Митрополит Методий Кусев: Катунарите като олицетворение на социализма

Митрополит Методий Кусев за лъжливия социализъм

Публикуваме размисли на митрополит Методий Кусев (1838-1922 г.) от книгата „Възпитанието в духа на християнството или Безбожието води към безнравственост, създава тирания, робство, отчаяние и социални нещастия”, издадена през 1895 година. По това време архимандрит Методий е получил епископски сан с титул Велички, назначен е за управляващ Старозагорска епархия и води остра полемика със социалистите.

„Идеите на измамния социализъм – да няма държавен строй и национална войска - могат да достигнат осъществяване само в един вид социален живот, който е подобен на социалния живот на катунарите. Ако обществото е в благосъстояние, ако личностите, които го съставят, са ценни хора, тогава, оставено без правителство и без войска, то ще попадне било в политическо, било в социално робство; ще го поробят, за да го експлоатират, или местни тирани или чужди държави.

За да е свободно при социален режим без господар, без правителство и без войска, обществото трябва да проявява само по себе си последната степен на снизеност, за да е крайно нищожно във всяко отношение, т.е. да има социален живот, подобен на социалния живот на катунарите. Само в такъв случай никой няма да има интерес да го завладява.

Животът на катунарите е единственият образец на такова социално съществуване. Те нямат нито отечество, нито господарство, нито правителство, нито войска, следователно са в пълния смисъл социалисти. При тях няма граждански различия – няма буржоа и пролетариат. Всички са равни – в праха. Следователно те са общност на идеалния социализъм.

Нямат и определено местопребиваване, не са им потребни къщи и покъщнина; не носят не само копринени, не носят и чисти дрехи. Косите си не режат, нито ги решат – като истински социалисти. Не притежават никакво лично имущество, нямат собственост, имот – следователно отговарят напълно на изискванията на социализма. Те не се нуждаят от никакво образование, защото образованието внася различия в социалния живот, издига учените над неуките...

Чеда на природата, катунарите живеят безцелно в едно с нея – живеят в шатри. Единени с материята, те нямат никаква вяра, и са или безверници, или, ако има нужда, като социалисти, могат да принадлежат на всяка вяра, без обаче да са вярващи. Като имат гледната точка на атеистичното начало, според която няма безнравствени средства, употребявани за удовлетворяване на нуждите и за достигане на целите, те лъжат – като социалисти, като катунари – представители на социалната си общност.

Лъжата за катунарина е социална потребност, без която за него е немислимо да води своя социален живот – с гуляй и без труд. Оттук иде поговорката „лъже като катунарин”. Катунаринът, като последователен социалист, е враг на труда.

Къде можеш да го видиш орач, копач или работник при някоя фабрика, или в подземните мини, или в еснафските работилници? Никога катунарин работник не се наема на надница. За да избегне труда, той е поставил своето социално положение в такъв порядък, че да прекарва живот в удоволствия и без труд, като с това е достигнал апогея в осъществяването на крайната си цел. Поради това катунаринът е предаден на музиката, на песнопението, на кючека, с една дума – на гуляя – с всичките органи на плътските удоволствия.

От друга страна, като чедо на природата, на майката материя и като социалист по мировъзрение той гледа на всички природни дарове като на свои, принадлежащи му по изконно право. Затова катунаринът, каквото намери чуждо, го взема за своя собственост и не счита това действие – да прибира чуждите вещи – за кражба. Той не се срамува, когато се открие, че е откраднал нещо. Съгласно социалния си възглед катунаринът социалист не вижда нищо безнравствено както в лъжата, така и в кражбата. Влезе ли в къщата ти или в дюкяна, той все ще ти открадне нещо. „Краде – казва се – като катунарин.”

Просията у катунарина е професия, основана на социалния възглед за изравняване в необходимото по правото на безлично равнопоставения произход от природата; по всеобщото право над даруваните от нея средства. Оттук просията на катунарина социалист не носи характер на просене на милостиня от собствеността на благотворителя, а е изискване по социално право и се е превърнала в принудително вземане на средства. Пипне ли някого, катунаринът не го оставя на мира със своето нескончаемо „дай ми, дай ми”, докато не изнуди човек да му даде макар и с гняв.

И в семейно отношение катунарите са олицетворение на социализма. Ограниченията в родствените връзки нямат смисъл за тези чеда на природата. В социалния живот на катунарите личността няма никакво значение, както и в ученията на социализма. Катунаринът взема момата насила, без да пита за нейната воля, или обществото я предава по „мунасип”.

Това социално начало се проявява особено нагледно, когато на катунарин се случи някоя беда или процес. Тогава катунарите се вдигат на крак като общество и говорят без говорител – всички като из едно гърло. Неуморно и непрекъснато всички кряскат, грачат и говорят тяхното социално говорене. Добре е, че няма камара! Какви комедии щяха да разиграват, ако имаха народно, социално представителство! Щеше да им се наложи по един въпрос да грачат и да си дерат гърлата по цели месеци – като социалисти, като народници – все за правото и за ползата на обществото!

... Нашите социалисти трябва да са или искрени, или лицемерни. Ако са искрени, ако мислят, че онова, което проповядват, е наистина полезното за народа, в такъв случай тяхното доброжелателство за него се състои в достигането на един социален живот, който е подобен на социалния живот на катунарите. Ако те наистина мислят, че щастието, призванието на човека се състоят в такъв живот, тогава защо самите те не са последователни в приложението на идеите, които проповядват? Какво чакат? Защо не образуват със своите съмишленици едно подобно общество или да се слеят с това на катунарите?

... Защо нашите социалисти не са последователни в своите учения? Докато ние виждаме лъжливите социалисти да не живеят социално, да получават стипендии на гърба на народа, да притежават имущества, да градят палати, да присвояват печатници в името на социализма, да получават заплати и да се контят и пр. и пр., в правото си сме да считаме, че те не са искрени. Следователно, че са лъжливи социалисти....

Бащата на социализма у нас, който съумя с помощта на екзалтирани младежи да сложи ръка върху една печатница, се отнасял така жестоко със словослагателите, че те направили първата стачка в града. И какво излиза? Той бърза да извика евреи от Маджарско за словослагатели, за да смаже по този начин главите на ония, които той, докато сложи ръка на чуждия имотец, е научил да се бунтуват!

Не показва ли всичко това, че става дума за лъжливи социалисти, които слагат маската на доброжелателството към народа като средство за служене на своите инстинкти? Не се ли качиха на народната трибуна чрез това средство, за да си пълнят кесиите с дневни и пътни? Не се ли ръкуваха и целуваха със самите си довчерашни врагове, с тъй наречените либерални тирани?

Какъв разврат ще предизвика в обществото и в държавния живот на страната тази демагогия!

Из „Възпитанието в духа християнството”, мирополит Методий Кусев;

Издател: Булхаус, Стара Загора, 2008 г.;

Снимки: bg-patriarshia.bg; webcafe.bg;