Михаел Винтерхоф: Идеи, образователна политика и критика на автономното учене

Михаел Винтерхоф - „Германия оглупява”

Михаел Винтерхоф, роден през 1955 г. в Бон, е германски детско-юношески психолог, психотерапевт и автор. Михаел Винтерхоф е известен с провокативните си тези за училищната и образователна система в Германия. Образователната система проваля бъдещето на децата ни, твърди Михаел Винтерхоф в своя книга с поразителното заглавие  „Германия оглупява”. Публикуваме разговор на психолога Михаел Винтерхоф с журналистката Текла Ян.  

Въпрос: Д-р Михаел Винтерхоф, Германия оглупява – това не е ли силно преувеличено?

Михаел Винтерхоф: Да, това е остро заглавие, жена ми също беше против, но всъщност главното е да поискаме да осъществим промяна. Защото наистина е трагично, че живеем в страна, в която днес вече 50 процента от подрастващите имат големи проблеми след завършването на училище.

Ако днес видите стажанти или обучаващи се, това, което липсва на много от тях, са така наречените Soft Skills (меки умения) - трудова етика, отношение към работата, чувство за точност и акуратност, познаване на структури и процеси. За тях мобилният телефон е по-важен, отколкото клиентът, който стои пред тях и те не могат да се разпореждат с всичко, което някога са учили.

Какво се обърка в класните стаи на немските училища, че Вашият анализ да е точно такъв?

Обърка се това, че преди 20 години образованието беше коренно променено по настояване на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) и на идеолозите, които наложиха идеите си през образователната политика. Това означава, че учителите не са били питани, родителите не са били информирани. Отнася се за идеологията, за представата, че децата биха могли да учат автономно и в крайна сметка да разчитат на самите себе си, т.е. отнета е връзката с децата.

Вижте, наскоро наградихме с премия най-добрата детска ясла в Германия с 25 000 евро. Това е детско заведение, което разполага с функционални помещения, с помещение за лудуване, зала за майсторене, кафене, театрално помещение и много други. Децата могат да се движат свободно из помещенията и също така да решават какво да правят.

Но това като начало звучи добре.

Говорите с детски психиатър, който има психоаналитична подготовка - за когото това е катастрофа.

Защо?

Ние имаме основна интелигентност, носим я със себе си и придобита интелигентност. Израснали сме във време, в което тази емоционална и социална интелигентност можеше да се формира неимоверно. Сега говоря с Вас, няма изобщо никакво значение, дали съм гладен, дали съм жаден, дали съм уморен, какво съм преживял днес, как се чувствам лично.

Психиката ми трябва да изтласка настрана всички импулси, които са в мен, за да мога да се нагодя към Вас. Можете да направите това точно като мен - и още 100 000 постижения. И тези постижения могат да се формират само въз основа на ориентацията към личности, към които имаме специално лично отношение.

И ако сега отнемем от децата тези личности, което правим отдавна, както в детската градина, така и в основното училище, тази психика не може да се формира. И тогава не бива да се учудваме, че днес вече имаме такива съкрушителни резултати при прехода от училището към професията, защото точно тук се установява, дали сме правили всичко правилно или не?

Ако Ви разбирам правилно, развитието на психиката е възможно само чрез различните форми на взаимоотношения с човешкото обкръжение и при това съществува нужда от ориентация, от оказване на подкрепа?

Да, така е, психиката, постиженията, например социалните умения или трудовата етика, това са умения, които трябва да се упражняват и да се изискват от най-ранна възраст, т.е. те не идват от само себе си.

Но когато оставяме децата да разчитат сами на себе си, тогава те живеят тъй да се каже като малки деца в представата: мога да определям всичко, мога да направлявам всичко, не трябва да се нагаждам към никого, аз живея според импулсите на желанието. И затова те спират дотук.


