Фридрих Ницше и преоценката на основните ценности

Въпросът за произхода на ценностите определя човешкото бъдеще

На 25 август 1900 г. умира Фридрих Ницше, философът, който дръзна да направи преоценка на основните ценности. Той иска да възстанови морала на силните, на господарите, след като разруши окончателно „сократовско-християнския” морал на стадото. „Що е добро?” – пита Ницше. – Да бъдеш храбър. „Що е добро?” – Всичко, което укрепва волята за мощ у човека. „Що е зло?” – Всичко, което произтича от слабостта.

Предлагаме фрагменти от творбата му „Еcce homo”(Ето човека), едно брилянтно по стил предизвикателство към християнството: „Има толкова много утринни зари, които не са изгрели”, - тази индийска поговорка е мотото на книгата. Това е преоценката на всички ценности, отскубването от моралните предразсъдъци, утвърждаването и доверието към всичко, което досега е било забранено, презряно и прокълнато.

Тази задача е породена от възгледа ми, че човечеството не може само да поеме по правилния път, но въпреки това съвсем не се управлява от бога, а тези святи ценности са плод на собствената му фантазия и чрез тях то е отгледало инстинкта на отрицанието, загниването и декадентството. Въпроса за произхода на моралните ценности смятам за първостепенен, защото той определя човешкото бъдеще.

Изискването да се вярва, че всичко е в най-добри ръце от самото начало, че Библията е окончателното успокоение и вяра в божественото управление и мъдрост – това, преведено на реален език, означава недопускане на надмощието на волята за истина над нейната достойна за съжаление противоположност. А оттук – досега човечеството се е намирало в най-лоши злонамерени ръце, че е управлявано от най-неудачните, изпълнени с коварна жажда за отмъщение слепци, които отрекоха света и навредиха на хората. С „Утринна заря” поведох борба против морала на себе-обезличаването.

Онова, което до днес е обсебвало ума на човечеството, не са някакви реалности, а само представи или направо лъжи – лъжи, породени от злия инстинкт на болните, в най-дълбокия смисъл вредни натури – измислили понятията „бог”, „душа”, „добродетел”, „грях”, „отвъдно”, „истина”, „вечен живот”.

Всички въпроси, свързани с политиката, с обществения живот и строй, с възпитанието, са в основата си фалшифицирани чрез гореизброените понятия, така че най-вредните личности са смятани за велики, а „дребните” неща, искам да кажа „основата” на живота, са били презирани.

Ако се сравня с хората, които досега са били смятани за първи, разликата ще бъде повече от очевидна. Аз изобщо не причислявам тези „първенци” към човечеството – за мен те са негова противоположност, болни изроди, обладаващи отмъстителни инстинкти – те са просто неизличими антихора, които си отмъщават на живота.

Формулата ми за човешкото величие е amor fati (да обичаш съдбата си), не можеш да искаш да бъдеш друг, нито преди, нито след, нито във вечността. Не само трябва да се съгласиш, не само да изтърпиш необходимото – целият идеализъм е заблуда пред необходимостта – просто трябва да го обичаш”.

Фридрих Ницше, Ecce homo, превод Георги Кайтазов

Издателска къща „Критика и Хуманизъм”, 1991г.

Снимка: yourbest100.com;