Никола Саркози: Търсенето на духовност не е заплаха за демокрацията

 Никола Саркози: Религиите могат да облагородят човешкото сърце

Публикуваме със съкращения изявлението на френския президент Никола Саркози по повод посещението на папа Бенедикт XVI на 12 септември 2008 г. в Париж. „Ваше Светейшество, диалогът между вяра и разум е заемал основно място във Вашия интелектуален и богословски път. Вие не само не преставате да поддържате съвместимостта между вяра и разум, но също така приемате, че спецификата и плодотворността на християнството не са в разрез с основите на древногръцката мисъл.

По същия начин и демокрацията не трябва да се дели от разума. Тя не може да се задоволи единствено с това да се обосновава на аритметичното сумиране на гласовете, както и на политическите пристрастия на хората. И демокрацията също трябва да изхожда от обосновката и размисъла, да търси искрено това, което е добро и необходимо, да уважава и да се разграничава от Просвещението, без да се отрече от самата себе си, тя, която е дъщеря именно на Просвещението. Тъкмо това е едно от всекидневните изисквания за управлението на обществените дела и за политическия дебат...

Затова за демокрацията е закономерно, а за светските обществени слоеве е необходимо съществуването на респект към диалога с религиите. Религиите, и по-специално християнската религия, с която имаме дълга съвместна история, са живото наследство на размисъл и проникновение не само за Бога, но и за човека, за обществото и дори за съвременната наша основна грижа за природата и опазването на околната среда. Би било лудост да се лишим от това, това би било просто една грешка спрямо културата и мисълта.

Ето защо апелирам за позитивно светско общество, което уважава, което събира, което води диалог, а не за светско общество, което отрича и разобличава. В нашата епоха, когато съмнението и затварянето в себе си поставят пред нашите демокрации предизвикателството да отговарят на проблемите, позитивното светско общество предлага на нашето съзнание възможността да обменим опит, отвъд вярванията и ритуалите, върху смисъла, който искаме да придадем на съществуването си...

Франция, заедно с цяла Европа, започна да се замисля относно морализирането на финансовия капитализъм. Икономическият растеж е лишен от смисъл, ако е самоцелен. Самоцелната консумация и самоцелният ръст нямат никакъв смисъл. Единствено подобряването на благосъстоянието на голямото множество хора и израстването на личността могат да бъдат легитимните му цели. Това учение, което е в ядрото на социалната доктрина на Църквата, е в чудесно съзвучие със залозите на съвременната глобализирана икономика.

По същия начин бързият и важен напредък на науката в областта на генетиката и изкуственото оплождане поставят пред обществото деликатни въпроси, свързани с биоетиката. Те засягат нашето схващане за човека и за живота и могат да доведат до сериозни промени в обществото. Ето защо те не трябва да бъдат достояние единствено на експертите...

Постепенно човешкото достойнство се наложи като универсална ценност. То е в центъра на Декларацията за правата на човека, приета тук, в Париж преди 60 години. Това е плод на изключителното съчетание на човешкия опит на големите философски и религиозни традиции на човечеството и на самия път на разума. Аз не искам да противопоставям тези принципи, които черпят сили от нашата мисловна дейност.

В епоха, в която все по-застрашителни са изявите на фанатизъм, изкушението да се релативизира истината и ценностната система, в която най-закоравелият егоизъм заплашва както отношенията между нациите, така и самата сърцевина на нациите, насочеността към човешкото достойнство и вкореняването му в човешкия разум трябва да бъдат считани за едно от най-ценните съкровища.

Тук се крие истинската тайна на Европа. Тази тайна, заради чието забравяне в миналото Европа бе потопена в най-ужасните варварства. Тази тайна, която постоянно съживява желанието ни да действаме в името на мира и стабилността в света и укрепва законовото основание да го направим заедно – мъжете и жените с добра воля...

Много често съм имал възможността да говоря за християнските корени на Франция. Това обаче не ни пречи да да правим всичко възможно, нашите съотечественици мюсюлмани да могат да изповядват религията си наравно с всички останали. Тази разновидност, която ние считаме за богатство, искаме останалите страни по света също да уважават...

Диалогът с и между религиите е основна цел на новия век. Политиците не могат повече да не проявяват интерес. Но могат да дадат своя принос единствено ако проявяват уважение към религиите. Защото не съществува диалог без доверие и няма доверие без уважение...

Зная какво е значението на религиите в отговор на необходимостта от надежда на човеците и не омаловажавам тази необходимост. Търсенето на духовност не представлява заплаха за демокрацията, нито за нейния светски характер (лаичността)...

В пророческото завещание на брат Кристиян, убит заедно със събратята си в Алжир, той предлага на вниманието на своя убиец (защото знае каква ще е трагичната му съдба) следните слова: „Бих искал в този миг да притежавам онова ясно съзнание, което ще ми позволи да изпрося прошка от Бога и от моите събратя, а същевременно и аз да простя с цялото си сърце на този, който ще отправи смъртен изстрел, за да ме убие.”

Ето защо си мисля: да, религиите могат да облагородят човешкото сърце. Точно това бе написал три години преди смъртта си в Тибирин, Алжир, един събрат християнин, който се намираше там, за да помогне на своите братя мюсюлмани.”

Със съкращения от „Библия, култура, диалог”,

Сборник - Изследвания и студии, София, 2009 г.;

Oтбелязано е, че източникът е: discourc.vie-publique.fr/notices/087002815.html