Никол Кидман: Интересува ме цялата скала на човешките чувства

Никол Кидман за важните неща от своя живот

Никол Кидман никога не е била омъжена за владетел, но животът й показва някои паралели с този на легендарната актриса Грейс Кели, която през 1956 г. се омъжи за принца на Монако Рение Трети. Интервю с Никол Кидман за вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг”.

Въпрос: Г-жо Кидман, с филма си ядосахте семейство Грималди  толкова, че те бойкотираха не само премиерата, но призоваха за бойкот на „Грейс от Монако”. Как се отнасяте към тази реакция?

Никол Кидман: За мен това е една много своеобразна и трудна ситуация. Като актриса мога да се поставя на мястото на семейството. Та нали това е моята професия. Но аз виждам нещата така: тази жена е омагьосваща, а ролята е невероятен подарък. Свърших работата си с любов и се опитах да открия същината на този човек. Нямам представа дали съм се справила с това. Но дадох най-доброто от себе си и нашите намерения бяха искрени.

Естествено, децата на Рение и Грейс не искат животът и бракът на родителите им да станат още веднъж публично известни и то по такъв начин, във всичката тази интимност. Защото в крайна сметка това не е работа на никого. Мога да разбера това. Моите деца вероятно ще реагират по подобен начин, за да ни защитят. Когато въпреки всичко някой ден фамилията Грималди гледа филма, вероятно ще разберат, че сме имали добри намерения. Филмът няма нищо злонамерено.

Получавали ли сте някога - като Грейс Кели - предложение за брак от някой владетел, може би от Близкия изток или поне от барон или принц?

Нека го формулираме така: предложение от някой от кралските дворове никога не е имало. Но аз казвам винаги, омъжих се за „кралска знаменитост на кънтрито”. В Нашвил е мъжът ми ...

Звездата на кънтри музиката Кийт Ърбан.

Да, той със сигурност е кралска особа. В света на кънтри музиката, той е изключително известен.

Как се приспособихте след сватбата през 2006 г. „към двора” в Нашвил?

Още от самото начало намирах за фантастично, че Кийт живее в Нашвил. По това време животът ми се намираше между Ню Йорк и Лос Анджелис. Когато се запознах с Кийт, бях в търсене на мир. Кийт можеше да ми го предложи. Да отида в Нашвил, това беше точно обратното на живота ми в аквариум със златна рибка, в който всеки ме наблюдаваше.

В този момент сте предприели бягство?

Да. Просто исках да изчезна, да се скрия и аз го и направих. Бях бременна, бебето се роди и за известно време не правих повече филми. Просто отново трябваше да пусна корени. Честно казано, в този момент изобщо не бях сигурна дали някога ще искам отново да застана пред камера.



Кой или какво промени нагласата Ви?

Кийт и майка ми. Те смятаха, че не трябва да се отказвам от кариерата си и да живея страстта си: да творя като актриса, да пиша, да продуцирам. И така пак скочих обратно във водата.

Защо си пожелахте мир?

Вече не знаех, коя съм. Имах неуспешен брак зад гърба си, две деца и нямах вече истински дом. В това време работих много. Това ми действаше благотворно, защото можех да се загубя в ролите си. Но това също така имаше ефекта, че аз някак си се разпаднах. Смисълът за истинския мой „Аз” ми се загуби. Не можех вече да определя същността си.

Какво сте научили оттогава?

Добре е човек сериозно да се запита, какво би направил без една част от живота си, която смята за неотменима. Как ще  продължа да съществувам без тази професия и без всичко, което е част от нея? Проверих коя съм всъщност. Къде е мястото ми? Какво обичам и на какво се наслаждавам още, освен работата в киното? Посредством тази критична фаза намерих нови отговори.

Кои?

Въпросите се уреждаха в голяма част от само себе си, когато родих детето си. Междувременно дъщеря ми е на почти шест години. Чрез тях сама намерих спокойствие. Бременността ме застави да го постигна и това беше добре. Всъщност със Стивън Долдри трябваше да снимам „Четецът”. Бях готова да замина за Германия. И тогава трябваше да се обадя на Стивън и да му кажа: бременна съм и за съжаление не мога да дойда.

Той сигурно е бил въодушевен ...