Михаел Винтерхоф „Германия оглупява”: Образователната система проваля бъдещето на децата ни

Сега направихте диагнозата, че единият проблем е почти аутистичното държане на децата, които нямат ориентация, които трябва да се ориентират сами - нещо, което те очевидно не могат да направят. От друга страна, в книгата си Вие казвате, че в Германия има оглупяване. Това означава, че липсват не само социални компетентности и емоционални умения, но и на съдържателно ниво липсва нещо. Защо?

За мен по същество става въпрос за оглупяване от гледна точка на неразвита психическа зрялост. Всеки ден общувам с деца, както и с подрастващи, впрочем пътувам много, говоря с учители, изнасям много доклади и в Австрия и в Швейцария. Навсякъде една и съща картина. Просто е: ако имате 18-годишен младеж, който е с емоционална и социална зрялост на малко дете, той не е способен да се справя с живота.

Това, разбира се, звучи безпощадно. Когато казвате, че 18-годишен младеж има психиката на малко дете - какво точно искате да кажете с това?

Въпросът винаги е, как да имам перспективата? Имам ли погледа, благоразумен ли съм, далновиден, предвиждащ, мога ли да погледна в бъдещето, мога ли да поема отговорност за себе си, мога ли да поема отговорност за други и още много постижения. И тогава тези неща не могат да бъдат постигнати от такъв 18-годишен младеж.

Тогава той живее ориентиран към желанието и удоволствието, с компютъра и не стига твърде далеч в мисленето, че става въпрос за собствения му живот, за бъдещето в живота му. Можете да говорите чудесно с него, но това няма никакъв ефект.

Т.е. психиката на малко дете означава някой, който се върти около самия себе си. В книгата си имате и друга теза: основното училище трябва да е зона, свободна от дигитализация. Много се говори за цифровата изостаналост на немските училища. Дигиталният пакт е приет, 5,5 милиарда евро ще влязат в дигитализацията на училищата. Тезата ви не е ли много назадничава?

Живеем в страна, в която често сме в заслепление, включително и в дигитална заблуда. Дигитализацията е просто технология и младите хора ще могат да общуват по-добре от възрастните хора. А ние не се нуждаем от хора, която да я използват, това така или иначе е много лесно, а които са креативни и разполагат с това, което може да се направи посредством технологиите. Това е.

Когато става въпрос за развитието на детето, тогава детето ще възприема света първо с органите на възприятие. Ще го възприема и хаптично, но има нужда от психически, човешки контакт. Не говоря против дигитализацията, но въпросът е, кога едно нещо има смисъл? В средното училище добрият час по информатика има смисъл, децата наистина трябва да учат програмиране. Но в основното училище и детската градина ни трябват оазиси без дигитализация.

Тези устройства съдържат голямата опасност: мога да имам веднага всичко, мога да го изключа, ако стане твърде трудно за мен. В крайна сметка това съответства на фазата на кърмачето.

Значи искате да върнете всичко обратно - фронтален учебен час от учителя, стоящ пред черната дъска или пред интерактивната дъска?

Как се преподава, фронтално или по групи, това не е моята тема. Моята тема е, че на детето е предоставено да разчита само на себе си.

Тоест, Вашата критика е критика на концепцията за автономното учене.

Автономното учене означава следното: нямам нужда от никакъв учител, нямам нужда от възпитател, аз регулирам това сам. От 20 години това е така.

Нека обобщим накратко: Вие призовавате за мащабна образователно настъпление. Какво точно искате да кажете с това? И така, кой трябва да вземе всичко на борда и по кой образователен маршрут трябва да отиде до кое пристанище като цел?

За образователно настъпление са нужни учители, които са ангажирани и са готови да обяснят какви са проблемите. Това може да се разглежда на спокойствие - какво можем да направим, за да имат децата различни условия след пет, седем или десет години?

Има страхотни образци, които видях в Швейцария, а също и в Южен Тирол. Как наистина може да се насърчават днешните деца, така че всяко от тях по-късно в живота да се справя и да разполага с тази емоционална, социална психика.

Източник: deutschlandfunk.de; със съкращения;

Превод: Господин Тонев;

снимки: businessinsider.de; marialourdesblog.com;