Ненасилие, съпротива, омраза, отмъщение, грешка, помирение, другите

Ненасилие, съпротива

Ненасилието в своята динамична форма означава съзнателно страдание. То не значи мекушаво подчинение на волята на причинителя на злото, а поставяне на духа срещу волята на тиранина. Като действаме по този закон на нашето същество, възможно е един-единствен индивид да се противопостави на мощта на цяла една несправедлива империя, за да спаси честта си, своята религия, духа си и да положи началото на падането на тази империя или на нейното прераждане.

Аз давам право на пълното ненасилие и го смятам за възможно в отношенията на човек с човека и народ с народ, но то не означава „отказ от истинската борба срещу злото по принцип”. Напротив, ненасилието в моето разбиране е по-активна и по-реална борба срещу злото, отколкото отмъщението, което по самата си природа увеличава злото.

Имам предвид умствена и следователно, морална опозиция на неморалността. Аз се опитвам да притъпя напълно меча на тиранина не като извадя срещу него оръжие с по-режещо острие, а като обезсърча неговите очаквания, че ще му предложа физическа съпротива. Съпротивата на духа, която ще му поднеса вместо това, ще го обезсили. Първоначално тя ще го смае и накрая ще го застави да я признае; признание, което няма да го унижи, а ще го извиси.

Моята идея за ненасилие съвсем не означава, че може да се бяга от опасностите и да се оставят близките без защита. Ако трябва да се избира между насилието и страхливото бягство, аз ще предпочета насилието пред страхливостта. Не мога да науча страхливеца на ненасилие, както не бих могъл да съблазня слепеца с прекрасно зрелище. Ненасилието е кулминация на мъжеството.

Същността на техниката на ненасилие е, че тя винаги търси да ликвидира антагонизма, но не самите антагонисти. В една борба без насилие човек винаги трябва да се съобразява до известна степен с традициите и общоприетите норми на системата, срещу която се изправя. Избягването на каквито и да е отношения с противниковата страна следователно не може да бъде обект на поведение, а преобразуването или пречистването на тези отношения.

Ненасилието (ахимса) е отправна точка за търсене на истината. С всеки нов ден се убеждавам, че подобно усилие за търсене на истината е напразно, ако няма за основа ненасилието. Съвсем правилно е да оказваш съпротива на дадена система и да я атакуваш, но да се противопоставяш на нейния автор и да го нападаш е равносилно на противопоставяне и нападане на собствената личност.

Докато човек доброволно не се постави на най-последното място сред себеподобните, за него няма спасение. Ненасилието (ахимса) е най-далечният хоризонт на смирението. Махатма Ганди (1869-1948), духовен и политически водач на индийското движение за независимост

Вярата обаче не ме напуска, но започна да линее. Това е от житейските ми прозрения и освобождаването от заблуди. Заблуда ли е това, че сме се противопоставяли – не, не, ние сме се противопоставяли, и с право, дори и никакъв шанс да няма за победа, това не трябва да се взема за лекомислие, в борбата е така, падаш, но вървиш напред. Ангел Мирчев, роден през 1931 г., политически затворник
 

Омраза, отмъщение

Колко тягостно, почти непоносимо е усещането, че „той ме мрази”… Какво чувство на безсилие овладява душата… Иска ти се да не мислиш за това; и понякога успяваш. Но и без да мислиш, усещаш чрез духовния си взор тази струя, този ток на чуждото отвращение, презрение и зложелателство. И не знаеш какво да направиш; и не можеш да забравиш; и носиш през живота си това проклятие.

Този, който веднъж е видял горящи от омраза очи, никога няма да ги забрави – те говорят за лична злоба и предвещават беда; а онзи, който ги вижда и се чувства във фокуса им, не знае какво да прави.

Когато се сблъсквам с истинска омраза, в мен се пробужда преди всичко чувство за голямо нещастие, последвано от горчивина и усещане, че съм безсилен, след което изпитвам настойчивото желание да си отида от този, който ме мрази, да се махна от очите му, никога повече да не се срещам с него, въобще да не го знам.

