Неофит Бозвели - Завладяващият девиз „Не бойте се!” и нуждата от просвета

Михаил Арнаудов – Творци на Българското възраждане

Публикуваме откъси от очерка на проф. Михаил Арнаудов за Неофит Хилендарски, наричан още Неофит Бозвели (1785-1848), от двутомника „Творци на българското Възраждане”. Неофит Бозвели, един от най-значителните мъченици на народностната идея, въплъщава с живота си, с борбата си за постигане задачите на българското национално възраждане неустрашимия девиз „Не бойте се!”:

Значението на Неофит Хилендарски – или, както сам той се подписва, Архимандрит Неофит Петров Котленец, или, както враговете, а после и приятелите му го наричат по прякор Неофит Бозвели – е, че той пръв след Паисий заговаря настойчиво за премахване на духовното робство, наложено от Гръцката патриаршия, и организира народните сили за извоюване на една чисто българска йерархия.

Последовател на съгражданина си Софроний, Неофит Бозвели се запознава рано с историята на Паисий и почерпва от нея както първите си уроци по родолюбие, така и ръководните си идеи върху причините на българското политическо пропадане и задачите на националното възраждане.

Изключителното при този котленец Неофит Хилендарски се състои в това, че той въплъщава най-рано и най-пълно идеала на Паисий за една волева натура между просветените синове на народа и че развива дейност, която го издига до същински водач по черковния въпрос.

От появата на Паисиевата книга в 1762 г. и до почина на Неофит от 1839 г. да се положат основите на една общонародна организация в Цариград, която да иска български йерарси и да защитава българските права в гражданско и просветно-черковно отношение, ние не знаем по-важен исторически факт, способен да подтикне възраждането на българския народ.

И доколкото Неофит насочва с героично самопожертвуване движението, увенчано с победа, той заслужава да се постави между най-значителните мъченици на народностната идея.

Жизнен път на Неофит Бозвели

Неофит Хилендарски се е родил около 1785 г. Нямаме почти никакви вести било за род, било за възпитание и оформяне на характера на този необикновен котленец. Нищо не знаем за баща му, освен че се е именувал Петър, и нищо за първата наука на отец Неофит, която навярно започва под ръководството на Софроний, учител в Котел до 1792 г. Прякорът му „Бозвели” е даде по-късно от гърците, които искали да изложат своя върл гонител: Бозвели значи „покварен, буен духовник”.

Неофит постъпва в Хилендарския манастир (навярно към 1803 г.), който някога е бил напълно български по състав на братското общежитие, макар и със сръбски ктитори. Той хвърля мирското си (непознато нам) име – може да се предполага Николай – и почва да се нарича отец Неофит (тогава е бил навярно  18-19-годишен).

Но Неофит на може да изтърпи тираничната дисциплина в манастира – не защото ламти за радости в света или защото духът му е слаб да понесе ограниченията на аскета, а защото у него заговаря все по-настойчиво чувството за дълг към народността, идеалът на Паисий.

Скъсване с Хилендар и заминаване за отечеството

Тази дейна натура е неспособна да мисли за лично доволство, когато наоколо правдата, вярата и просветата се тъпчат немилостиво. И вземайки си сбогом със старците на Хилендар, Неофит заминава за отечеството си, за Свищов, под благовидния предлог да бъде таксидиот, т.е. да събира милостиня за манастира и да изпраща или води поклонници там.

Той скъсва напълно връзките си с Хилендар, за да се предаде на своята истинска мисия – да бъде учител на децата и възпитател на гражданите в България, да буди и у едните и у другите както християнски добродетели, така и бодро национално съзнание.

Волята за добри дела подтиква разпаления патриот да върши  дълга си безстрашно - да буди съвестите, да възпитава социалните чувства, да помага на слабите. И никой друг в онова време, 20-те и 30-те години на XIX-и век, не си е поставял такава широка програма за национално въздигане в съгласие с възможностите на историческия час. Неофит няма да препоръчва ходене по светите места, защото и без това народът го върши, забравяйки другите начини за спечелване прошка на греховете и чиста съвест.


Възрожденецът Неофит Бозвели: Вие само, както ви завещавам, направете и не бойте се!

