Народен съд: Наредба-закон за учредяване на Народен съд, 4 октомври 1944 година

Указ № 22

В името на негово величество царя

ние, регентите на България,

по доклад на министър-председателя от 3 октомври 1944 г., под № 325

Постановихме и постановяваме:

Да одобрим 6-то постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 30 септември 1944 г., протокол  № 191, с което и на основание чл. 47 от конституцията е приет следният

Наредба-закон

за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея

Чл. 1. Учредява се Народен съд за съдене извършилите на престъпни деяния, предвидени в този закон:

а) министри от правителствата през времето от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г.;

б) народни представители от ХХV Обикновено народно събрание и

в) други граждански или военни лица.

Чл. 2. Наказват се с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до пет милиона лева:

1. Лицата, които след 1 януари 1941 г. са изложили сигурността на държавата или са поставили народните интереси в опасност, било като са сключили международни договори с воюващи държави, било като са взели решение да обявят война и да водят война;

2. Ръководните лица, които след 22 юни 1941 г. са заповядали действия, нарушаващи обявения неутралитет към Съюза на съветските социалистически републики и с това са отегчили международното положение на България;

3. Ръководните лица, които във връзка с обявяването и воденето на войната с Англия и Североамериканските съединени щати не са изпълнили своето служебно задължение, като не са взели надлежни и своевременни мерки за предпазване на народа и държавата от морално и материално увреждане;

4. Лицата, които след 1 януари 1941 г. в старите предели на страната, в Македония, Тракия или другаде са използвали своите връзки с властта или с воюващите държави, или служебното си положение, за да набавят за себе си или за другиго противозаконна имотна облага;

5.Лицата, които са били в служба на Германия или на съюзниците й и при нейното упражняване дейно и съществено са допринесли за провеждането политиката на тия държави във вреда на интересите на българския народ;

6. Лицата, които през същото време са изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски на тези страни, както и ония ръководни военни лица, които със своите действия или бездействия са станали причина да се поставят в опасност нашите войски;

7. Лицата, които, в страната или извън нея, във връзка с водената след 1 януари 1941 г. от правителствата външна или вътрешна политика, са заповядали, поощрили или извършили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания;

8. Лицата, които доброволно са служили и предавали на полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или други борци за народните свободи;

9. Следователи, прокурори и съдии, които при предварителното или съдебно дирене или с издадените присъди са проявили явно пристрастие и грубо престараване, с цел да подкрепят провеждания над народа терор, безправие и насилие;

10. Лицата, които в страната или извън нея, от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. със своите действия, писания или слово или по друг начин са допринесли дейно и съществено за извършването или провеждането на горните деяния, както и за гоненията срещу евреите.

Чл. 3. Лицата, които са укрили или спомогнали да избегне лице, за което са знаели или по обстоятелствата е трябвало да предполагат, че е извършило някое от престъпленията по този закон, се наказват от общите съдилища със строг тъмничен затвор от пет до петнадесет години; изключват се от наказателната отговорност съпруг, съпруга, възходящи, низходящи, брат и сестра.

Чл. 4. Виновните за извършване на престъпления по този закон се лишават от правата по чл. 30 от Наказателния закон временно или завинаги. Съдът присъжда в полза на държавното съкровище целия имот на осъдения или част от него. Смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да се започне или привърши преследването и да се издаде присъда съгласно предшествуващата алинея.

[caption id="attachment_6200" align="alignnone" width="580"] Със съгласието на собственика на Фото-архив Тодор Славчев http://photoarhiv-todorslavchev.com/?cat=95&paged=2 – Никола Захариев – министър в кабинетите на Кимон Георгиев, Петър Златев и Богдан Филов, подпредседател на XXV Обикновено народно събрание – пред Народния съд;[/caption]

Чл. 5. Министерският съвет, по доклад на министъра на правосъдието, назначава един главен народен обвинител и нужното число обвинители. Главният народен обвинител и обвинителите с възможно най-голяма бързина събират обвинителния материал, възбуждат обвинението, определят мярка за неотклонение, изготвят обвинителния акт и поддържат обвинението пред съда.

Чл. 6. Народният съд се състои: а) от народни съдии - пълнолетни български поданици от двата пола, избрани от областните комитети на Отечествения фронт; б) от назначени съдии от министъра на правосъдието измежду съдиите и адвокатите в страната. Всеки областен комитет на Отечествения фронт избира тридесет народни съдии измежду най-добрите граждани от градове и села. В случай, че в някоя област, в зависимост от числото на привлечените към отговорност лица, образуваните състави се окажат недостатъчни, министърът на правосъдието може да поиска от съответния областен комитет на Отечествения фронт да избере допълнително народни съдии.

