Мириам Мекел: Имаме нужда преди всичко от повече просвещение

Професор Мириам Мекел в интервю за вестник „Ди Цайт”

Мириам Мекел е на 44 години, тя стана известна като най-младият професор в Германия, след което беше държавен министър ( длъжност на парламентарен секретар) във федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия. Сега Мириам Мекел ръководи Института за медиен и комуникационен мениджмънт на университета в Санкт Гален, Швейцария.

Въпрос: Г-жо Мекел, Вие изследвате общуването чрез новите медии. Ще използвате ли новия Фейсбук Таймлайн?

Мириам Meкел: Използвам социалните мрежи редовно, за да се информирам. Мои приятели във Фейсбук са много изследователи и експерти, които постват доста интересни неща, някои от тях използвам и за лекциите си. Но сигурно няма да кача в мрежата целия си живот от раждането досега, както предвижда Таймлайн!

Защо?

Като оставим настрана факта, че Фейсбук няма добра репутация, когато става дума за защита правото на неприкосновен частен живот, считам проблематична представата на Марк Зукърбърг за идентичността. „Да имаш повече от една идентичност е липса на цялостност” („Having more than one identity is a lack of integrity”), казва той. Тук само мога да кажа, ало, какво означава това? Цялостност (интегритет) за мен не означава да имаме само една идентичност, а да можем да се проявяваме с различните идентичности, които имаме като хора.

Искате да кажете, че имаме една дигитална и една реална идентичност?

Бих отишла дори по-далеч и твърдя, че ние имаме много повече идентичности. Когато изнасям лекция тук, в университета, аз осъществявам една различна, друга част от моята идентичност от тази, когато прекарвам неделната вечер с приятели и с много червено вино. Като икономически консултант активизирам от друга страна други части. Най-цялостна съм, когато пиша книга като автор.

Тези идентичности обаче могат също така да се смесват. Нали точно във Фейсбук имаме така наречени приятели от различни области.

Естествено. Но искам да запазя контрола върху тези неща. Не искам хора, с които имам професионални задължения, да знаят всичко за моята частна идентичност. И тъй като ми е мъчително да администрирам листи, във Фейсбук съм повече или по-малко повърхностна в професионално отношение.

Това не притеснява истинските Ви приятели?

Не. Тези, които общуват с мен онлайн, знаят, че могат да намерят интересна информация на моята страница, но не и повече.

Публикувахте нова книга, „Next” („Спомени за едно бъдеще без нас”), в която алгоритми поемат световното господство. Алгоритмите са математически формули, чрез които например от компанията Amazon ни препоръчват нова книга, която съответства на предишните покупки. Какво е лошото на това?

Когато алгоритми препоръчват една книга, това не е толкова зле. Проблематично става, когато филтрирате информацията и така ни сервирате една представа за света, която почива само на изразените досега наши интереси. Тогава това много бързо ще стане доста едностранчиво. Поставям този проблем и го развивам в книгата си какво ще се случи, ако оттук нататък предоставим всички наши решения на алгоритмите.

И какво ще се случи?

Повече няма да има критичен дискурс и така системата ни ще се разпадне. Информацията е лепилото, което споява обществото. В книгата си заострям тази идея до крайност: човечеството само ще се ликвидира чрез усъвършенстването на алгоритмите.

Но ние и без алгоритми вече сме майстори да правим подбор и селекция.

Така е. Хората търсят лесното и се опитват да намалят употребата на сили и средства, които изискват постоянните решения. И това също е легитимно.

Има ли голяма разлика в това, дали един алгоритъм избира нашите новини или ние четем само вестника, който съответства на нашата собствена политическа ориентация?

Естествено, още класическият вестник намалява комплексността, като представя преглед на деня на определен брой страници. Въпреки това може да се случи да попаднете там случайно и да се задържите на статия, която първоначало въобще не Ви е интересувала. При някои, задвижвани от алгоритми рекламни предложения, обаче, Вие нямаше въобще да видите тази статия.

Ако човек е наясно с тези неща - толкова лошо ли е тогава?

Ужасяващо е, колко малко хора са наясно с невидимите механизми на Интернет. Както по отношение на персонализацията, така и по отношение неприкосновеността на личния живот. Ако попитате: „Неприкосновеността на личния живот важна тема ли е?”, една голяма част от анкетираните казва: „Да, естествено”. Ако след това попитате: „Какво правите, за да защитите правото си на неприкосновеност на личния живот в Интернет?”, изведнъж няма да чуете много. Между абстрактното осъзнаване и конкретното държане е зейнала голяма празнина.

На какво се дължи това?

Като тенденция страната ни е по-скоро враждебно настроена спрямо технологиите. Който използва техниката, често не иска да обмисли как тя действително функционира. Затова при нас дискурсът е също така много идеологически: може да бъдете само „за” или „против” Интернет. Между двете позиции няма нищо. В Съединените щати това е съвсем различно.

Защо в САЩ има много повече дебати?  

В САЩ има много по-широка Интернет-общност. Тя схваща мрежата не само като комуникационна среда, но като новo жизнено пространство, което трябва да се формира.

За което имаме нужда от по-строги закони?

Страхувам се, че със закони няма да успеем да се справим с дигиталното развитие в един глобализиран свят. Също така, аз съм по-скоро свързана с един либерален възглед за човека. Затова и бих казала: ние имаме нужда преди всичко от повече просвещение.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Ди Цайт”;

Снимки: medientage.de; schwaebische.de;