Никола Иванов за поета Иван Динков и за българските литературни творци

Беседа на Коста Костов с литературния критик Никола Иванов

Литературният критик Никола Иванов е роден през 1950 г. в Пазарджик и работи в родния си град. Публикувал е десетки литературно-критически статии и изследвания от старобългарската до съвременната българска литература във всички авторитетни литературни вестници и списания. Участник е в десетки национални литературни конференции.

Автор е на дванадесет критически книги, сред които „Книга за Иван Динков”. Носител е на Националната литературна награда „Иван Динков” и на единствената специална литературна награда „Иван  Динков”. През 2009 година за книгата „Подреждане на балната зала” получава Национална награда за литературна критика на Съюза на българските писатели.

Въпрос на Коста Костов: Г-н Иванов, известна е Вашата „слабост” към Пазарджик и региона. Избройте най-важните знаци на „духа на мястото”.

Никола Иванов: Тази „слабост” не произтича от криворазбран местен патриотизъм. Пазарджишкият край е пребогат на големи имена за българската национална литература: Константин Величков, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Димитър Бояджиев, Никола Фурнаджиев, Райко Алексиев, Стоян Бакърджиев, Александър Геров, Иван Динков, Павел Вежинов, Нешо Бончев, Борис Делчев, Иван Сестримски, Георги Спасов, Милош Зяпков и редица други…

Кой или какво предопредели съдбата Ви на литературен критик?

Предполагам, че главна роля е изиграла предразположеността ми към литературата.

Айнщайн казва: „Достоевски ми даде повече от Гаус”. Кой е Вашият Гаус?

Не мога да назова само един. Но един от моите Гауси е също Достоевски.

До каква степен сте повлиян от естетиката на Вашите литературни кумири – Иван Динков, Никола Радев и Никола Фурнаджиев?

Никой не идва на празно място. Неизбежни са и влиянията на тези поети, писатели и литератори, които високо цениш.

Наричате Иван Динков световен поет. Няколко аргумента за тази номинация?

Аргументите са предостатъчни, изложил съм ги в литературните си анализи и текстове за неговото творчество.

Гео Милев определя 4 етапа на българската поезия в предговора на своята знаменита „Антология на българската поезия” (Вазов, Пенчо Славейков, Яворов и Николай Лилиев). Според него Николай Лилиев слага край на етапите на развитие? Кой (кои) е продължението на тези етапи?

Етапите могат да бъдат продължени и доуточнени с Фурнаджиев, Далчев, Вапцаров, Иван Динков, Константин Павлов, Иван Цанев, Борис Христов…

Ботев и Яворов са безспорно първите двама български поети от световна величина. В своята „Антология на българската поезия” Гео Милев ги нарича „първа и втора еманация на расовия гений”. Има ли България нов расов гений или как бихте допълнили този списък с български поети от световна величина?

С посочените в предния въпрос имена.

В един Ваш текст пишете, че България няма Нобелов лауреат за литература, защото изборът на кандидат никога не е достатъчно подходящ. Можете ли да се обосновете?

Елин Пелин някога неоснователно бе казал по повод на Йовков, че ако в България се роди гений, то той ще бъде гений на завистта. Иначе по принцип Елин Пелин е прав като обобщение. Защо не са предлагани за Нобелова награда Яворов, Фурнаджиев, Йовков, Елин Пелин, Лилиев, Далчев, Иван Динков, Константин Павлов…? В същото време редовно се предлагат автори, които нямат никакъв шанс за успех…Пустата завист на по-неталантливите, но облечени във власт…

Вие сте изключително четящ човек. Назовете три съвременни книги с българска проза и три съвременни стихосбирки, които задължително трябва да бъдат прочетени.

От прозата - „Почит към литературата” на Иван Динков, „Когато Господ ходеше по земята” на Никола Радев, „Балада за Георг Хених” на Виктор Пасков. От поезията -  „Антикварни стихотворения” на Иван Динков, „Появяване” на Константин Павлов, „Дърво на хълма” на Иван Цанев, „Вечерен тромпет” и „Честен кръст” на Борис Христов. Пък и още…

Казвате, че масовата популярност не е критерий за високо изкуство, дори напротив. Има ли поне едно българско име, което приживе е придобило масова популярност, но е истински стойностен творец?

