Никодим Попов - И в най-тежките времена човек може да запази достойнство

Щрихи от живота на Никодим Попов

Никодим Попов, роден през 1911 година, е виден деец на земеделското движение, оценяван като достоен човек и отдаден на идеите политик. Представяме разказа на Никодим Попов за своя живот и дейност като личност и политически поборник в съпротивата срещу комунизма.

„След убийството на Никола Петков през 47-а разтуриха Земеделския съюз , а мен заедно с председателя на дружбата на организацията в Лом (бях неин секретар) ни обвиниха, че Никола Петков ни е давал оръжие. След един месец жестока инквизиция ни изпратиха във Враца за няколко седмици, после в Куциян, в лагера. Заварихме малко хора, но бързо се напълни. Процесите ни с Никола Петков бяха паралелни.

Задържаха ме на 20 юли 1947 година, излизайки от Съюзния дом на „Позитано” тогава. Милиционерът ме заведе в „Обществена безопасност” на Лъвов мост. Имах разпит в продължение на един месец, без побоища. Терорът беше безсъние и глад: освободят ме, легна, дойде друг следовател – пак отначало. По малко бобена супа ни даваха, ужасно бях изтощен.

Искаха да кажем, че Никола Петков ни е давал нареждане с оръжие да сваляме „народната власт”. Нищо не признавам. Най-сетне идва началникът на ДС Стефан Богданов (брат на Петър Богданов, убит от фашистите) – охранен, облечен модерно, и се обръща към мен: „Никодим Попов, вие ще признавате каквото искаме. Кажете си думата!”

„Не съм получавал подобни нареждания. Говорил съм против властта, секретар съм на околийската дружба, но с оръжие не се занимавам. Тук ме инквизирате, можете да вземете от мен всякакви показания, аз съм човек, имам предел на издръжливост, но на съда нищо няма да призная!”, бяха думите ми.

„Така ли? Няма да бъдеш съден с Никола Петков тогава, да не опорочаваш процеса. Другите свидетели са признали. Ще бъдеш съден в Лом, където си държал речи!” Сложиха ми белезници на мен и на Серафим Митков и по етапен ред ни откараха в Лом. Настаниха ни в Ломския затвор. В Ломския затвор бях в единочка. Получих най-тежкото наказание – смърт. Ангажирах наш адвокат, земеделец, който веднага се съгласи да ме защитава, тъй като гледах негови дела по време на мобилизацията и парите давах на жена му. Идва и Ангел Держански (земеделец, бивш министър в правителството на Отечествения фронт), приех и него.

Откараха ни в Ломския съд, хора надошли от цялата околия, интересът бе голям като на панаир. Председателят на съда ме пита: „Признаваш ли се за виновен?” Отговарям: „Г-н председателю, има защитници и моля да разговарям с тях насаме. Това е мое право, но досега не ми е дадена възможност. По закон също не съм ползвал правото си да разговарям с моя съподсъдим.” Съдиите се съвещаваха и ми осигуриха стая, където за пръв път се виждам с моя съподсъдим Серафим Митков и с двамата адвокати. А Серафим ми вика: „Нищо няма да признаваш!”

Те: „Прокурорът има свидетели, 32 земеделци, които ще кажат, че Никола Петков ти е давал оръжие.”

Аз: „Това не е вярно!”

Ангел Держански се смути и каза, че идва от София и че процесът е страшен, положението на Никола Петков също е опасно и че трябва да се търси начин за спасение, да не се отказва всичко. Отвърнах му: „Това значи да утежня положението на Никола Петков (на снимката) и да се изложа като бивш адвокат в този съд.”

Демократът Стефан Димитров се обади: „Аз ще те защитавам, Никодим Попов, както ти искаш, мен не ме е страх!” Всички свидетели бяха така изтормозени и говореха как съм ги викал в моето адвокатско писалище и съм подстрекавал с оръжие да свалим властта.

Личеше доброто предразположение на съда към нас и истината прозираше, но те трябваше да гледат доказателства. Освен 32-та и един офицер се появи. Бях изненадан. Серафим не призна, но Асен Бенов каза, че сме въоръжавали хората. Нападнахме го, че е лъжец и подлец. Бях обвинен по чл.1 от Закона за защита на народната власт, че съм член на организация в София – до 10 години. Дадоха ми 5 години без конфискация, на Серафим – 3 години, а на Асен Беноя – 1 година условна присъда.

Майка ми беше работлива жена, попита ме на свиждането: „Кажи ми, вярно ли е това, което свидетелите говореха за теб?”

„Всичко е лъжа!” „Синко, много добре си направил, че не призна. Никола Петков ще го убият. Не искам един ден да сочат децата ти, че баща им е от убийците на Никола Петков.”

След Лом ме преместиха в Плевенския затвор, един от дисциплинарните, не ни даваха работа и бяхме в килия по 30-40 души. По-късно ме откараха в единочка в Софийския затвор. Следователят ме обвиняваше, че когато съм бил помощник на Димитър Стоянов в Съюза, заедно с Бумбаров и Костов сме образували бойно ядро да се борим срещу комунистите. „Борили сме се със слово”, такъв беше отговорът ми.

Когато ме освободиха и се върнах в Лом, майка ми каза: „Ще напуснеш Лом и ще отидеш да работиш къде да е, защото тук ще те убият, такива предчувствия имам.” Вадех пясък от река Рома за предприятия. Викаха ме да дам декларация, че Петков, Доктора и Димитър Гичев са служители на империалистите. Георги Трайков ми вика: „Сега сме окупирани, сто години комунистите ще властват. С това упорство само вредиш на семейството си.”

Отказах. Станах общ работник в Кремиковци, а чрез Асен Павлов жена ми стана учителка. След 40-50 години служба ме уволниха, пенсионирах се с 200 лева на месец. Адвокатствал съм 2 години като стажант и 5 години практикувах професията си.

Като дойдоха промените, на 9 февруари излязохме с Железан Райков и Мишо Пожарееца с декларация за реабилитирането на Никола Петков и за възстановяване на Земеделския съюз и цяло лято се разправях със съдии и прокурори. Бях народен представител във Великото народно събрание и негов заместник-председател.

Дъщеря ми искаше да учи в тежките години и намерихме роднини в София да я осиновят под друго име. Тя много плака и досега не сме в добри отношения. Нямаше друг начин. Синът ми беше по-корав, съпротиви се. „Името си не сменям за нито един университет”, каза. С конкурс влезе и завърши икономика, но го уволниха заради мен и отиде работник в Кремиковци. Ще се пенсионира вече. Съпругата ми е много болна, на легло.

Това е моето житие – битие.

8 април 1996 година” Със съкращения от „БЗНС - 100 години национален катарзис”, Ваня Жекова;

Издателство „Стефанка Банкова”, София , 1999 година;

Снимки: bzns.bg; fakti.bg;