Джереми Рифкин: Ние имаме погрешна представа за природата на човека

Разговор с американския социолог Джереми Рифкин (1 част)

Публикуваме интервю за вестник „Тагесшпигел” на американския социолог, икономист и изследовател на бъдещето Джереми Рифкин.

Въпрос: Господин Рифкин, „Ню Йорк Таймс” Ви нарече „социално-етичен пророк”, като уважение ли чувствате тази оценка – или като обида?

Джереми Рифкин: Е, аз не съм само учен, а и политически активист, в такъв случай може да се създаде и подобно впечатление.

Вместо познания един пророк възвестява духовни послания. Сега, когато пишете за „емпатичната цивилизация” и за старта към едно „глобално съзнание”, това по-скоро звучи като проповед, отколкото като убедителни факти.

Става дума за факти. Досега ние си създавахме погрешна представа за природата на човека. От 18 век насам ние вярваме, че всеки човек притежава само импулса да стане независим и да преследва собствения интерес. Това беше противоположният модел, който Адам Смит, Джон Лок, Рене Декарт и други философи на Просвещението противопоставиха на догмите на църквата за съдбата, определена от Бог. По-късно Дарвин каза, че сме подтиквани само от волята за размножаване, Зигмунд Фройд нарече това либидо.

И всичките тези мислители не са били прави?

Да. Те приспособиха нашата представа за човека единствено спрямо епохата на пазарните общества и на националните държави. А и правителствата ни и до днес действат така, сякаш в конкуренция с другите държави и в бъдеще можеш да максимализираш собствените материални интереси само за сметка на другите, тъй като това уж съответства на човешката ни природа. Затова, например, срещата на върха в Копенхаген за промените в климата претърпя неуспех. Ако тази представа беше вярна, как тогава седем милиарда души в една изцяло свързана в мрежа, във висша степен взаимозависима глобална икономика, ще предотвратят климатичната катастрофа и ще излекуват биосферата на нашата планета?

Вие искате да убедите седем милиарда души да се променят с морални призиви? Никакъв шанс!

Естествено, не. Но същевременно ние знаем, че нашите способности отиват твърде далеч. Новите изследвания в биологията показват, че еволюцията следва също така и един друг принцип, този на увеличаващата се емпатия. Бозайниците, за разлика от влечугите, могат да съпреживяват. Те разполагат с така наречените огледални неврони в мозъка, които им дават възможност да изпитват това, което чувстват техните събратя от същия вид. А това е характерно в най-голяма степен за човека. Затова трябва да се постави въпроса: дали човешкият импулс и подтик е да бъдеш агресивен, брутален и ориентиран към конкуренция? Или дали той не е повече социален и готов за помощ, а това означава емпатичен?

Ние просто сме и двете.

Решаващото обаче е, какво доминира. Резултатите от изследванията на мозъка доказват следното – хората са създадени по такъв начин, че да бъдат емпатични и да развиват силен усет за сплотеност. Само ако тези импулси се блокират от родителите, училището и културата, агресията и бруталността вземат връх.

По този начин Вие просто отричате това, което не Ви харесва.

Не, междувременно от много експерименти с малки деца и дори бебета е доказано, че основният импулс е социалният.

И с какво, моля, това познание помага срещу застрашителния екологичен колапс?

То показва как би могло да се промени съзнанието ни, а с него и нашите действия. Ние вече не мислим като хората в Средновековието. Големите скокове в социалното съзнание на хората се случваха винаги тогава, когато се извършваше революция в добива на енергия и тогава за комуникацията бяха нужни изцяло нови средства. Такъв беше случаят, когато от ловци-събирачи се развиха аграрни общества, които превръщаха слънчева енергия в жито. В Южна Америка, Месопотамия и Китай това доведе, независимо една от друга, до изнамиране на писмеността, защото тя беше необходима за организацията на напояването и складирането на продукти.

Така се създадоха големите патриархални региони, които формираха съзнанието. С първата индустриална революция дойде парната машина, която направи възможно евтиното печатане. Това даде възможност за масовата грамотност и това отново беше произходът на едно идеологично и вече не по религиозен път формирано съзнание. Нациите и класите станаха социалната основна рамка. През 20 век разпространението на електричеството и телефона вървеше заедно с възникването на психологичното съзнание. Днес разбираме какво може да причини насилието при децата. Нашите предци нямаха понятие от това, те познаваха само боя като средство за възпитание.

За голямата част от човечеството това е още така...

... но важното е: всеки скок в социалната комуникация винаги е бил свързан с разширяване на способността за съпреживяване. В началото бяха само семейството и племето, след това религиозните общности. Последваха националните държави, те функционираха като уголемени семейства...

... и всеки път се стигаше до все по-остра конкуренция спрямо другите.

И това даваше възможност да се организират все по-комплексни общества. Сега сме на прага на третата индустриална революция, с децентрализирания, мрежово свързан добив на енергия от слънце, вятър и биомаса – паралелно с това децентрализираната комуникационна структура на Интернет. Близо до ума е, че следващата степен на нашето развитие ще разшири емпатията върху цялото човечество. Какво се случва в училищата? Там момчетата в Берлин чрез скайп са свързани с ученици от Токио и правят съвместни проекти. Те учат, че всичко, което правят, каквото ядат, каквото обличат, някъде на тази планета влияе върху благото на други хора.

Самият Вие пишете: „Емпатията изисква внимание, време и рефлексия”. Прекаленото използване на Интернет създава при много хора противоположното, а именно социална изолация и студенина.

Резултатите от изследванията са противоречиви. От една страна, животът с Интернет изкушава към повече нарцисизъм, воайорство и обедняване на езика. Но той води също така до повече социални контакти, младите хора изоставят старите национални, културни и религиозни граници.

Повечето хора използват Интернет за пазаруване и за забавление.

Интернет би могъл да се превърне в нервната система на една разпростряна върху цялото човечество фамилна идентичност. Когато стана земетресението в Хаити, в продължение на два часа последва широка емоционална, емпатична реакция, която до тогава не беше съществувала. Тогава не ставаше дума за забавление, ставаше дума за солидарност.

Какво помага това? В същото време разделянето на света на бедни и богати става все по-дълбоко.

Естествено, продължават да съществуват старите форми на съзнанието, не на последно място и защото една четвърт от човечеството няма още електричество и никакъв достъп до Интернет. Поради това сега ние сме на кръстопът между старата и новата цивилизация. Ясно е, че с концепции от вчера, национални държави с енергийни системи, зависими от изкопаеми суровини, глобализацията ше претърпи неуспех. Това води към хаос.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Тагесшпигел”

Снимки: celebpictu.com; thetimes.co.uk;