Мириам Бахман: Рисуването ни помага да разберем по-добре детето

Разговор с детския психиатър д-р Мириам Бахман

Доктор Мириам Бахман, детски психиатър, в интервю пред списание „Фокус” за значението на рисуването за развитието на детето и скритите послания в детските рисунки.

Въпрос: Защо рисуването е толкова важно за развитието на детето?

Мириам Бахман: Децата постоянно се развиват - в интелектуално, моторно, социално, емоционално и творческо отношение. Рисуването, например, подкрепя интелектуалното развитие, тъй като насърчава пространствената интелигентност. Освен това, естествено, то е важно за развитието на креативността. Да се създаде нещо, което е трайно, което не се губи, окриля децата и така укрепва самочувствието.

Как децата могат да бъдат насърчавани в творческото им развитие?

Родителите винаги трябва да ценят и да изразяват похвала за нещата, които децата им рисуват и майсторят. Освен това добра предпоставка е и широкото предлагане на възможности за оформяне на образи и форми: боя за рисуване с пръсти, четки, гъби, темперни бои, цветни моливи и много други материали карат въображението да се развихри.

Доколко родителите могат да подкрепят инициативите на децата си да рисуват, без да ги смущават? Възрастните би трябвало да дават импулси на децата, без да предявяват изисквания. Съвместното рисуване в рамките на семейството или на някоя група е важно за децата, а често и нова опитност за възрастните. Насърчавайте децата да рисуват върху картички и листчета с желания за рождени дни, рецепти, покани, дневници и много други. Така те научават, че картините също съдържат в себе си послания и представляват възможност да се изразяват емоции и идеи.

В психотерапията рисуването се прилага също и като елемент от лечението. Какво терапевтично въздействие има то? При свободното рисуване се активира несъзнателното. Рисуващият прави вътрешно наблюдение и така изразява душевни процеси. Поради това в арт терапията рисуването се използва като посредник. Картините улесняват разговора с терапевта и същевременно могат да посочат пътища за решения.

Арт терапията се използва не само при възрастни, но и при психиатрично лечение на деца. В какво тази форма на терапия се различава от класическата терапия чрез разговори? В сравнение с терапията чрез разговор тук на разположение обикновено е работно помещение или ателие, където се създават внушения чрез различни материали и големи платна. Рисуването представлява посредник, който естествено може да се използва и при лечението чрез разговори. И в двата случая се осъществяват разговори между пациента и терапевта, и в двата случая става въпрос за разбиране на проблема и на вътрешно-психическите процеси, както и за намиране на решения.

Тъкмо при децата предимството на арт терапията се състои в това, че тук може да се работи в игрови план терапевтично или креативно. В терапията чрез разговори най-често се изисква определено езиково ниво, което по-малките деца като цяло не могат да достигнат.

И във Вашата практика карате децата да рисуват. Какъв опит извлякохте от това? Рисуването ни помага понякога да разберем по-добре детето и неговата жизнена ситуация. Очарователно е да се види как четиригодишни деца изразят себе си чрез рисуването и как могат да имат отношение по комплексни въпроси. В терапията рисуването също е една добра въможност да се създаде връзка с малките пациенти и съвместно да се намерят решения. В това отношение опитът ми е изцяло положителен.

Какво децата обичат да рисуват най-много ? Рисуването почти на всяко място и с всеки мотив доставя удоволствие. С ръце в пясъка, с пръчки на земята, с химикал в ресторанта, докато чакаме. Според моя опит децата много обичат да рисуват на голяма площ, например на стари чаршафи, върху големи платна или тапети. Децата често обичат да рисуват това, което ги занимава и емоционално: цветя, животни, принцеси, къщи, рицари, дракони и много други.

Това има ли и по-дълбок смисъл? Картината говори ли нещо за това, как изглежда вътрешният свят на детето?

Да, в крайна сметка картините винаги имат сила да изразяват нещата. Но настоятелно предупреждавам да не се правят прибързани заключения. Интерпретацията на една картина или рисунка е добре да си позволяват само обучени психотерапевти. Освен това индивидуалната ситуация, личността на детето и разговорът с детето за картината са важни, за да могат да се извлече правилно разбиране. Не всяко момче, което рисува танкове, е свръхагресивно и не всяко момиче, което рисува дворци и принцове, е нарцистично и суетно.

Има ли сигнални картини и рисунки, при които звънецът веднага бие за тревога, в случай, че при детето нещо не е наред? Има картини, при които зрителят веднага е потресен емоционално, като „Викът” на Едвард Мунк. При деца и юноши някои картини също могат да бъдат причина за притеснение. Във всеки случай тогава е важно да се продължи разговора с детето и съответната обща ситуация да се включи в собствената оценка. Сигнални картини в истинския смисъл на думата не съществуват. Нито мотивите, нито цветовете могат да дадат общо заключение за психическото състояние на някое дете или младеж. По принцип в контакта с детето става много по-ясно, че то е притеснено или че има страхове. Обикновено рисунките само могат да допълнят това впечатление.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Фокус”;

Снимки: studenten-im-ausland.eu; chwew.de;