Той беше съвършено чаровен. Защото знаеше, че през целия си живот се опитвах да забременея. Той беше толкова щедър, никога няма да го забравя. Освен това всяка друга актриса на тази планета искаше да играе ролята. Знаех, че той няма проблем да ангажира нова актриса за ролята. Но за мен това беше заемане на позиция, защото направих избора за детето си. И с това също така взех решение да бъда съвсем тиха.

Кое е най-важното за Вас в новия Ви живот?

Надявам се, че сега не звуча твърде блудкаво, но това недвусмислено е любовта. Знам как е, когато в живота любовта липсва. Когато спечелих моя Оскар, се прибрах вкъщи и нямах никого. Никога в живота си не съм се чувствала толкова самотна. Най-важното нещо за мен е да имам някого до мен, с когото мога да „играя”. Това е моето определение за една добра връзка. Ние сме заедно вече от девет години и все още обичаме да играем.

Какво искаш да кажеш с „играем”?

Да плуваме заедно в морето, да се наслаждаваме на храната, да спим заедно, да гледаме добри филми, да говорим за политика и да споделяме нашите най-дълбоки, най-мрачни мисли. Аз съм човек, който предпочита да остане у дома, двамата или в малък кръг, отколкото да ходя на големи партита.



Обичам смислени разговори. Леките, повърхностни теми някак си ме уморяват и след това бързо се отегчавам. Но ако намеря нещо интересно, вече не можете да ме спрете.

Грейс Кели беше на 26 години, когато се отказа от кариерата си, за да стане принцеса на Монако. Коя бяхте Вие на 26 години?

Бях три години омъжена в първия си брак. Току-що се беше родило първото ни дете. Всъщност аз бях в една много подобна ситуация като нея.

Не сте се омъжили за принц ...

Но за холивудска звезда.

Да, Том Круз. И по този начин положихте основите на една публична връзка. Как изживяхте тази крачка?

Мога да разбера много добре как се е чувствала Грейс, тъй като тук наистина просто има паралели. Изведнъж всичко става много голямо, защото Холивуд е един огромен свят. И в този свят също има протокол. Наистина не бях се отказала от кариера. Но бях още много млада. И внезапно светът престана да бъде вече така отворен, както преди. В началото на моите двадесет години бях сама, свободна и можех да правя  каквото исках.

Именно тази паралелност на чувствата, която ми помогна да играя Грейс. Оливие Даан знаеше биографията ми и мисля, че той заради това ме искаше за тази роля. И той не желаеше да правя опит да имитирам по някакъв начин Грейс. Интересуваше се от чувствата. Той ми каза: „Искам да прочета чувствата ти през кожата ти.” По време на снимките това не ми направи такова голямо впечатление, защото бях така погълната от работата си.

Но когато днес гледам снимките в близък план, самата аз съм малко шокирана от това, колко интимни са те. Но ние наистина не искахме да покажем икона, а човек. И не бих бил щастлива, ако бях играла само във филми, които представят изключително само доброто. Интересува ме цялата скала на човешките чувства. Всичко това работи в мен. И често се събуждам посред нощ и започвам да мисля. Мога да изразя същността на тези чувства, когато правя филми.

За какво размишлявате през нощта?

Защо сме тук? Къде ще свършим? Какво се случва, когато си отида и след себе си трябва да оставя децата си в този свят? В тази връзка мисля много за загубата. Смъртта ме занимава много. Филмът на Михаел Ханеке „Любов” затова ми допадна невероятно: историята на тази двойка, в която единият партньор преминава в един друг свят, а този, който е останал, въпреки това трябва да продължи да съществува в стария свят.

Заради Вашите филми, в които често играете емоционални жени, имате имиджа на крехка мимоза. В реалния живот сте една достъпна, с чувство за хумор жена. Радвате ли се на това, че Вашата игра изглежда на хората истинска или се чувствате неразбрана от света?

Това е интересно, защото имате право. Хората често са леко объркани, когато става дума за мен, също и защото съм често непредсказуема и спонтанна в избора си на роли. В частния си живот съм много земен човек и твърде практичен и прилежен. Яздя, гмуркам се, обичам да скачам с парашут. Тичам, играя тенис и правя излети. Харесва ми да съм в движение. Обичам да се занимавам с растения. На фермата ни имам розова градина. Това е един обикновен, красив живот.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от faz.net;

Снимки: wallpaperseries.com; lettera43.it; galleryhip.com;