Професор Никола Георгиев: Извечната същност на деспотите

Професор Никола Георгиев за сатирата на Стоян Михайловски

В нашата литература вече има една „Книга за българския народ“. Издадена е през 1897 година и колкото и да не ни се вярва, е едно от най-мощните явления в европейската литературна сатира по онова време.

В посвещението към нея авторът, Стоян Михайловски, казва: „На всички страдалци, на всички унижени, онеправдани и угнетени посвещавам тази сатирическа сбирка, в която им показвам какви средства употребяват деспотите, за да увековечат властта си.“

И той имаше право да го каже, защото неговата „Книга за българския народ“ изпълнява задачата си с мрачния блясък, на който е способна сатирата. „Книгата“ на Михайловски е издавана у нас в 1897, 1931, 1938, 1946, 1960 година.

След това с нея се случва нещо, което мрачният й автор едва ли е допускал и в най-мрачните си помисли за бъдещето на България: че официалното мълчание около творбата му и неиздаването й ще стане едно от средствата, които „употребяват деспотите, за да увековечат властта си“. Десетилетия без преиздаване.

Деспотът - главно действащо лице

В сатирата на Стоян Михайловски главно действащо лице е деспотът, а хората около него, близки и далечни, в двореца или в колибата, са безлична и презряна биомаса, от която той майсторски моделира с перфидно тънките си или, както често се налага, със смазващо тежките си ръце единственото творение, заради което живее – Властта.

Така е в литературната сатира. Тя стеснява площта на удара си и увеличава силата му тъй многократно и многозначно, че той разтърсва и най-отдалечените кътове на грешния човешки свят и душа.

Не е така в реалното битие и с реалните деспоти. От сценично гледище деспотът и там може да изглежда главно действащо лице, но едва ли главната движеща сила на това, което става. Там деспотията е не само монодрама, но и масова сцена.

Деспотът е пословично самотен човек

Откакто свят светува, деспотът е пословично самотен човек – но само в частния си живот. Инак като социална личност той има толкова много съмишленици, поддръжници и помагачи, че биха му завидяли и най-обичаните популистки вождове (доколкото това не са едни и същи неща).

Не е дума само за министрите му, кметовете, доносниците, придворните поети и джелатите, а за онези безброй хора, които искрено вярват, че нямат нищо общо с това, което става. И които още по-искрено биха се възмутили, ако се намери някой наивник да им каже, че и те в някаква степен съдействат и съучастничат и че са не само жертва на деспота, но и негови създатели.

Съветите на стария властник

Тихата съпротива и дейната борба срещу съществуващия ред, слава богу, никога не секва, но носителите й никога не могат да си дадат сметка доколко средствата, целите и резултатите от борбата им зависят от това, срещу което се борят. В „Книгата“ на Михайловски старият властник съветва приемника си:

„За да господаруваш – развращавай!“

Ако трябваше да съветва „всички унижени, онеправдани и угнетени – а не го прави, защото те, презираните, и това не заслужават – вероятно би им казал:

„За да робуваш леко – разврати се!“

И да не им го каже, те пак ще го направят, а и да не го направят, ще бъдат вече такива – нали възпитанието на човека започва още от люлката.

Съучастие и противодействие

Но да оставим литературната условност и се върнем на социалната, към взаимната зависимост, проникване и обратимост между действие, съучастие и противодействие. Тая зависимост особено ясно и мъчително се проявява във времената на по-осезателни социални преходи.

Едно от тях е времето, в което сега живеем и което наричаме епоха на посттоталитаризма в Източна Европа. Стана ясно, мъчително ясно, че „предишната книга“ е била широко съавторско творение, на което деспотът е бил повече художествен оформител или редактор, отколкото автор. Стана ясно, заплашително ясно и колко голяма е опасността от ново преиздание.

Това продължение на историята, тази устойчивост на авторството, съавторството и преизданията пък е тъжното заглавие „Нова книга за българския народ“. Много тъжното. Тъжно до смях. Добре, че самоанализът, тъгата и смехът не само подкопават волята на хората, но ги и подтикват към действие.

Професор Никола Георгиев, Нова книга за българския народ;

Университетско издание „Св. Климент Охридски”;

София, 1991 година;

Снимки: theanemy.wordpress.com; bnr.bg;