Образованието е основа на напредъка

Дебати в Учредителното събрание, Велико Търново, 27 март 1879 г.

„Първоначалното учение е задължително за всички поданици на Българското княжество”, така гласи изработеното предложение на член 73.

Г-н Берон изказа желание, щото първоначалното учение да бъде не само задължително, но и безплатно: „Думата безплатно аз разбирам ето как. На селата, които не могат сами да си устроят училище и да поддържат учител, при туй не могат и да си пращат децата другаде, на тях правителството помага, за да си устроят училище и поддържат учител.”

Г-н Помянов каза: „Аз съм на мнение, ако първоначалното образование е задължително, то трябва да бъде и безплатно, нищо не може да бъде задължително, ако не го улесним да се изпълнява. Думата безплатно аз разбирам тъй. Никой от учениците няма да плаща, а общините ще разхвърлят данъка за съставление на фондовете, от които ще се поддържат училищата.”

Г-н Каравелов отговори: „Аз мисля, че когато общината ще налага особен данък, то първоначалното образование не ще бъде безплатно, следователно тая дума е излишна.”

Г-н Берон се изрази: „Моето желание е, щото вред в България – и в най-малките села, да си имат първоначален учител и мисля, че и самото правителство ще спомага да се постигне това.”

Г-н Цанков пое думата и каза: „Като кажем, че образованието е задължително, то всяка община ще бъде длъжна преди всичко да си устрои училище и тогава да посреща другите си нужди. Тогаз, ако не се каже, че то е задължително, всяка община ще гледа да удовлетворява другите си нужди, а училищата ще оставят настрана. Думата безплатно и аз разбирам, да не плаща детето, а данък да се събира. Ако би данъкът, който се събира за училищата, да не достига, за да се издържат те, тогава правителството ще помага.”

Г-н Стоянов каза: „В някои градища, като в Свищов, училищата се поддържат, като се вземат пари от децата. Но тая система е непрактична, защото много родители едвам могат да прехранват и обличат децата си и не са в състояние да плащат за образованието им. Според това децата им остават необразовани.”

Г-н Михайловски мисли, че тук е достатъчно да се притури, че детето лично няма да плаща, а общината: „Нашите общини поддържат училищата си или от доходите на черквите си, или еснафски, или от плащане на данък в натура, като жито и вълна. Заради това, ако кажем, че първоначалното образование е безплатно, това би било против факта. Трябва училищата да се поддържат от целите села или общини, а не от правителството, защото то има други грижи.

Правителството може да улеснява и спомага, но не трябва да се очаква от него всичко да се направи. Защото турците оставяха само правителството да се грижи за техните училища, затова тия не можаха да успеят. Тогаз нашите училища, както и на гърците и арменците, понеже се издържаха от общините, успяха сравнително много повече. Но думата ми е само първоначалното образоване да се възложи на общините. Въпросът се върти около това, кой ще плаща на учителите. Аз предлагам, щото всяка община чрез разхвърляне на данък да поддържа училището си. Как ще разхвърля тя тоя данък, то е нейна работа.”

Г-н Греков каза: „Тук е основата на напредъка на народа ни. У който народ образованието е задължително, той успява. Затова няма съмнение, че трябва и у нас да бъде задължително. Но трябва да бъде и безплатно, защото едното без другото не може да бъде. Задължителността се отнася към всички, богати и сиромаси. Ако някой сиромах не си праща детето на училище, само защото не може да си плаща, какъв аргумент можеш да употребиш, за да го осъдиш и накажеш? Затуй при задължително да се тури и безплатно. Но ако турим безплатно, то не ще каже, че от небето ще ни падне златна роса, от която да можем да устроим училищата си. С безплатно се разбира, че учащите се не плащат нищо, ами общината изцяло.”

Г-н Кирков се изрази: „Аз се удивлявам на разсъжденията на г-н Греков, които нямат никаква логика. Аз не виждам, като се каже задължително, защо трябва да се каже и безплатно. Безплатно се съдържа в задължително. Ние знаем, че нашите общини си поддържаха училищата без да плащат децата.”

Г-н Греков каза: „Аз взех думата, за да отговоря на г-н Кирков. Няма да кажа, че той говори без логика, но ще кажа, че той недобре е разумял въпроса. Той казва, че безплатно се съдържа в задължително. Аз това не разбирам. Как може някой да ме задължи да направя нещо, без да ми даде нужните средства? Нашите общини, дума той, си поддържали училищата без да искат пари от децата. Но при турското правителство задължителността не бе въведена. Ние, ако искаме да я въведем, то трябва учението да е безплатно. Тези идеи са свързани една с друга. Повтарям да кажа, че няма да имаме аргумент срещу сиромаха, ако не си праща детето в училище.”

Г-н Цанков се изрази: ,,Да вземем за пример село от 20 къщи. Според закона то ще бъде длъжно да си устрои училище и за поддържането му разхвърля данък. Но тоя данък не е достатъчен нито да се плаща на учител, нито да се посрещат други разноски. В такъв случай правителството непременно ще му даде помощ. В това се състои задължителността. А колкото за безплатността, съгласно с г-н Греков ще кажа, че то значи от децата да не се взема нищо. В Свищов, кога почнаха да вземат от децата пари, стана революция между жителите и училищата се разстроиха. При всичко туй тоя въпрос е мъчен, но не по теория, а по практика.”

Г-н Славейков се изрази: ,,Трябва вече на това нещо да се даде край. Аз съм против думата безплатно. Но вярвам, че тури ли се тя или не в Конституцията, децата няма да плащат.”

73-ий член, отново турен на гласоподаване с прибавката ,,безплатно”, се прие по висшегласие.

Дневници на Учредителното събрание от 1879, Съставителство Веселин Методиев;

Институт Разум, издателска къща ,,Гутенберг”, София 2004 г.

Снимка: museumvt.com;