Неговата омраза не е само негово нещастие, но и мое, така, както нещастната любов е нещастие не само за любещия, но и за любимия. От омразата си страда не само той, ненавиждащият, но и аз – мразеният. Той е вече унизен от състоянието си, човешкото му достойнство е пострадало от омразата му; сега това унижение трябва да обземе и мен.

Омразата се изцелява с любов и само с любов. Лъчът на истинската любов укротява дивите зверове; онова, което се разказва по този повод за светците, не е фантазия, не е благочестива легенда. Излъчването на любов действа умиротворяващо и обезоръжаващо; напрежението на злобата се разпръсква; злият инстинкт се обърква, отстъпва и бива въвлечен в атмосферата на мира и хармонията. Иван Илин (1883-1954), руски консервативен философ

Остроумието като оръдие за отмъщение е толкова позорно, колкото изкуството като средство за гъделичкане на сетивата. Фридрих фон Шлегел (1772-1829), немски културфилософ, историк и писател
 

Грешка, помирение
 

Смятам, че човек нищо не научава през живота, т.е. продължава да повтаря същите грешки, които е правил в миналото. Поне от моя личен опит зная, че всяка грешка, която съм плащала много скъпо и съм се заричала никога повече да не я повтарям, винаги продължавам да я повтарям. Райна Кабаиванска, родена през 1934 г., българска оперна певица

Да се молим за помирение – това е повеля на Бога към християните. Исус беше казал, че ние трябва да се помирим, преди да се молим на Бога. Това е част от нашата вяра в един прощаващ Бог – да простим и на себе си и да поискаме прошка от брата, от сестрата. Не е възможно помирение, без да се проучат и осъзнаят неправдата и накърняването на правата. Когато изразих призива си да се търсят стъпки за помирение, имах предвид най-напред християните, които са били засегнати от преследване и потисничество, от предателство и шпиониране.

Готовността за помирение трябва да важи за всеки човек. Ние, християните, правим разграничение между делото и лицето. Личността не може нито да извоюва достойнството си пред Бога с дела, нито да го проиграе чрез злодеяния. Човекът, дори и палачът, е повече от сбора на своите действия. В същината си той по-скоро е изправен пред Бога, той е човек, който казва „Да” на Бога. Трудно е да издържиш това, когато си извършил тежка несправедливост. Но точно тук ние сме призовани като християни. Илзе Юнкерман, родена през 1957 г., немски епископ

Помирение - разглеждах помирението като моя централна задача и се ангажирах политически. Рихард фон Вайцзекер (1920-2015), президент на Федерална република Германия

Според моето християнско разбиране преди помирението стои истинността. Най-напред трябва да сложим картите на масата, за да се знае какво се е случило. Това е основата, хората да се обърнат един към друг. Или това, което според мен е по-важно, да могат да се помирят със собствената си история.

Това ми изглежда по-важно, отколкото да се помирявам с някогашните генерали от Щази, които нито веднъж не са показали наличие на съзнание, че са причинили зло. Понякога изпитвам подозрение, че някои хора използват понятието, защото всъщност искат да си намерят спокойствието. Мариане Биртлер, родена през 1948 г., федерален пълномощник на германското правителство за документите на Щази
 

Другите
 

Когато човек върви към Христос, тогава той се движи по радиуса – от периферията към центъра. И колкото по-близо е до Центъра, до Христос, толкова по-близо е до другите радиуси и в този смисъл – до другите хора. Доц. Мариян Стоядинов е преподавател по догматическо богословие

Ако си представя Земя, върху която всички освен мен са измрели и аз съм напред със способността да не виждам как изтичат годините, като безсмъртен, обхваща ме силна тревога: никого, с когото да споделя. Сам и последен в света, без възможност да обичам, пред мен се разтваря адът. Ала ако любимата се появи пред мен, тревогата се превръща в безкрайно щастие, диалог. Адът е отсъствието на другите. Дени дьо Ружмон (1906-1985), швейцарски писател и философ

Снимки: abendblatt.de; bnr.bg;