С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Михаел Щюрмер: Световните сили САЩ и Китай като Спарта и Атина

Михаел Щюрмер: Световните сили САЩ и Китай като Спарта и Атина

Михаел Щюрмер за равновесието и отказа от хегемония

Публикуваме размишленията на немския историк и журналист Михаел Щюрмер. Роденият през 1938 г. в град Касел историк  Михаел Щюрмер е бил съветник на федералния канцлер Хелмут Кол по въпросите на сигурността, историята и външната политика от 1980 до 1986 г. За три десетилетия китайците искат да станат равностойни по сила на Америка, твърди Михаел Щюрмер. Има опасност от повторение на класическия пример в световната история: възход на младата сила срещу старата - с фатални последици. На Наполеон се приписват пророческите думи за Китай: „Оставете стария дракон да спи. Ако се събуди, ще разтърси земното кълбо”. Междувременно това се случва. От 20 години влиятелните сили в световната политика се разместват. Силният мъж в Китай, Си Дзинпин, не крие факта, че за  три десетилетия Средното царство (Китай) иска да стане равностойно по сила и властови проекции на Америка. „Мирен възход” е програма и код за една стратегия, която, както е предугаждал императорът на французите, действително отдавна е започнала да разтърсва света. Връщането към статуквото, такова, каквото е било преди, не е нищо повече от илюзия. Затова няма нито сила, нито визия на Америка. В същото време светът на джуджетата на европейците трябва да се приспособи към факта, че в бъдеще Съединените щати ще бъдат много повече заети със самите себе си и с Китай, отколкото с Европа. Тръмп, колкото и неприятно да е преживяването, не е досаден, но подлежащ на поправка нещастен случай, а израз на сили, оказващи влияние от дълго време. Аутсорсингът, поверяването на европейската сигурност на Америка, явление, което от времето след Втората световна война дефинираше Западa и държеше атлантическата система като едно цяло, достигна своите граници на Тихия океан.

Зависимостта не е гаранция за мир

В ход отдавна е една стратегическа революция. Ще трябва да бъдем радостни, ако световно-историческа промяна като тази, която се разиграва в района на Тихия океан, се извърши без война. [caption id="attachment_12669" align="alignnone" width="580"] Михаел Щюрмер е бил съветник на Хелмут Кол по въпросите на сигурността и външната политика[/caption] Руският президент Владимир Путин, школуван майстор на реалполитик, отдавна е направил своя извод, макар и да намира малко приятелство и снизхождение на Запад, и още преди години изграждаше своя световно-политически анализ на базата на това, че влиятелните сили се преместват от Атлантическия океан към Индийския и Тихия океан. От дълго време той също така започна да преобръща стратегията Никсън / Кисинджър от началото на 70-те години, когато САЩ търсеха и откриха световния политически партньор в Китай на Мао Дзедун. Ето защо Путин приема ролята на младши партньор. Той доставя на Китай всичко, от което там има нужда, като суровини, предимно природен газ и нефт. Само при военния хардуер, така изглежда, Русия на първо време показва въздържаност. Човек никога не може да знае. Действително, има една последна задръжка във военното мислене и при сътрудничество на въоръжените сили. Защото нито в Москва, нито в Пекин е забравено, че към „неравните договори”, наложени от великите европейски сили и Япония върху Средното царство през деветнадесети век, има и означаване на граници с много последици в Източен Сибир: само 4,5 милиона души и всички подземни богатства на руската страна; малко природни богатства и 63 милиона души на китайската страна. Путиновата свобода е вникването, прозрението в необходимостта. Понякога той провежда политика на умиротворяване в световен мащаб. Граничните битки от края на 60-те години на миналия век са все още незабравени и формират, например, военните ресурси, които са на разположение, въоръженията и дългосрочните перспективи. Всеки, който говори за Русия, не бива никога да забравя Китай. Могат ли САЩ да избегнат изобщо нарастващата конфронтация с Китай? Това е  решаващият днес и за дълго време геополитически въпрос, а отговорът не се изчерпва със стратегически инвестиции, едностранни търговски отношения и ядове от нарушаването на авторски права. Решаващ е въпросът - равновесие или хегемония, преместване на властта и проекция на властта, гняв или мъдрост. [caption id="attachment_12670" align="alignnone" width="580"] Може ли съвременен Китай мирно и тихо да стане част от либералния световен ред, made in USA?[/caption]

Както някога германци срещу британци

От смъртта на Мао през 1976 г. Китай се стреми да преодолее комунистическото самопарализиране, без да тръгне по пътя на Горбачов и на Съветския съюз. Идеята за вътрешен устройствен ред е по-скоро Конфуций отколкото Маркс, повече държава на реда, отколкото идеологическа постройка. Външният ръководен принцип е класическата властова политика, облечена в одеждите на милостива империя, към която посветени народи, по собствено подбуждение, плащат контрибуция. Средище на вселената, а не празна дума, е площадът на „Небесния мир” (площад Тянанмън). След завръщането на Китай в световните дела, което в Европа се възприема главно в икономически понятия, в американските мозъчни тръстове с все по-голяма загриженост се поставя въпросът за начина, по който Китай може мирно и тихо да стане част от властовата система и участник в либералния световен ред, made in USA. Беше взет примерът на Германия от 19-и век и експлозивната сила на неспокойната империя за европейската система при започване на новото столетие. Темата: възходът на младата сила срещу старата, Германската империя срещу Британската империя - само с друг състав? И какво трябва да се случи, за да се предотвратят кризите и войните? В Харвардския университет, където не липсват „интелектуалци, занимаващи се с проблемите на отбраната” с правителствен опит, понастоящем се провежда изследователски проект за Пелопонеската война през 5-и век пр. Хр. Всъщност, става дума за напътствията на атинския генерал и историк на име Тукидид. Той описва хода на трагедията - либералната морска сила Атина срещу консервативната сухоземна сила Спарта - която трябваше да унищожи завинаги и двамата противници. Това, че войната е на повече от две хилядолетия назад във времето, не отнема нищо от трагичните процеси на онова време и стойността на познанието днес. Съществували са съюзи, имало е дори контрол на въоръженията, мирна конкуренция. За властовите елити не е останало скрито, че е в битката, веднъж започнала, става дума за съществуването изобщо. В борбата за съюзници и разширяването на военните действия е имало прекъсвания, сключване на мирни споразумения и откази. Но те не са били трайни. Проектът „Тукидид” не е пиеса от мрачното далечно минало. Той би могъл да бъде учебен час по политика на мира, ако - да, ако - Китай и САЩ скрепят отказа от хегемония в трайно равновесие. Алтернативата е немислима. Източник: welt.de; с незначителни съкращения; превод: Господин Тонев;  Снимки: tagesanzeiger.ch; businessinsider.de; norbertmichalke.de; helmut-kohl.de;