Не, няма. Ботев 10 години го няма в учебниците. Дори четниците на кораба Радецки, които геният предвожда като войвода, пеят стихоплетствата на Стамболов от рода на „Не щеме ний богатство…”. Творбата на Захари Стоянов „Записки по българските въстания” е напълно неизвестна и забравена 30 години, докато професор Александър Балабанов не я изтупва от прахта и написва възторжена статия, в която нарича Захари „българският Тукидид.”

Никога големият поет или писател не може да бъде масов, защото е труден. Той изпреварва времето си и трябва да минат години, докато се осмисли и усвои художественият му опит, естетическият му опит. Освен това той не може да служи за забава, за забавление, а предполага дълбок размисъл за най-трудните екзистенциални въпроси, които „никой век не разреши”, по думите на Яворов.

На времето Йордан Йовков и Елин Пелин са издавани в под две хиляди тираж, докато Слави Езеров, който пише сладникави захаросани елементарни романчета прави по 20-30 хилядни тиражи. Сега това става със сладникавите сериалчета като „Робинята Изаура”, турските сериали, индийските и т.н., които вървят със стотици и хиляди серии, а стринките и лелите залепват за екраните на телевизорите и леят сълзи, преживяват, вълнуват се...

Пушкин и Белински казват, че не Гогол трябва да слиза при тълпите, а хората трябва да се издигат и приближават до него.

Едно послание от света на книгите, което се е забило във Вас като пирон?

„Никоя победа не връща мъртвите”, което е поанта на конгениалното стихотворение „Победа” на Иван Динков.

Едно българско стихотворение, достойно за Нобеловия комитет?

„Победа” на Иван Динков.

Когато Никола Радев „ходеше по земята” какво Ви каза, което сте запомнили като молитва?

Никола Радев беше мъдрец. Той казваше, че всичките са били отдадени на литературата, но само за Иван Динков тя е била почти всичко.

Ако тръгнете към безлюден остров и трябва да вземете със себе си само 5 български книги, кои ще са те?

Малко са само 5 книги. Но при всички положения ще има от Ботев, Яворов, Дебелянов, Йордан Йовков и Иван Динков.

Във Вашите текстове личи висок литературен интелект. Кой автор е все още предизвикателство за този интелект?

Всеки голям автор.

Назовете един съвременен българин, когото бихте посочили на всички като ярък пример за вдъхновение.

Не се сещам.

Защо вече 25 години нито един „новак” не успя да се доближи до подножието на колосите Константин Павлов, Иван Динков, Борис Христов, Иван Цанев, които още в ранната си младост пишеха зряла поезия?

Много съм размишлявал по този въпрос. Според мен главният проблем е липсата на биография и характер у по-младите, стремеж към бърза и лесна слава. Пък вероятно и талантът при тях е по-слаб. А може би, както казва Толстой, „талант отдыхает” (талантът си почива)…

Вашата книга „Почит към Иван Динков” е откритие за мен. Кое е скритото послание в нея? Иван Динков да бъде пример за по-младите – и като талант, и като характер. Само така може да успеят.

Има ли основание безкомпромисната фраза на Иван Динков „Как можа моето отечество да се падне в тази държава”? Засега има пълно основание. Той се терзаеше най-много от прекаленото количество „население” и малкото „народ” при българите. Но не е само при българите.

Някога народът ни е изплаквал пред Иван Вазов споходилите го беди. Има ли съвременен българин, който е достоен за тази чест? Няма. Едно изречение, което ще вдъхнови българите и ще им даде упование.

То ще бъде пак на Иван Динков, „че колкото и дълбока да е калта, под нея неизбежно следва земя”.

С кого бихте изпили чаша вино днес така, както сте го правили с Никола Радев, Иван Динков, Коста Павлов...?

Те бяха от „великите пияници”, които призоваваше в едно стихотворение Иван Динков. Вече ги няма. Иван Цанев и Борис Христов спряха да пият по здравословни причини…

Източник: inspiro-bg.com;

снимки: pa-media.net; panoramio.com;