Николай Милев: Свободата е първото условие за достойнството на човека

Николай Милев за важните неща от живота

Въпросник за споделените ценности, които изграждат смисъла на живота ни

Николай Милев представя себе си така: „На 53 години съм. Имам двама сина. Единият е на 26, другият - на почти 3 години. Живея в Перник. Имам собствена агенция за недвижими имоти. Пиша публицистика, поезия, киносценарии. Имам непресъхващи интереси в областта на медиазнанието и масовите комуникации. Съпругата ми е медицинска сестра в известна столична болница. Радвам се на сплотено семейство и уютен дом.”

Въпрос: Кои са най-важните неща, които придават смисъл на Вашия живот?

Николай Милев: Вярата и синовете ми.

Какво е за Вас работата Ви?

Удоволствие. Продавам имоти. Понякога ми се случва купувачът да каже: „Това е моят дом!” Тогава изпитвам радост. Не е лесно да продадеш на някого дом. Защото не е лесно да избереш дом – твоят бъдещ дом.

Ценността на традиционния  брак е разклатена. Какво е отношението Ви към традиционните форми на семейството?

Бракът е резултат от любовта между мъжа и жената. Когато пламъкът на любовта у един от двамата угасне, устоите на брака се разклащат. Но човекът е търсещ. Бог го е натоварил със задачата да продължи рода си. И той търси... И намира пристана си. На художника му е нужно ателие, за да твори.

Съществуват ли според Вас трайни ценности, които не могат да бъдат променяни от никого?

Вярата и моралът.

Има ли промяна в ценностната система на българските граждани?

В огромната си част българите са постсоциалистически същества. Дори онези, които днес се имат за умни и красиви, са сурогати на тоталитаризма. Комунизмът е заразна болест, която се предава по полов път. Тя предизвиква нелечими мозъчни малформации. Пораженията са ужасни.

Достойнството на човека е неприкосновено, защото е удостоен с него от Бог. Споделяте ли това твърдение?

Човекът е надарен със свобода, с възможност за самоопределяне към Бога и нравствените ценности. Свободата е първото условие за достойнството на човека, за неговия смислен и пълноценен живот.

Религията формира ли основните ценности и църквата влияе ли върху морала в обществото и стабилността на ценностния ред?

Първият от десетте принципа на консерватизма е „Човекът е религиозно животно, а религията е основата на гражданското общество.” Прави ми впечатление, че днес в политическите кръгове все по-често се говори за морал, за  християнство. Виждам около себе си хора, погнусени от посланията на модерния свят. Те се опитват да се върнат към нормалността, към реалното. Скептични са към днешното политическо говорене и политическо действие. Опълчват се открито срещу политкоректността.

Онова, което днес се случва в Европа и по света, съвсем скоро ще доведе до преосмисляне и пренареждане на ценностите. Разбира се, Църквата е в състояние да възстанови обществения морал и тя ще има водеща роля в процеса на преосмисляне на ценностния ред.

Как оценявате политиката като човешка дейност?

Ще цитирам проф. Георги Фотев: „Политиката е най-висшата човешка дейност.” Страхотна, ужасяваща е отговорността на политика пред общността, която го е въздигнала да защитава неговите интереси. Пък и не само пред тази общност. Дваж по-голяма е тази отговорност пред опонентите му. Политиката гради нацията.

У нас съществува масов копнеж по „силната ръка”. Какво мислите за тази обществена нагласа?

Посттоталитарното мислене. Вменяваното десетилетия наред чувство за малоценност. Навикът да избираме най-лесния път за решаване на проблемите, т.е. да ги игнорираме с надеждата те да се прехвърлят върху нечий друг гръб. Според Морган Скот Пек това се нарича разстройство на характера, а според мен – посткомунистическо разстройство на идентичността. Поражението е страшно.

Коя според Вас е най-важната задача пред бъдещите управления на страната?

Пълна, безусловна лустрация; безкомпромисна съдебна реформа с всички реални последици за високите и ниски етажи на политическата престъпност. Ще стане, ако се разбие сегашното статукво. Но, нужно е време, за да се случи всичко това. Нужно е дясно-консервативно управление, а е толкова трудно днес! Трудно е именно заради обществената нагласа, за която по-горе стана въпрос.



За каква България си мечтаете?

За България в първата петица по брутен вътрешен продукт в Европа.

Народната мъдрост казва: „Който не е от някъде, той е от никъде”. Човек може ли да живее без родина?

Днес любовта към родината си има своя платформа - Интернет. Но, за щастие, глобалното село на Маршал Маклуън вече е със затихващи функции. Човек не може да среже корена си. С подобна ампутация той остава инвалид до края на дните си.

Какво е отношението Ви към глобализацията?

Това е жесток морален, нравствен проблем. Глобализацията загърби, дори преиначи редица основни етични стандарти и принципи. Тя създаде, вплете в обществата и в някаква степен дори конституира  нова ценностна система, нови правила и нормативни конструкции, които са в противовес на класическата етика. Човекът в глобалното село е безлик, безплътен, безнравствен.

Какво у човека Ви допада най-много?

Стремежът към познание и атавистичният страх от Злото.

Коя човешка слабост Ви води до отчаяние за същността ни като хора?

Всеки човек е подвластен на своите слабости. Няма слабост човешка, която да ме доведе до отчаяние. Слабостите са присъщи на човека, а някои от тях може да бъдат и отстранени с известно усилие. Така че аз съм спокоен... Само да не станем жертва на ядрена война.

Какво е отношението Ви към парите?

Средство и мотив.

Кой е любимият Ви писател или поет?

Любим писател – Джак Керуак и романът му „По пътя”. Любим поет... Много са. Френските символисти... „Албатросът” на Бодлер. Пиша стихове, но бих предпочел въпроса: „Кой е любимият Ви филм?” На мига бих отговорил „Фотоувеличение”. Знаете ли, че продуцентът на този кино шедьовър е Петър Увалиев? Имах удоволствието в средата на деветдесетте да присъствам на негова сказка в София. Редя рими цял живот, имам претенцията, че познавам българския език и граматика, но такава живописна и пластична българска реч, изговорена от българин, живял половин век в Англия и Франция, не бях чувал.

Кои книги бихте препоръчали на нашите читатели?

„Ние, врабчетата”

Съществуват ли за Вас личности, които да Ви крепят и вдъхновяват в трудни моменти?

Родителите ми.

Имате ли възвишена мисъл, която да Ви дава сили?

Не помня „мисли”.

Кой е най-радостният момент в живота Ви?

Когато се влюбих.

А най-тъжният?

Когато с първия взрив не успяха да срутят Мавзолея.

Какво за Вас представлява щастието?

Нека мислителите-материалисти си блъскат главите връз тази тема.

Какви са надеждите Ви за бъдещето?

Нацията ще поумнява и ще се налагат все повече привърженици на консервативната демокрация. Днес призивът за споделени ценности, за чест, справедливост, съхранение на родовата и национална памет предизвиква нелеп смях у клакьорите на „системата”. Свидетели сме, обаче, на все по-задълбочаваща се криза на неолибералните стопански и обществени отношения. Живеем в културна криза. Аз провиждам и криза на идентичността. Това неминуемо ще предизвика реакция, съпротива. Ще се промени мирогледната парадигма на обществото. Този процес на осъзнаване няма да бъде протяжно дълъг във времето. Напротив.