Новалис (Фридрих фон Харденберг): Християнството или Европа – фрагмент

Новалис и идеята за възраждането на християнска Европа
Фридрих фон Харденберг (с поетическото име Новалис, 1772-1801) е най-нежният поет и същевременно универсална фигура на ранния романтизъм. Неговите интереси обхващат както поезията, така и философията и естествените науки. Според Новалис религията трябва да стане отново фундамент на държавата. Религиозното единство на Средновековието, старата християнска Европа трябва да възкръсне. Идеята за възраждането на един обединен западен свят след периода на отказ от вярата Новалис развива в съчинението си „Християнството или Европа”, написано през 1779 година, откъси от което публикуваме: „Били са хубави, славни времена, когато Европа е била християнска земя, когато Едно християнство е обитавало този създаден по човешка мярка континент; Един голям, задружен интерес свързвал най-далечните провинции на това обширно духовно царство. Без да разполага с големи светски имущества, Един глава ръководел и обединявал големите политически сили. Една многолюдна гилдия, достъпна за всеки, стояла непосредствено под него, изпълнявала напътствията му и усърдно залягала да укрепи благотворната му власт. Всеки член на тази общност бил почитан навред и ако простите люде търсели от него утеха или помощ, закрила или съвет и с готовност задоволявали в замяна разнообразните му потребности, то и самият той намирал закрила, уважение и отклик при по-могъщите, и всички се грижели за тези избрани, сподобени с чудотворни сили мъже като за чеда на небето, чието присъствие и благоразположение носели всякаква благодат. Хората се отнасяли с детска доверчивост към възвестяваното от тях. Как ведро можел всеки да върши всекидневната си земна работа, след като чрез тези свети хора му било осигурено сигурно бъдеще и всяка погрешна стъпка била опрощавана, всяко тъмно петно на живота - заличавано и пречиствано от тях. Те били опитните кормчии сред голямото, непознато море и под тяхната закрила хората можели да посрещат без страх всички бури и да разчитат с упование, че ще достигнат и слязат на брега на истинския роден свят. ...Ученият е по инстинкт враг на духовенството от стария порядък; ученото и духовническото съсловие не могат да не водят изтребителни войни, когато са разделени, защото те спорят на Едно място. Това разделение се проявявало все по-ярко и учените печелели толкова повече почва, колкото повече духовенството на европейските народи се приближавало към периода на победоносната наука, а знанието и вярата влезли в решително противоборство. Във вярата търсели причината за всеобщия застой, чрез всепроникващата наука се надявали да го преодолеят. Навред религиозното чувство страдало от всевъзможни преследвания срещу досегашната му същност, срещу преходния му облик. Резултатът от модерния начин на мислене бил наречен философия и към нея причислили всичко, което било противно на старото и най-вече следователно всяка атака срещу религията. Първоначалната лична омраза срещу католическата вяра прераснала постепенно в омраза срещу Библията, срещу християнската вяра и накрая срещу самата религия. Нещо повече, омразата срещу религията съвсем естествено и закономерно се разпростряла върху всички обекти на вдъхновението, обявила за ерес фантазията и чувството, нравствеността и любовта към изкуството, бъдещето и праисторията, поставила с мъка човека начело на редицата на живите твари и превърнала безкрайната творческа музика на мирозданието в монотонно тракане на огромна мелница, движена от течението на случая и плуваща по това течение, мелница сама за себе си, без строител и мелничар и всъщност истинско „перпетуум мобиле“, мелница, мелеща самата себе си. Франция била така щастлива да стане лоното и седалището на новата вяра, сглобена само от знание и нищо друго. Колкото и хулена да била поезията в тази нова църква, то все пак имало там неколцина поети, които заради ефекта си служели още със старите украшения и старите светлини, но при това се изложили на опасността да възпламенят новата световна система със стар огън. Някои по-умни членове обаче съумели веднага да полеят със студена вода разгорещените вече слушатели. Членовете се заели с неуморно старание да прочистят природата, земята, човешките души и науките от поезията - да заличат всякаква следа от святото, да помрачат със сарказми спомена за всички възвисяващи събития и люде и да оголят света от всякаква пъстра украса. Тяхна любимка станала светлината заради своето математическо покорство и своето нахалство. Те се радвали, че тя може по-лесно да се троши, нежели да се играе с багри, и затова назовали на нея голямото си начинание – Просвещението. В Германия това начинание се извършвало по-основно, реформирали образователното дело, потрудили се да придадат на старата религия по-нов, по-разумен, по-достъпен смисъл, като грижливо я почистили от всичко чудотворно и загадъчно. Цялата ученост била впрегната, за да се пресече пътя на бягство към историята, като се мъчели да облагородят историята в някаква домашна и буржоазна битова картина. [caption id="attachment_7321" align="alignnone" width="579"]