Никос Диму: Ние, гърците, имаме проблем с идентичността си

Никос Диму за изборите, гърците и техния манталитет

Гръцкият писател и философ Никос Диму в ранните си години е живял и учил философия в Мюнхен. В момента 80-годишният автор на бестселъра „Нещастието да си грък” продължава да работи като писател, поет и есеист.

Публикуваме интервю на Никос Диму пред вестник „Ди Велт” за изборите в Гърция, за кризата и манталитета на гърците.

Въпрос: Във Вашата страна Ви считат за познавач на Европа. Още по-лошо, Вие се чувствате свързан с германците. Това прави ли някого в днешна Гърция автоматично подозрителен?

Никос Диму: Ставам непопулярен сред гърците, тъй като изговарям истини, които хората не искат да чуят. Действително, гърците винаги са имали трудни отношения със Запада. Идеологически страната е формирана от православната църква и от комунизма, и двете са насторени антизападно. На това основание гърците подозират зад солидарността на Европа лоши намерения, те се отдават на конспиративни теории.

Кои теории на конспирацията са това?

Вие ще намерите, например, много малко гърци, които могат да Ви дадат логично и свързано обяснение за избухването на кризата. Противниците на „меморандума”, т.е. на споразумението между Гърция и нейните кредитори, следват една напълно безумна логика. Те считат, че мерките за икономии са причината за кризата - въпреки че, естествено, става дума за последиците. Ние не бихме имали нужда от меморандум, ако не бяхме фалирали!

Но как гърците могат да си позволят такъв отказ от реалността – през петата година на кризата?

Както казах, това няма почти нищо общо с логика и разум. Гърците се опитват с всички средства да избягат от реалността. Това става ясно, ако се вгледате в гръцките учебници. Според официалното описание на историята гърците винаги са били преследвани, те никога не са започвали войни и впрочем винаги са имали право.

Това, което прозира от тези неща, е създалата се представа за нас самите, че сме един превъзхождащ другите народ, който е пряк потомък на Софокъл и Аристотел. Тоест, хората си измислят всевъзможни теории, защо на гърците им погаждат толкова лоши номера.

Това, което се усеща е и наранена гордост. Защо гърците са така поразени от критичните доклади - особено от Германия?

Когато си вярваш, че си нещо много специално и извънредно - а другите страни ти отказват това уважение, тогава изпитваш чувството, че към теб се отнасят  несправедливо. Така се случва нещо куриозно: от комплекса за превъзходство израства чувство за малоценност.

Затова ли ляворадикалната СИРИЗА е толкова напред в социологическите проучвания, защото обслужва този комплекс за малоценност?

Шефът на СИРИЗА Алексис Ципрас е много интересна фигура. Той е харизматична личност, ловък демагог, който се държи като човек от народа, а и действително е такъв. Неговият обикновен и директен стил, младостта му и неговият добър външен вид го отличават от останалите политици в Гърция.

Но какво става със съдържанието, най-сетне Ципрас печели точки не само с младостта си и с външния си вид?

Ципрас преследва интересна тактика. Той е захвърлил всички щекотливи идеи на левите политически сили, като например изискването за разделяне на църквата от държавата, или за повече права за хомосексуалистите, за да има възможност за създаване на мнозинство. Политиката на Ципрас сега е да гъделичка ушите на всички, затова той води в социологическите проучвания.




Ако гъделичка ушите на всички, след това трябва да има разочаровани хора. Кои обещания Ципрас ще забрави след изборите?

Част от привържениците на СИРИЗА се опасява, че след изборите Ципрас няма да върши това, което преди е обещавал. Другата част изхожда от това, че Ципрас ще държи на своите изказвания. А затова има и едно добро основание: 40 процента от неговата партия се състои от твърди комунисти, които мислят това, което казват.

Така че ако Ципрас се отклони от курса си, който е обещал, да се започне битка с европейците и международните кредитори, той е изправен пред опасността бъде свален от основните си поддръжници. Той самият маневрира на много тясно място: иска непременно да дойде на власт и за тази цел обещава на всички всичко.

Но това трябва да направи впечатление и на гръцките избиратели. Защо въпреки това го следват?

Преди всичко това е разочарованието от сегашното правителство. Истински реформи не се състояха, строгият курс на икономии удари тежко средната класа. Безработицата остава на нива от около 27 процента. И тогава идва един, който разнася надежда, който обещава Новото начало и хората казват: все пак по-лошо от сега не може да стане.

Отчаяните избират СИРИЗА и залагат всичко на една карта, почти като в казиното. За да могат да схванат противоречие в обещанията на Ципрас, хората би трябвало да мислят. Но отчаяните гърците мислят със сърцето и душата си, а не с разума си.

Критикувате строго Вашите сънародници. Но някъде и Европейският съюз също е направил грешки?

Европейският съюз разбра твърде късно истинските измерения на финансова катастрофа. По начало още във времето на Олимпийските игри през 2004 г. стана ясно, че Атина взема твърде много пари назаем, които никога няма да бъде в състояние да изплати обратно. Още тогава кредиторите трябваше да сложат спирачки, за да спасят Гърция.

Но не е ли преди всичко Атина отговорна за гръцките финанси?

Разбира се, гръцките политици носят главната отговорност за тази криза. Те направиха дълговете, те напомпаха публичния сектор и те защитават както и преди своята клиентела. Ето защо „Тройката” (контролна комисия, която се състои от представители на Европейската комисия, на Европейската централна банка и Международния валутен фонд) трябваше да дойде и в Атина, но при това тя подцени манталитета на гърците.

Представителите на ЕС издаваха авторитарни декрети, но си направиха сметката без гърците. Защото тук не господства диктатура, един такъв реформистки курс не може да бъде наложен срещу населението. В това трябва да се включат и самите хора.

Какво е сега положението с гърците и Европа - те искат ли да бъдат там или не?

С гърците и Европа е объркано. Повечето гърци говорят за Европа, сякаш те не са част от нея. Тук можете да чуете фрази като: „Пътуваме в Европа” или „Аз съм следвал в Европа” - като че ли Гърция е на друг континент! Но тежко ми, когато казвам, че всъщност Гърция не е загубила нищо в Европа.

Тогава хората тук ужасно се дразнят и крещят: разбира се, ние принадлежим към Европа, ние сме изнамерили името и демокрацията! При това страната не е съумяла да участва в най-важните развития, които са превърнали Европа в Европа. Гърция не преживя Ренесанса, Реформацията, индустриалната революция и Просвещението. Гърците са живели хиляда години във феодална Византия, това беше последвано от четиристотин години османското владичество. Когато Гърция беше окончателно катапултирана в модерността, това беше културен шок.

Каква е Вашата диагноза за гърците?

Диагнозата ми звучи така: ние, гърците, имаме проблем с идентичността си. Ние не знаем точно кои сме и към какво принадлежим, затова сме несигурни и лесно раними. Европа и Гърция, това също е историята на едно недоразумение. Ние можем да преодолеем това само ако сме по-отворени, ако приемем различията между нас и се възползваме от тези неща.

Как да се възползваме от различията вътре в Европейския съюз, когато валутата на общността изисква всички ние да сме равни?

Трагично е наистина, но най-малкото в този смисъл еврото се прояви като окови за европейския проект.

С незначителни съкращения от: www.welt.de;

Превод: Господин Тонев;

Снимки: thetoc.gr; diablog.eu;