Музика, джаз, творчество, творец, изкуство

 

Музика, творчество, изкуство

Благодарение на музиката страстите се наслаждават на самите себе си. Музиката и сълзите – почти не правя разлика между тях. Фридрих Ницше (1844-1900), немски философ и поет

Музиката е повече сродна с морала, а историята с религията. Ритъмът е идеята на музиката, историята обаче има за обект първичното. Фридрих фон Шлегел (1772-1829), немски културфилософ, историк и писател

Крайната цел и първопричината на цялата музика трябва да бъде само да служи за слава на Бога и за наслада на душата. Там, където това не се съблюдава, няма истинска музика, а дяволски брътвеж и дрънкане. Йохан Себастиан Бах (1685-1750), немски композитор и клавирен майстор

Йохан Себастиан Бах приемал като нещо съвсем естествено признанието, което светът манифестирал на майстора на органа и клавира и което в края на краищата се отнасяло само до външното и преходното в неговото изкуство. Той не молел света да признае непреходното в неговото творчество, където той изразявал това, което вълнувало душата му. Дори не му идвало на ум, че трябва и може да очаква нещо подобно от него. Той не правел нищо, за да популяризира своите кантати и пасиони, нито правел нещо, за да ги запази.

Безподобното в този майстор е тъкмо това, че не се борел за признание на големите си произведения и не приканвал света да се запознае с тях. Затова творчеството му носи белега на възвишеност.

Бах не размишлявал върху това, дали хористите от черквата „Св. Томас” биха могли да изпълнят произведенията му и дали хората в черквата биха ги разбрали. Той бил вложил в тях своето благочестие и един ги разбирал сигурно – Бог. Музиката е за него богослужение. Творецът и личността у Бах почиват върху неговото благочестие.

Доколкото той може да бъде разбран изобщо, това ще бъде възможно само върху тази основа. Изкуството било за него религия. Затова то нямало нищо общо със света, нито с успеха в света. То било самоцел. При Бах религията влиза в определението на изкуството изобщо. Всяко голямо изкуство, и светското, за него е само по себе си религиозно. За него тоновете не замират, а се възнасят към Бога като неизразима възхвала. Алберт Швайцер (1875-1965), философ, лекар, органист, мисионер

Джазът възниква от риска да отвориш себе си напълно спонтанно... Джазът е музика на сърцето.

Една фраза е мъртва, веднага щом се изсвири, но тъкмо в това се състои нейната красота. Ако тя е достатъчно красива в секундата, в която се свири, това е безкрайно по-важно от факта, че я загубвам в следващия момент. В нея ти си изживял цялата вечност.

Не можеш да имаш спомен без опит, това е проблемът с младото поколение джаз музиканти. Те имат спомен без опит, те копират други хора, без да притежават тяхната опитност и преживявания, които са довели до тази музика. В краен случай те си спомнят преживяванията на другите, вместо да сътворяват своите собствени. Затова семплингът е толкова широко разпространен. В това отношение джазът действително не е много жив.

Невъзможно е музиката да се запази свежа и здрава, когато светът се руши на толкова много нива. Младите музиканти слушат твърде много музика, те възприемат заместителя за оригинал, не могат да правят разлика между добро и лошо.

Възнамерявам да бъда импровизатор, което означава следното: Не искам да знам бъдещето си. Но ако времето ми вече е отминало, не искам да умра в болница. Тогава ще попитам лекарите, дали преди това не могат да ме сложат на една сцена, на която има пиано. Кийт Джарет, през 1945 г., американски джазов и класически пианист

Музиката е баланс между мъжкото и женското начало. Жената е мелодията, мъжът – е ритъмът. Моята задача е да ги изпратя в леглото, където това, с което те ще се занимават, ще бъде естествено и нормално.

Хубавата музика е като татуировка, нанесена направо върху мозъка. След като си я чул, вече не можеш да се избавиш от нея.

Музиката реже по-дълбоко, отколкото ножът. Карлос Сантана, роден през 1947 г., американски китарист и рок изпълнител от мексикански произход

Не съм способен да слушам опери и мюзикъли, те не са моята бира. Също така техно музиката и дръм енд бейс, въпреки сериозните усилия, не ми носят никакви усещания. Не знам дали това е въпрос на поколения. Предпочитам да слушам инструменти. На музиката съм готов да простя много неща, които могат да се нарекат кич. Както и текстове, за които при четене човек си мисли: не може да е вярно някой да се осмелява да говори така! Когато обаче след това текстът се слуша на концерт, човек му припява от цялото си сърце. Вим Вендерс, роден през 1945 г., немски режисьор и филмов продуцент.

Кристо – Христо Явашев, художник: „Без изкуство бих престанал да дишам. Просто бих умрял!”
 

 Творчество, изкуство
 

 

За окайване е нашият век, който се занимава с изкуството само като с някаква забавна игра на сетивата, докато то е нещо възвишено и сериозно. Не уважават ли вече човека, та го пренебрегват в изкуството и намират, че приятните багри и различните фокуси със светлината заслужават повече внимание?

