Морал и политика, ценности и политика, християнство и политика

Морал и политика

Вие сте склонен да смятате, че в политиката има особен морал, отличаващ се от морала в другите професии и в човешките отношения. Това не може да означава нищо друго – колкото и внимателно и деликатно да се изразявате – освен това, че нещата, които в обичайните човешки отношения се считат за непочтени, в политиката се признават за почтени; и че нещата, които в човешките отношения са недопустими, в политиката са допустими.

Тази опасна тенденция, която не е от вчера и не е измислена от Вас, за съжаление е довела дотам, че народът е започнал да смята политиката за неморално занимание.

Народът казва: „На правдата се крепи земята”. А ако Вие се отнасяте с презрение към тази желязна аксиома на нашия народ и я смятате за „просташка”, чуйте тогава какво твърдят културните англичани: „Честността е най-добрата политика”. В дългото политическо школуване на англичаните е имало времена, когато се е мислело по друг начин. Но опитът ги е научил, че наистина честността е най-добрата политика.

Нравственият закон е единственият истински социален закон. Той не е измислен и открит от никого, а е даден на човеците от самия Бог. Ако хората напишат хиляди книги за политическите и социалните закони, без да вземат предвид нравствения закон на Бога, и дори въпреки него, анархията на човешкото общество би била неизбежна. Св. Николай Велимирович (1881-1956), богослов и йерарх на Сръбската Православна църква

Ако се намериха хора, които излязоха да ме обвинят, че със своето пътуване съм упражнил някакво нравствено влияние, то няма да крия това, защото то е влияние, което не се опира на щикове, на лъжа, шарлатания или демагогства, то е влияние на честните хора, на честния характер, на чистото чело и на нравствените начала. Моята сила е нравственото влияние… и аз мисля със силата на своите идеи и убеждения да управлявам народа.

Ако има хора, които да повярват в моите думи и моя характер, ще ме последват и аз ще управлявам, за благото на отечеството. Ако не, то ще се оттегля… Не съм от еснафа на онези политически пълководци, които мислят, че провидението ги е създало само те да управляват България…

Аз съм на това място в изпълнение на една длъжност и ще я изпълня добросъвестно, докато имам доверието и като видя, че общественото течение взима друг път, ще се постарая със силата на своя характер да му окажа, дали пътят е тъмен или не, и ако не мога да го убедя, ще отстъпя. Константин Стоилов (1853-1901), български държавник

Ценности и политика, християнство и политика                              

След 1945 г. още управляваше поколение от политици, което се чувстваше съвиновно за гибелта на Ваймарската република. Това поколение съзнаваше сериозността на своята отговорност да формира нещата по-добре след 1945 година. Хелмут Шмит е един от последните представители на този тип.

Как беше подиграван този човек в собствената си партия за това, че призоваваше за граждански добродетели като дисциплина, прилежание и чувство за дълг. Ако днес имаше само малка част от тези граждански добродетели! Това, което все повече липсва на тази страна, федерален канцлер след федерален канцлер, са воля и способност за политическо лидерство. Днес управляват лекомислие и посредственост.

Действително днес вече почти не се прави концептуална политика, всичко се върти около опаковката и тя най-често е лъжлива. Основната беда е в упадъка на водещата обществена прослойка. Но и институциите, законите и обичаите, общуването, така презираните маниери, също се разпадат. Проф. Вилхелм Хенис (1923-2012), германски политолог

В политическия живот научих нещо – ако имаш някакво послание към хората, проповядвай го. Аз съм политик, вярващ в убежденията. Пророците от Стария завет не са се обръщали към хората с думи като: „Братя, искам от вас консенсус.” Те са заявявали: „Ето, в това вярвам аз и това е изходът, който виждам. Това е моята въжделена вяра. Ако и вие вярвате в същото, елатe с мен. Маргарет Тачър (1925-2013), бивш премиер-министър на Великобритания

Християнството ми дава вкорененост, ценности и ме учи преди всичко на смирение. Знам, че нямам окончателни отговори на всичко. Но вярата в Бог ми дава фундаментална увереност, а от християнската вяра черпя ориентация.

Християнинът има нужда от ясна позиция и твърди убеждения – и по тях трябва да измерва решенията си. Но да бъдеш християнин не означава, че си неспособен на компромиси. Компромисите са част от съвместния живот на хората и част от демокрацията. Често те произлизат от сложните процеси на обмисляне на важни, но конкуриращи се цели.


