Милиардерът Мики Джагтиани: Копнея да живея като монах в манастир

 Мики Джагтиани за прехода от щурия живот към аскетизма

Мики Джагтиани (роден през 1952 г.) е индийски бизнесмен, председател на Съвета на директорите на компанията „Landmark Group”, базирана в Дубай. Притежава над 600 магазина в Персийския залив, Индия, Пакистан, Китай и Испания.

В началото на интервюто с журналистката Дагмар фон Таубе от вестник „Велт ам Зонтаг” Мики Джагтиани заявява: „Не съм човек, който трупа различни неща”.

„Велт ам Зонтаг”: С изключение на фирми. И състояние.

Мики Джагтиани: Има хора, които го оценяват на няколко милиарда. Самият аз никога не съм броил парите си. Водя много прост живот. Ще Ви дам един пример: имам нужда само от един единствен ключ. Не заключвам нито бюрото си, нито чекмеджетата, къщата или шкафа си. Всичко е отворено и достъпно. Карам само една кола. Нямам яхта, нито частен самолет, нито произведения на изкуството. Всички тези неща не означават нищо за мен. Вижте часовника ми.

Злато!

Купих си го някога действително за 200 долара. Намерих го за много хубав. За 2000 долара нямаше да го взема. Жена ми има нещо подобно, но тя изпитва радост от това. Това чувство се изпари от мен. Отдавна вече съм изоставил всички тези неща.

Някога минавала ли Ви е през ума мисълта: вече имам достатъчно пари?

Никога.

О, така ли?

Аз съм индус наистина, но живея все повече като будист, без всякакво въжделение и желание. Не съм обвързан с нищо, нито към неща, нито към личности. Открих, че това прави живота по-приятен, по-обикновен. Нямам дори слънчеви очила. Нито камера. Въобще не използвам компютър. Имам мобилен телефон, това е всичко.

Ясно, имате и 50 000 служители, които Ви отнемат всичко. Всъщност живеете в истински лукс. Аз трябва да правя всичко сама.

Затова сте щастлива.

Такава ли съм?

Добре е човек да е активен. Това ни съхранява млади.

Много хора казват, че парите дават свобода. Вие обичате да раздавате парите си, за да сте свободен.

Знам също какво е да нямаш никакви пари. На 21 години почиствах хотелски стаи в най-евтиния район на Лондон. Тогава осем души живееха в една стая. Бях шофьор на такси, но моля Ви, не го казвайте на никого. Защото нямах шофьорска книжка. Живях в много малък апартамент, без климатик. Беше средата на лятото и спях на пода. Днес все още спя на пода.

Какво имате против леглата?

Три четвърти от световното население спи на пода, ние просто винаги забравяме това. Леглото е изработено заради студа. Тук е топло, имам само една рогозка. Тя ме приземява. Освен това се отразява добре и на гърба ми.

А жена Ви?

Тя спи в стаята си, има нужда от легло. Всъщност семейството ми може да има цялата къща за себе си. На мен ми стига една стая и един прозорец.

Ако притежанието не Ви интересува, защо сте станали толкова богат?

Не съм търсил парите – те дойдоха при мен. Не съм наследил нищо, не съм следвал, никога не съм полагал изпит. Но ще Ви издам нещо: четях военни книги като обсебен от някаква страст! Всичко за военни формирования и защо, и как точно функционират.

Това е по-ефективно от всяка магистърска програма по бизнес администрация, това школува стратегическото мислене. Преди всичко бях впечатлен от германските армии - така организирани! И японските. От тях научих много.

Когато човек е скъперник, естествено, животът не му доставя удоволствие.

Сам Уолтън, основател на Уол-Март (Wal-Mart), е подстригвал косите си за един долар. Уорън Бъфет и всичките тези милиардери живеят сравнително пестеливо. Така са се справили с кризите. Печеленето на пари не идва от харченето им. Но ние също така изграждаме училища в бедните квартали на Индия и домове за сираци ...

Г-н Джагтиани, ако искате да се откъснете от всичко, защо не преустановите работата си?

Разбира се, искам това, което веднъж съм създал, да продължи да живее и след мен – поне едно десетилетие. Жена ми ще наследи всичко, след това децата ми. Ако в семейството се скарат, компанията ще оцелее? Не мога да влияя на това, мога само да се опитам да запазя компанията колкото е възможно по-дълго. Освен това съм един щур човек - всичко в живота си съм правил необуздано, като в изстъпление. Бях заклет пушач, пиех много: всеки ден литър уиски, освен това 80 цигари – „Житан” без филтър. От 15-годишна възраст, докато навърших 29, тогава внезапно спрях. По-рано бях също така голям женкар.

Да, но случаят е напълно ясeн: не можете повече, изчерпан сте емоционално и затова сте така аскетичен.

Може и да е така.

Забавен сте. Съгрешавали сте в живота и сега не правите нищо друго освен една много проста, старомодна търговия с индулгенции. Защото смятате, че така ще се освободите от греховете си? Опитвате се да поправите грешките?

Това не беше грешка. Но встрастеността унищожава. В един момент се събуждаш и си казваш: вероятно все още мога да спра. Точно както с жените: набождаш ги на вилата като пъстри листа с винаги различни цветове. Смяташ, че в това ще намериш отговор, но не намираш никакъв. Губиш само време. Днес се храня с вегетарианска храна. Не флиртувам, не пия и не пуша. Всъщност копнея да живея като монах. Само една килия в манастир, напълно откъснат от всичко.

А приятелите?

Имаме ли нужда от приятели? Имам домашно кино с огромен екран, седя сам всяка вечер и гледам някой филм. Наскоро гледах „Война и мир”, преди това „Последният самурай”. Магията на филмовото послание ми дава повече.

Най-напред сте били пристрастен към алкохола, към никотина, след това към жените, към парите, и сега, пардон, идва аскетизмът – връх на кича на капитализма. Всеки човек, постигнал успех, стига в един момент до японския минимализъм.

Бях на 26 години и пълен сирак. Брат ми умря на 23 години от левкемия. Девет месеца по-късно баща ми получи сърдечен удар. Шест месеца по-късно ги последва майка ми: рак. Цялото ми семейство беше покосено от болести. Тогава човек се учи да се откъсне от всичко, само за да оцелее.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от „Велт ам Зонтаг”;

Снимки: idiva.com; fashky.com;