И най-висшата красота на изкуството ни покорява само тогава напълно, когато окото ни не поглежда едновременно настрани към друга красота. Небето е разпределило даровете си между големите художници на тази земя така, че се виждаме принудени да спрем пред всекиго от тях  и всекиму да отдадем полагаемата му се част от благоговението си. Вилхелм Вакенродер (1773-1798), писател, представител на немския романтизъм

 

Принадлежа към онзи тип хора, които работят със страст, отдавайки се напълно в процеса на творчество. Обичам крайностите, защото в тях най-силно се чувства животът. Смятам, че мъжете, които мислят като мъже и вършат нещата като мъже, са все пак по-добри и … работят по-добре.

Знаменитият японски художник Тесай нарисувал първата си картина на осемнадесет години. А на осемдесет и осем, малко преди смъртта си, той създал истински шедьовър. Не е ли това прекрасно? Всичко е пред мен. Аз смятам, че творецът трябва да мечтае и да работи до последния удар на сърцето..”.

Не помня вече кой беше казал, че творчеството е памет. Преживяното и прочетеното остава в паметта ми и на тази основа мога да създам нещо ново. То не може да се роди от нищото. От младини винаги чета с молив в ръка. Отбелязвам си интересни места, онова, което особено ме е развълнувало. Имам купчини изписани тетрадки и когато започна нов сценарий, се зачитам в тях. Винаги отнякъде изскача нещо, което ми помага да продължа. Акира Куросава (1910-1998), японски кинорежисьор

Използвайте времето си! Когато бях още млад, исках да се заема с нещо неопределено, да направя това и това по-късно, някога си, някой ден… Но докато мигна веднъж и четиридесет години бяха отлетели. Така че мога само да посъветвам: ако наистина искате да направите нещо, направете го сега! Не чакайте!

Моята философия винаги е била семпла и недвусмислена: достатъчно сложно е да се снима филм – затова не трябва взаимно да си създаваме допълнителни трудности. Никога не съм бил една от онези звезди, които без причина превръщат в ад живота на режисьора. Разбира се, когато считам, че нещо върви в грешната посока, тогава съм изразявал мнението си. Робърт де Ниро, роден през  1943 г., американски актьор

Аз не мога да живея без моето творчество. Но никога не съм го поставял над всичко останало. Напротив, то ми е необходимо тъкмо за това: да не се отдалечавам от хората, да остана верен на себе си, да живея като другите. В моите очи творчеството не е единствената утеха за художника. То е средство да развълнува чувствата на повече хора, да им даде „избран”, възвишен образ на всекидневните страдания и радости.

Ето защо то не задължава твореца да се уединява, подлага го на най-банални изпитания, предлага му универсални истини. Случва се така, че човек избира участта на артиста, защото се чувства „избран”, но твърде скоро се убеждава, че неговото изкуство, неговата избраност черпят сили от един извор: признанието за равенството с околните.

Творецът се създава и укрепва именно в това непрекъснато лутане между себе си и другите, по пътя към красотата и към човешкото общуване, без които не може. Ето защо на истинския артист е чуждо високомерното презрение: той уважава другите и не ги съди. И ако трябва да избере нечия страна, избира страната на обществото, което според великото изречение на Ницше „Да царува е дадено не на Съдбата, а на Твореца”.

Призванието на твореца е да обедини хората. Той не може да разчита на робството и лъжата, които са навсякъде. Каквито и да са личните му слабости, благородството на занаята ще се основава върху тези две трудно изпълними задължения – в отказа да лъжеш и в съпротивата срещу гнета на робството. Албер Камю (1913-1960), френски писател и философ

Работя ежедневно по 17 часа. Без изкуство бих престанал да дишам. Просто бих умрял!... Ние живеем чрез изкуството. Живот и работа при нас никога не са били разделени.

Изкуството също е бизнес, а не хоби. Наистина е глупаво да се очерня деловия живот, тъй като изкуството, както и бизнесът, е израз на човешката енергия. И двете неща носят в себе си ирационални черти. Дори и най-смахнатото изкуство има отношение към бизнеса. Бизнесът е част от живота.

В изкуството човек е свободен да бъде креативен. Но и в деловия живот съществува тази свобода. В наши дни подчертаваме противоположността между изкуство, креативност и делови живот. Но в най-различни отношения тези области са много сходни. Например, изкуството не може да съществува, ако не се консумира.

Винаги се обръщам към младите художници с думите: „Продавайте работите си колкото е възможно по-бързо! Вашето изкуство няма да съществува, ако не се консумира!” За художника е важно да изпита удоволствие в творческия процес. Нашето модерно общество може да си представи хората на изкуството само като аутсайдери и особняци. Но това е образ от Холивуд. Естествено, има художници, които са били алкохолици, но алкохолици има и в деловия живот. Кристо – Христо Явашев, роден през 1935 г., американски художник от български произход