Основателят на „Плейбой” Хю Хефнър: Свободата също има своите недостатъци

Разговор с Хю Хефнър, основател и издател на „Плейбой”

В интервю пред списание „Фокус” Хю Хефнър, основател и издател на „Плейбой”, роден през 1926 г., говори за сексуалното освобождение на жените, за сходната си ориентация с феминизма и своето разбиране за свободата.

Въпрос на списание „Фокус”: Критиците на „Плейбой” идват от два лагера. От лагера на религиозните хора и от този на феминистите. Огорчава ли Ви критиката?

Хю Хефнър: Зависи от кого идва. Ако идва от религиозната десница, разбирам защо имат такова отношение и това не ме притеснява. Това са щуротии, с които мога да се справя без проблеми. Когато либералното течение, феминистите, които иначе са разумни, критикуват мен или „Плейбой” ... Това боли. Огорчава ме, защото сме от една и съща страна.

Феминист ли сте?

Не бих казал. Бих казал, че съм хуманист. На мен повечето каузи на феминизма са ми симпатични. Мисля, че феминизмът е част от нещо по-голямо, част от сексуалната революция. И „Плейбой” играеше ключова роля тук, в Америка, да тласка напред сексуалната революция. Честно казано, най-много от нея спечелиха жените. Исторически погледнато, жените бяха втора класа граждани. Сексуалната революция коригира много от тези грешки.

Феминистката Сюзън Браунмилър казва за Вас, че през 60-те години на миналия век сте били все още лесна мишена, но сега сте по-голям от всички феминисти взети заедно.

Със сигурност не съм по-голям от женското движение. Ние сме от една и съща страна. Историята ще покаже това.

Досега историята не вижда феминистите и „Плейбой” в една лодка.

Втората вълна на феминистите дойде в края на 60-те и началото на 70-те години. Те обвиниха „Плейбой”, че е враг, което ме смути още от самото начало. Докато наистина не започнах да размишлявам над това и да го изследвам исторически.

В действителност феминизмът в Америка израсна в едно много пуританско време, а американците са един много пуритански народ. Не беше изненадващо, че във феминизма също има известна степен на пуританство, потиснатост и анти-секс нагласа. Това е разбираемо. Тогава то беше просто погрешно, такова е и днес.

Самият Вие идвате от пуританско семейство. Как се стигна дотам да имате такова безпроблемно отношение към секса и да станете плейбой?

Моите хора бяха много консервативни идеалисти, а при нас чувствата се потискаха. Мисля, че приемам техния идеализъм, но не и потискането. И аз реагирах на потискането. Може дори да се твърди, че частта от моя живот, свързана с „Плейбой”, е свръхреакция на липсата на любов и на симпатия към мен вкъщи.

Какво промени всъщност „Плейбой”?

По отношение на сексуално поведение и разговори за секс ние живеем в един съвсем различен свят от този, в който съм израснал. Когато отидох в колеж, двойките не живееха заедно или не правеха секс открито. Това се промени и с гордост мога да кажа, че „Плейбой” е изиграл важна роля в тази промяна.

Като оставим настрана снимките, какво направи „Плейбой” за мъжете?

Мисля, че показахме на мъжете нови възможности как един мъж да се определи като мъжествен. Вече не трябваше да бъдеш истинският мачо или винаги да висиш с приятелите, да ходиш на лов и на риболов. Не, че има нещо неправилно в лова или риболова, но мисля, че е възможно да се отдадем на плодотворни дейности с другия пол. Преди „Плейбой” мъжете живееха по-скоро отделен живот от жените. Те ухажваха дадена жена, женеха се за нея, а след това имаха отделни пътища. Жените отглеждаха децата, мъжете имаха афери или киснеха някъде с приятелите си.

А днес? Виждате ли ненужни табута, които „Плейбой” би трябвало да оборва?

О, да! Мисля, че без никакво съмнение борбата продължава. Ние сме толкова свободни, колкото можем да си го позволим. И свободата има своите недостатъци. Тя се нуждае от демокрация. Свободата изисква от нас решения, политически, лични, икономически. И понякога тези решения са погрешни. Не всяка свобода води до приятни отношения. Но е важно, че сме свободни да взимаме тези решения.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Фокус”;

Снимки: content.time.com: top.de;