Чл. 7. Разпределението на съставите на Народния съд става от министъра на правосъдието, със спазване на следните правила:

а) образуват се един или повече състави от по 13 члена за съдене регентите, министрите, народните представители, дворцовите съветници и висшите духовни и военни лица: четири от съдиите са от назначените, а останалите - от посочените от областните комитети. Тези състави заседават в София. Старшият от назначените съдии е председател на състава.

б) за всяка област се образуват състави според числеността на подсъдимите, състоящи се от един назначен съдия - за председател, и четири, посочени от съответния областен комитет. Тези състави заседават в областните центрове или, когато министърът на правосъдието намери това за целесъобразно, в някой от околийските центрове на областта.

в) в случай, че някой от назначените съдии бъде възпрепятствуван да участвува в съда, той се замества с друг от министъра на правосъдието.

Чл. 8. Обвинителният акт се изпраща на съответния съд, който връчва преписи на подсъдимите. Последните могат да направят своите възражения и да посочат доказателствата си в седемдневен срок от получаване на преписа. Народният обвинител изисква обвиняемите военни лица чрез военния министър.

Чл. 9. Съдът в най-кратък срок насрочва разглеждането на делото. Съдебното дирене се извършва от съда свободно, по разум и съвест. За отсъствуващите подсъдими делото се разглежда неприсъствено. Всеки подсъдим има право най-много на двама защитници. Съдът е длъжен да свърши заведените пред него дела най-късно до 31 март 1945 година.

Чл. 10. След приключване на съдебното дирене, изслушване на обвинението, защитата и последната дума на подсъдимите, съдът постановява мотивирана присъда, неподлежаща на обжалване и одобрение. Присъдите се изпълняват неотложно от прокурорите при областните съдилища.

Чл. 11. Народният обвинител разпорежда за налагане възбрана и запори върху имотите на привлечените под отговорност лица.

Чл. 12. Наследниците на лицата, които се визират в чл. 4, ал. 3 от настоящия закон, са длъжни да декларират пред народния обвинител имуществата на починалия в петнадесетдневен срок от поканата. Трети лица, които притежават на свое име и държат на каквото и да било основание имущества на привлечени под отговорност по този закон лица, са длъжни да ги декларират пред народния обвинител в седемдневен срок от обнародването в Държавен вестник на съобщението за това.

Чл. 13. Който не изпълни задължението по предходния член и даде непълни или неверни данни, се наказва от общите съдилища със строг тъмничен затвор и глоба до един милион лева. Укритите имущества се конфискуват.

Чл. 14. Всички отчуждения и учредявания на вещни права върху имуществата на осъдените по този закон лица, извършени след 1 юни 1944 г., са нищожни по право спрямо държавата.

Чл. 15. До доказване на противното, считат се собственост на обвиняемия прехвърлените имоти след 1 януари 1941 г. върху съпруга, възходящи и низходящи сродници, братя, сестри или низходящи от тях. Същото се отнася до имотите, придобити след същата дата от съпругата и малолетните низходящи, освен придобитите по наследство.

Чл. 16. Настоящият наредба-закон влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.

Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на правосъдието.

Издаден в София на 4 октомври 1944 година

На първообразния собственоръчно подписано: В. Ганев, Цв. Бобошевски, Т. Д. Павлов

Приподписал: К. Георгиев

Първообразният указ е облечен с държавния печат и зарегестриран под № 8054 на 4 октомври 1944 година

Пазител на държавния печат, министър на правосъдието Минчо Нейчев

Източник: „Възмездието”, Иван Пауновски; Партиздат, София 1971;

Снимки: Със съгласието на собственика на Фото-архив Тодор Славчев http://photoarhiv-todorslavchev.com/?cat=95 – Пред Софийския университет, където заседава Първи състава на Народния съд. Отляво  - камионетките, които чакат подсъдимите;  

Фото-архив Тодор Славчев http://photoarhiv-todorslavchev.com/?cat=95&paged=2 – Никола Захариев – министър в кабинетите на Кимон Георгиев, Петър Златев и Богдан Филов, подпредседател на XXV Обикновено народно събрание - пред Народния съд;