Народностна идея и християнство

Важно в неговите очи е да се практикува християнството навсякъде по отношение на злочести, отритнати, онеправдани от съдбата, както и да се пръскат полезни знания сред тъй изостаналия, лишен от светлината на науката народ, който гръцките владици държат с умисъл в мрак, за да го ограбват по-лесно и безнаказано.

Думата на Байрон в дневника му от 1821 г.: „Само в лоното на силните страсти се ражда един народ” - може да се приложи безусловно към преврата, предизвикан в душите в Цариград, където са събрани най-много образовани, заможни и влиятелни българи. Отец Неофит съумява да отключи сърцата на своите сънародници и да ги вдъхнови за подвиг.

Той има вече установено име на книжовник и проповедник, той познава болките на народа си при толкова обиколки из България и той притежава огромна енергия на духа, ентусиазъм, силен характер и висок християнски морал, които, печелейки му привърженици, го правят способен да изтрае в несгоди и страдания.

Никой друг не съединява толкова благоприятни за един народен водач черти на темперамента и волята, никой не е въодушевен тъй искрено от идеала да се работи за Възраждането, както този решителен и честолюбив монах, прегърнал заветите на Пайсий.

Главен документ на писателската дейност на Неофит Бозвели е незабравимата Мати Болгария - един диалог между олицетвореното отечество и добрия син на народа, един горещ памфлет, гдето изпъква живо суровият изобличител на невежите и предателите и искреният наставник на чистите души. Подобно на първоучителя си Паисий Неофит проявява усет за неотложните културни нужди на народа си и сърце за неволите му.

Мати Болгария и насоките на просветата

В духа на псалмиста и пророците той се провиква в Мати Болгария:

„Милая ми майко! Трябва да имам небото за хартия, морето за чернило и Матусаловите години (който според преданието е живял 969 години) и да призова из стихотворците боговдъхновенаго царя пророка Давида, чуднаго Гомира, дивнаго Виргилия, чудеснаго Овидия и плачевноридателя Йеремия, за да ми спомогнат оживително да ти изложа туй смертоносное тегло…”

„Не бойте се!”, повтаря постоянно Неофит, когато чертае новите насоки на българското движение, спъвано от владици и гръкомани. „Вие само, както ви завещавам, направете и не бойте се!”, настоява Мати Болгария, посочвайки нуждата от просвета, за да се осъзнае народът и се прогонят чуждите „веропродавци”.

„Колкото можете залягайте да въведете в горка Болгария просветителното учение”; „подражавайте на другите просветени народи”; „колкото можете се старайте и просветителни книги по матерний си език изваждайте”, говори тя на милите си рожби.

И когато синът я пита: „Где по-преди да дадем (пари), на цар ли, на владика ли, на калугер ли, на монастира ли … и где по-напред да пристигнем на поклонение за спасение, да ходиме на Света гора ли, или на Божи гроб да ставаме хаджии?”, Мати Болгария отговаря в духа на култа към разума, проповядван от Доситей Обрадович и възприет от Неофит Рилски и други просветители у нас:

„Училища и учители, милии ми рождби! Тамо щат да ви се отворят зажумените ви очи, за да познаете на що зависи и состои человеческото благополучие и вечное блаженство.”

Нравственият облик на Неофит Бозвели

Открита душа, Неофит се е поддавал на възторг и на доверчивост, жънейки големи разочарования от сънародници и чужденци, изпадайки до умопомрачителни терзания. Но бързо той е надвивал малодушието си, за да мине към подем на сили и към доблестна защита на народното дело. Горещата му кръв и здравият му християнски морал не го оставят задълго в страдание и отчаяние.

Други могат да го надминават в образование или благоразумие, но единствен той стои безстрашно на заетите веднъж народни позиции, ободрявайки за нападение съмишлениците си и готов да изтрае докрай в отпор и страдание.

Светата дума, че вярата може да отмести планината, е неговият неотменен, дълбоко почувстван девиз и с тая вяра той затвърдява тъкмо тъй движението за народна черква, както и с трагичната си смърт. Съчиненията и писмата му съхраняват този горд дух и тази усредена нравствена енергия, за да я предават на всички български поколения.

Източник: Михаил Арнаудов, „Творци на българското Възраждане”;

Държавно издателство „Наука и изкуство”, София, 1969 г.

Снимки: bulgarianhistory.org; actualno.com; desant.net;