Михаел Шпренг: Моите граници са собствените ми морални критерии

Разговор с консултанта по комуникации Михаел Шпренг

Разговор с консултанта Михаел Шпренг за слабите страни на политиците и техните сделки с медиите. Михаел Шпренг e бил единадесет години главен редактор на вестник „Билд ам Зонтаг”.

Публикуваме със съкращения интервюто на Михаел Шпренг пред списание „Цицеро”

Въпрос на „Цицеро”: Кого съветвате в момента?

Михаел Шпренг: Няма да чуете от мен имена на клиенти. Съветвам най-вече фирми, но и винаги с отношение към политиката. Виждам задачата си като консултант по комуникации да професионализирам явяването и държането на политици и фирми.

Обикновено става дума да се държи определен проблем под контрол и комуникацията да се постави върху нова основа. Само личното консултиране на отделни политици, вече не извършвам тази дейност.

Защо не го правите?

Защото за мен цената на отричането от себе си при това тясно обвързване с политиците е твърде висока. Ако човек след 30 години работа като журналист неочаквано стане изпълнителният орган на някой политик, това с течение на времето става трудно поносимо. За тези неща моят журналистически ген е твърде силен.

Как като консултант пристъпвате към формирането на политическите марки?

Заедно с най-близките сътрудници развиваме стратегия на кампанията. Като навлизаме и в подробностите.

До какви подробности, строго погледнато, стигат такива кампании? Препоръчвате ли на Вашите клиенти и неща като избор на думи, гардероб, стойка на тялото или изражение на лицето?

Разбира се и изборът на думи е едно от нещата, както и начинът на явяване и държане, или дори стойката на тялото. Започва се още с това как човек се държи в ток шоу. Дали той има снизходително, презрително изражение на лицето или може би въздейства прекалено агресивно. Всичко е важно. Облеклото по-малко, немските политици и без това най-често носят същата единна униформа.

Външните консултантски услуги в областта на комуникацията като Вашите все още са сравнително рядко явление, поне в сравнение със САЩ или Великобритания. Всъщност, защо е така?

Тъй като при нас все още няма нормална отвореност и възприемчивост между медии, политика и бизнес. Бях в състояние да играя за политиката роля, което е много важна за тях, а именно: да споделям как едно послание се възприема от получателя. Политиците обикновено мислят само върху това, какво послание искат да изпратят, но не се поставят на мястото на получателя.

Но тъкмо за тази толкова важна перспектива нашата политика е зависима от външно консултиране.

Вярно, и то затова и съществува – но обикновено се случва при конкретната секторна политика. Най-напред политиката няма много пари, особено партиите. И след това нашата политика е твърде недоверчива, за да допусне независими умове отвън във „вътрешния кръг”. Аз бях изключение. Особено при партиите по-скоро съществува тенденцията за затваряне и всичко да се регулира вътре в организацията. Това е ясно изразено при нашия канцлер Ангела Меркел.

Когато преминахте от другата страна получихте ли и нова перспектива, както и колегите Ви от пресата?

На първо място вникнах по нов начин в душата на политиците. Колко страх изпитват частично от медиите, как треперят от репортажи на списание „Шпигел” и как се боричкат да получат място в някое ток шоу. Стана ми много ясно колко зависими са политиците от медийното и обществено внимание. Тези неща наистина ми бяха известни, но да ги изживееш толкова пряко е по-различно.

Експерти по комуникация, PR-консултанти, всички те влияят не само върху политиката, но на първо място върху пресата. Хора като PR-специалистът Клаус Кокс твърдят, че медиите вече са подчинени на този бранш. Как изживявате това?

Може би в икономическата област. Не мога да дам такава оценка, в политиката това по-скоро са отделни случаи или отделни медии. Всъщност, добих изненадващо добри впечатления от независимостта на пресата, особено в Берлин. Бих отправил обаче критиката, че се правят твърде много сделки.

Какви сделки?

Например фактът, че дадени истории добиват положителна тенденция срещу даване на изключително ценна информация. Това може да се наблюдава постоянно. Отделни случаи, може би, но те се случват отново и отново.

И от другата страна също: 15 от 63 министри и държавни секретари само от коалицията между социалдемократи и зелени днес работят на позиции със „силно отношение към лобирането”. Това не е ли съмнително?

Това е решаващият въпрос. Политиката може да получава съвети от когото си иска, дори и от бивши колеги; най-напред не мисля, че това е подозрително. Но въпросът е: суверенна ли е политиката? Тя изслушва ли само съвети или ненадейно допуска консултантите да участват в писането на законите и да придобиват твърде голямо влияние? Да оказва съпротива в този случай е задачата на политиката; ако тя не прави това, тя е виновна, а не консултантите. А в много политически решения вече е вградено и лобирането. Много решения вече и без това се вземат съзнателно за една клиентела.

Това означава, че проблемът не е в силата и властта на лобистите, а в слабостта на политиката?

Да, фактът, че заинтересовани групи се опитват да окажат влияние върху политиката, е легитимен. Но в този случай самата политика трябва да остане суверенна. Това важи и за натиска на пресата.

Съществуват ли за Вас граници или хора, които не бихте съветвали?

При участието ми в кампанията на Едмунд Щойбер (Михаел Шпренг е консултант в предизборната кампания на Едмунд Щойбер през 2002 г. – снимката по-горе), например, преди да дам съгласието си, поставих условието, той да не прави кампания, основана на отношението към чужденците, да не прави имиграционната политика главна тема на предизборната си кампания. Моите граници са собствените ми морални критерии.

Но бихте съветвали демократични партии като Левицата (наследник на бившата управляваща партия в ГДР) или Социалдемократическата партия?

Социалдемократическата партия по-скоро не, партия „Левицата” в никакъв случай. Не могат да се дават съвети, които се намират твърде далеч от собствените ти убеждения. Радикалните партии за мен, така или иначе, отпадат.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Цицеро”;

Снимки: faz-es.net; merkur-online.de;