Глобален хаос. Новият световен ред. Близкият изток и Източна Азия (2 част)

Близкият изток

В Близкия изток събитията се определят основно от две неща: конфликтът между държавите в региона, при който става дума и за религиозни противоречия. И за разместване между сферите на влияние на великите сили САЩ и Русия. Основните противници на регионално ниво - сунитска Саудитска Арабия и шиитски Иран - трябва да предложат на своите граждани нов бизнес модел, защото петролният бум приключва. И двете държави искат да защитят авторитарните си държавни системи от революции. И двете държави се опитват да повишат сигурността си, като търсят съюзници в региона и ги позиционират срещу другата велика сила. Иран, например, насърчава милициите, които се бият за надмощие в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен.

Новата роля на Близкия изток

Властовите съотношения в света се променят, променят също и в Близкия изток. Какво означава това за Европа и Германия? Саудитска Арабия си сътрудничи предимно с Обединените арабски емирства и Египет. Съществена причина за всички нови моменти на криза беше преломът на глобално ниво след края на Студената война. Защото преди това регионът е бил твърдо разделен на два лагера - на един западно ориентиран, към който принадлежаха предимно богатите на петрол монархии в Персийския залив. [caption id="attachment_14358" align="alignnone" width="580"] Президентът на Сирия Башар Асад на среща с подкрепящия го руски президент Владимир Путин[/caption] И на още един лагер, тясно свързана със СССР, към който се числяха преди всичко Сирия, Северен Йемен, Организацията за освобождение на Палестина и до късните 70-ет години също и Египет Когато блоковото противопоставяне приключи, възможността беше САЩ да останат единствената сила, поддържаща реда. Но тази роля беше по-трудна от очакваното. Когато диктаторът на Ирак Саддам Хюсеин нападна Кувейтското емирство през 1990 г., Съединените щати създадоха алианс от държави и нахлуха в Ирак.

Намесата на американците

Въпреки поражението си Садам Хюсеин остана на власт. Но намесата на американците поощряваше възхода на терористичната група Ал Кайда. 11 септември, американската инвазия в Ирак и Афганистан бяха последиците. Докато се разгръщаше моделът на терористичните въоръжени групи, арабските държави достигнаха границите на своята дееспособност. САЩ се опитаха да насърчат демократизацията - политически в Египет и с военни средства в Либия. Но и в двата случая се провалиха. В Сирия Вашингтон не се ангажира изцяло и така даде пространство на Русия да упражнява влияние. От началото на новия век Москва ухажваше и се домогваше до разположението на западните съюзници в Близкия изток. В Сирия Русия съумя да помогне на диктатора Асад да извоюва победа. А същевременно при разговорите стана желан партньор на саудитите и турците - традиционни съюзници на САЩ, които участваха в конфликта. Оттеглянето на американците от Североизточна Сирия засилва впечатлението, че Вашингтон отстъпва от водещата си роля. Дори сега някои считат руския президент Владимир Путин за човека, който способства за мирно уреждане на конфликта между Саудитска Арабия и Иран. [caption id="attachment_14359" align="alignnone" width="580"] Столицата Токио. Япония в ролята на Германия - като агресор, за когото войната свърши с катастрофа[/caption]

Източна Азия

В геостратегическо отношение Далечният Изток е много близко до Европа. Досегашният ред на региона е продукт на Втората световна война: с Япония в ролята на Германия - като агресор, за когото войната свърши с катастрофа. И който след това, под закрилата на Съединените щати, пое пътя към една свободолюбива и миролюбива демокрация. Източна Азия, заедно със Северна Америка и Европа, е една от трите опори, върху които САЩ основават своята сила, обхващаща целия свят. В този регион, както в Европа, са разположени десетки хиляди американски войници. Съюзниците в региона – най-напред Южна Корея и Япония - разчитат на ядрения защитен щит на САЩ, точно както и Европа. Далечният Изток е разтърсен от два геостратегически труса: първият вече продължава четири десетилетия. Неудържимият възход на Китай от развиваща се страна към втората суперсила на света и към в единствения сериозен конкурент на САЩ.

Новата роля на Азия

Властовите съотношения в света се променят, променят се също и в Азия. Какво означава това за Европа и Германия? При президента Си Дзинпин Народната република поема един силно националистически курс. Самосъзнанието, собственото чувство за идентичност на Китай не оставя място за втора сила на реда в Далечния Изток. 5000-годишната китайска страна не само се нарича империята в центъра на света - тя също така счита себе си за центъра на света. За Китай американците съмнително са само парвенюта и нашественици. Народната република не само претендира за Хонконг и Тайван като за свои територии. Тя също така счита, че районите край бреговете на Китай са негова зона на влияние. Китай многократно провокира САЩ или съюзниците им в океана, а чрез насипи прави собствени острови и ги превръща в свои предни военни постове. Доналд Тръмп беше този, който предизвика втория трус. Неговият слоган „Америка на първо място” („America First”) в Далечния Изток има две страни, които са в противоречие една с друга. От една страна, Тръмп провежда протекционистичен курс, иска да даде приоритет на американската икономика пред вноса от Китай и води търговска война срещу Народната република. От другата страна, обаче, азиатската „стратегия” на американския президент наподобява европейската му политика. Съединените щати постоянно предизвикват съмнения във верността си към свои съюзници като Япония и Южна Корея - например от зигзагообразния курс спрямо Северна Корея. А Германия? От десетилетия тя стана икономически зависима от Китай. И изглежда бавно осъзнава, че новата източноазиатска суперсила иска да превърне нелибералната си идеология в много известна стока, която се изнася на световния пазар. Източник: welt.de; автори: Даниел-Дилан Бьоме, Клаус Гайгер, Силке Мюлхер, Даниел Фридрих Щурм, Клеменс Вергин; Превод: Господин Тонев; снимки: swr.de; wsj.com; nypost.com;