Вилхелм Хенис: „Днес вече почти не се прави концептуална политика, всичко се върти около опаковката”

Действителността често е сложна и не винаги е така просто да се овладява с библейски мерки. Компромисите имат и една допълнителна полза – те създават обществено съгласие, от което ние, като ориентирани към общността християни, сме изключително заинтересовани. Хорст Кьолер, роден през 1943 г., бивш президент на Федерална република Германия

Разделянето на политиката от религията е предпоставката за универсалността на човешките права. Затова е опасно, когато религията иска да добие твърде много власт над политиката.

Политиката има нужда от критика чрез християнството. Но църквата не трябва сама да става критерий за политическите спорове.

В религиозно отношение държавата е неутрална, но тя съзнава, че религията – не само християнската – дава съществен принос за стабилността на нашия, почиващ на ценности, социален ред. Това беше причината като вътрешен министър през 1990 г. да насърча имиграцията на евреи в Германия. И затова мисля, че и мюсюлманите също могат да допринесат за стабилността на ценностния ред. Волфганг Шойбле, роден през 1942 г., политик от Християндемократическия съюз

Не може да прилагаме Евангелието дума по дума в политиката. Но християнското ни дава образ на човека. Днес този образ е застрашен преди всичко от това, че човек се превръща в ценови фактор.

Класическите основни права така, както са залегнали в основата на нашите модерни конституции, както и основните ценности на Френската революция, изобщо не биха били мислими без християнството. Те в крайна сметка са възникнали от образа на човека, който в продължение на столетия се е развил в Европа чрез християнството. И това е образ, който, от една страна, набляга върху свободата на отделния човек, но, от друга, също така подчертава неговата отговорност и съотнасянето му с общността, т.е. подчертава социалната природа на човека. Хайнер Гайслер, роден през 1930 г., бивш генерален секретар на Християндемократическия съюз

Християнската вяра ми дава ориентация, водеща идея, повели, послания на Библията за съвместния живот на хората, които са вечни. Вярата в Бога ми дава опора и перспектива отвъд смъртта. По един ведър начин се чувствам втъкан в една общност. Кристиан Вулф, роден през 1959 г., бивш президент на Федерална република Германия

Вярата ми е естествена част от моята личност и не знам дали изобщо някога щях да тръгна в политическото поприще без тази вяра и свързаните с нея критерии за ориентация. Що се отнася до конкретните политически решения, по правило вярата не може да бъде от решаващо значение. Разбира се, напоследък ние все по-често се занимаваме с въпроси, които имат също и високо етическо значение. Норберт Ламерт, роден през 1948 г., председател на Бундестага, християндемократ

Питам се: „Може ли да се запази формиращият характер на християнството за всекидневната политика, ако политиката не се обяви за това?” Европа обаче трябва да продължи да се занимава с този въпрос. Ангела Меркел, родена през 1954 г., канцлер на Германия

Съществува още един много голям проблем: трябва ли Църквата да се определи и да подкрепя някоя определена социална или икономическа програма? Трябва ли Църквата да взима участие в политическите борби? Православният отговор по-скоро е негативен, но това в никакъв случай не означава, че православните вярващи трябва да са равнодушни към политиката.

Църквата наистина не е „от този свят”, но все пак, очевидно има значителна мисия „в този свят”, именно поради това, че той в „зло лежи”. Във всеки случай, християните не трябва да се колебаят да казват правилната диагноза на заболелия свят. Векове наред се вярва, че главното християнско призвание е точно служение по пътя на милосърдието и справедливостта. Георги Флоровски (1893-1979), руски богослов и философ

Разделянето на нравствеността от политиката е една от господстващите заблуди и злини на нашия век. Тези две облас­ти са най-тясно свързани и това е така, защото християнски­ят принцип за дълга и нравственото служение е единствено състоятелен, единствено определен и единствено пълен и съвършен принцип на политическа дейност. Владимир Соловьов (1853-1900), руски философ и литературен критик

Христос не се яви на историческото поприще, за да извърши една обществена реформа, тъй като Той не бе социален реформатор и преобразуванието на обществения живот не е в центъра на Неговата мисия. Центърът е спасението на душата и от него лъчеобразно изтичат радиуси, които проникват цялата област на живота, обхващат я и продължават в исторически още неосъществена далечина като идеални възможности за един безспирен напредък. Патриарх Кирил (1901-1971), български духовник и историк  

Снимки: xn--bro40-kva.de; old.acc-weimar.de;