Поетът Николай Кънчев: Aз без личното си Аз самият аз съм

Поетът Николай Кънчев за богатството на езика

Николай Кънчев е роден на 25 ноември 1936 година в село Бяла вода, Плевенско. Следва българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Автор на десетки стихосбирки. Дълги години през времето на социализма е забранен за публикуване. Преводач е и на стихове от френски, сръбски и грузински поети. Един от големите съвременни поети на България и достоен, безкомпромисен мъж. Негови са думите: „Изчезне ли езикът, изчезва племето, т.е. народът. Казвам го не като надежда, а като завет за нас и за младите, които тепърва започват да пишат. Един език е неизчерпаем, има много пластове. Символистите откриват музиката и асоциативността, други поколения - метафоричността. Езикът е богат като мина.” Предлагаме ви негово стихотворение от стихосбирката „Лампата на гнома”, публикувана през 1998 година.

                       Аз

Разпилял ли си живота си,
събирай си багажа...
За къде, нали съм тука?
Спънал се о камък,
който прекатурва даже и непреходния,
аз се слисах,
но останах и приех да съм под него,
без да чувствам тежест,
докато невнятно надалече,
надалече, надалече полъхът отнася нечия душа,
която имала е лека смърт, и ми е леко... 
Всичко най-подир очиства се от всичко.
Думата без думи е самата дума.
Времето без дати е самото време.
Аз без личното си Аз самият аз съм.