Оливие Клеман: Да помогнеш на приятеля си, това е като „жертва Богу”

Оливие Клеман - Малък духовен компас на нашето време

Секуларизираният свят е естествената среда, която обитаваме. Светското общество ни заобикаля, то е въздухът, който дишаме, даже насън. Такива са условията, в които живее християнинът днес. Думата „лаик” произлиза от гръцкото „лаос” - народ. В християнски контекст „лаик” означава човек от Божия народ.

В християнството няма професионалисти. Може би ги е имало в „класическата християнска” епоха, във връзка с особената роля на свещенството. Но сега, особено на Запад, разбираме, че църковният клир не е привилегирована олигархия, а все повече и повече съсловие, призвано да служи на други.

Преди е съществувало разделение на монаси и миряни. Сега се наблюдава разделение на атеисти, агностици, гностици и тем подобни от една страна, и на християни от друга. Християнинът мирянин отговаря напълно за Църквата и за нейното просвещаващо света призвание.

В продължение на много години преподавах история в един от големите парижки лицеи. Нямах намерение да обръщам във вярата учениците си (тогава трябваше да изпълнявам светски задължения), но във всеки случай аз можех да ги „събуждам” духовно, да задавам въпроси, да показвам пътя. И пътищата им понякога се приближаваха до моите, друг път се разминаваха.

Богословие на приятелството

В съвременното общество има силна тенденция да отговаряме само и единствено за себе си. Това е като мантра, постоянно звучаща в градската среда, и във виртуалната, в неистовството на мегаполисите, даже след като оптимизмът и самонадеяността се разклатиха от удара, нанесен на 11 септември 2001 г.

Християнското братство, енорията, не може да не се откаже от индивидуализма на обществото „fast food” (бързо хранене). Хората имат нужда от пълноценно общение, от време да спрат и да останат с другия човек, с ближния си. Приятелството се оказва една от основополагащите ценности. Да си припомним, че във Ветхия Завет състоянието да нямаш приятели се приближава плътно до битие извън Бога. Човекът в съвременното либерално общество има приятели много рядко. Той разполага с връзки и познанства от изцяло личен интерес.

В Писанието, в частност в книга Еклесиаст и книга притчи Соломонови, откриваме по-дълбоко определение на дружбата: приятелят - това е поддръжка и защита, но над това стои духовното измерение на дружбата. Да помогнеш на приятеля си, това е като „жертва Богу”.

Силата на молитвата

Странно е, че днес много хора се лишават сами от най-необходимото. Не става дума за храна, а за молитвата. Молитвата, лична и обща, е неизчерпаем извор на духовни сили. Тя ни помага да намерим път към сърцето си, а заедно с това и път към ближния.

Молитвата отваря път на човека към Бога, позволява му да бъде духовно пълноценен, доколкото в дълбината на всяка личност става срещата на Бога с неговия образ.

Молитвата не се поражда у нас - тя ни се дава. В известен смисъл самото ни съществуване представлява молитва, макар често да не го осъзнаваме. Но моментите на изпитания, екстаз или дълбока тишина могат да я проявят.

В съвременния живот е безспорно трудно да се запази молитвена събраност, готовност за молитва. Но все пак, всеки ден, всяка вечер, затваряйки вратата, изключвайки телефона, можем да си подарим няколко минути тишина. Трябва да преразгледаме отношението си към времето... Живеем в оглушаващ шум, поради което ни е трудно да запазим задълбочено разбиране за творението и за самите себе си. За това е нужна онази оглушаваща тишина, която се намира в самия живот, и която трябва да се освободи.

Да тръгнеш към обновена святост

Предстои ни да тръгнем към обновена святост, открита за Духа и заедно с това обърната към живота с цялата му социална, културна и друга сложност. Но като начало трябва да преоткрием пълния смисъл на християнското свидетелство в съвременния свят, който сме изгубили. Днес сме свидетели на фундаментална промяна на представите за християнство.

Монасите на християнския Изток и Запад могат да ни кажат много. За тях пътят към сърцето е известен, но вътрешната им молитвена задълбоченост винаги е положена в общението, в познанието и любовта. Съзерцанието не нарушава тайната на общението, напротив - открива пътя към ближния. Личността и вечността имат общи черти. Макар на Запад да сме свикнали често да разграничаваме мислено пространството на Бога от пространството на човека, между тях всъщност не може да се прекара гранична линия - те не си противостоят.

Ако успеем да преодолеем голямото изкушение на съвременността: опита да търсим Бога, отхвърляйки човека, и обратното - да разберем човека, отхвърляйки Бога, ще открием, че космосът и историята са възможно място за тяхна среща и разбираем език на общението помежду им.

Откъс от последната книга на Оливие Клеман: „Petite boussole spirituelle pour notre temps”, 2008 г. („Малък духовен компас на нашето време”)

Със съкращения от www.dveri.bg ;

Превод: свещ. Ангел Величков, Михаил Шиндаров;

Снимки: istina.eu; life.de;