисмарк се завръща и заема силна политическа позиция. Той се превръща в спасител в една вътрешна конституционна криза, която се изостря опасно. Кризата между краля, правителството, народното представителство и военните може да доведе до държавен преврат на генералите.

Ключовият въпрос е за контрола над армията, която кралят иска да държи в ръцете си, както и бюджетните компетенции. Бисмарк изразява готовността си пред краля да управлява, ако е необходимо, и пряко волята на парламента. Тогава Вилхелм I го назначава за министър-председател.

В своята прочута реч „Кръв и желязо”, която държи пред най-важния политически орган, бюджетната комисия на пруския Ландтаг, Ото фон Бисмарк заявява: „Границите на Прусия съгласно Виенския договор не са благоприятни за здравословен държавен живот. Не чрез речи и решения на мнозинството се решават големите въпроси на времето, а чрез желязо и кръв.”

По този начин Бисмарк слага картите си на масата: за него войната изглежда подходящото средство за постигане надмощие на Прусия.

С „желязо и кръв” за славата на Прусия

Покълващото национално съзнание в населението, мечтата за обединена германска империя, е хранителната почва за военната политика на експанзия на Бисмарк, която трябва да донесе желаното надмощие на Прусия. Когато се стига до спора с Дания за херцогствата Шлезвиг и Холщайн, Бисмарк разрешава конфликта чрез армията.

Пруските и австрийските войски съвместно завладяват двете херцогства след кратки и победоносни битки. Прусия поема управлението на Шлезвиг, Австрия на Холщайн. Но съюзниците в датската война скоро се превръщат в ожесточени врагове.


Лоцманът слиза от борда - карикатура на Джон Тениел в английското сатирично списание „Пънч”

В борбата за хегемония на европейския континент през 1866 г. се стига до братоубийствена война между Австрия и Прусия, която пруските войски съумяват да спечелят в кървави битки. Със създаването на Северногерманския съюз се осъществява първата важна стъпка по пътя към обединението на Германия.

Следващият повод за продължаване на политиката на Бисмарк, известна като „кръв и желязо”, се явява  френско-пруският скандал около заемането на испанския престол, който през 1870 г. води до немско-френската война. С умел шахматен ход Бисмарк подтиква Франция да обяви война.

В резултат на това  Южна Германия се включва приобщава на страната на Северногерманската конфедерация във войната и е създава мощен съюз.

Възход и залез на Ото фон Бисмарк

Победата над Франция, постигната съвместно от Северногерманския съюз и страните от Южна германия, се използва незабавно политически от Бисмарк. На 18 януари 1871 г. Вилхелм I е провъзгласен в Огледалната зала на Версайския дворец за германски император (кайзер), провъзгласена е обединената германска национална държава. Ото фон Бисмарк става първият канцлер на тази новосъздадена Германска империя (райх).

Чрез своята големина, военна си сила и бързо нарастваща индустриализация Германия се превръща в най-силната политическа и икономическа сила в Европа. Но щом тази цел е постигната, на вътрешния политически фронт възникват проблеми.

Със строги закони Ото фон Бисмарк се опитва да сложи препятствия пред социалистите, в които той вижда сериозна заплаха. Почти по същото време Бисмарк влиза в тежък сблъсък с католическата църква и свързаната с нея Партия на центъра. Чрез така наречената „културна борба” (културкампф) за културна унификация на Германия той обезсилва влиянието на църквата върху държавата и въвежда задължителен граждански брак.

Освен това с прогресивни социални реформи Бисмарк подобрява условията за живот на работническата класа. Когато през така наречената „година на тримата императори” 1888 г. Вилхелм II става император, дните на Бисмарк са преброени.

За разлика от предшествениците си, Вилхелм II иска да ограничи властовите правомощия на Бисмарк. Стига се до разрив и в края на краищата до оставката на канцлера. Ерата на Бисмарк свършва през март 1890 г., митът за „железния канцлер” продължава да живее и в настоящето.

Източник и снимки: www.planet-wissen.de;

автор: Алфрид Шмиц;

Превод: Господин Тонев;