С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Михаел Руц за интеграцията на мюсюлманите в западните общества

Михаел Руц за интеграцията на мюсюлманите в западните общества

Три хълма - Голгота, Акрополът и Капитолия - формират Запада

Публикуваме размисли на Михаел Руц за принципите, върху които се основава успешната интеграция на мюсюлманите, отпечатани във вестник „Райнишер Меркур”. „Това, че ислямът, както се изразява федералният президент Кристиан Вулф, „е част от Германия” е вярно и същевременно невярно.

Вярно е, че повече от четири милиона мюсюлмани живеят в Германия, че те са част от Германия и че следователно политиката носи отговорност и за тях. А ако при това става дума за германски граждани, то техните права и задължения в никакъв случай не се умножават или намаляват поради религиозната им принадлежност.

Същевременно това е невярно. Германия, а и повечето части на Европа, извоюваха с големи мъки своята култура. Свободата, равноправието между мъжете и жените, разбирането ни за човешкото достойнство, основните права на нашата Конституция – всичко това е следствие от дълъг процес на приспособяване към средата и на просвещение, процес, който не би бил възможен на ислямска почва.

„Има три хълма, от които Западът води началото си”, такава формулировка даде някога федералният президент Теодор Хойс (първият президент на ФРГ): „Голгота, Акрополът в Атина, Капитолия в Рим. Всички те са оказали духовно въздействие върху Запада и ние можем, и трябва да ги възприемаме като едно цяло”.

Този просветен, християнски Запад не попречи на съществуването на силни религии, но отдели меча на светския от този на духовния владетел. Много мюсюлмани осъзнаха отдавна, че това е голямо постижение. Те усвоиха гражданските свободи на западните страни и чрез образование и постижения намериха своето място в обществото. Те принадлежат към Германия.

Но другият, политическият и войнстващ ислям, не е част от Германия. Той е чужд на нашия начин на живот, а и се бори срещу него, той следва визия за обществото, с която ние по много причини не искаме да имаме нищо общо. Той не е част от Германия.

Така че, когато говорим за имиграцията, трябва да признаем три принципа. Първо: имиграцията е необходима, тъй като демографското развитие във Федерална република Германия от година на година стеснява дела на младите хора.

Athen-Parthenon-gross

Това е така и в други страни от Европейския съюз. Една все по-малка група трябва да поема тежестите на модернизирането на индустрията, на иновациите, а заедно с това и на социалните системи? Ето защо трябва да се примирим с факта, че имиграцията е важен фактор за решения в тази област.

Второ, за нас са важни преди всичко такива имигранти, които носят със себе си квалификацията и уменията си или волята и възможността да ги придобият. Защото имиграцията е действително необходима за брутния национален продукт. Едва нашият икономически успех ще даде възможност да се имат предвид и онези имигранти, които идват от чиста необходимост и на които трябва да се помогне.

На трето място, нека повторим: който иска да живее в Германия, трябва да бъде готов да приеме конституцията на Федералната република и нашите културни основи и да се интегрира, също и в езиково отношение. Ако тези условия са изпълнени, не е толкова важно от каква културна среда произхождат имигрантите.

Но отвъд фактическото положение, на тези неща е присъщ и един емоционален смисъл, едно базово недоверие на германците към исляма, който не умее да отдели убедително различните си разклонения - просветения, политическия и войнстващия ислям – и който не съумява да култивира онези мюсюлмани, които са враждебно настроени към нас или към нашия конституционен ред.

Затова и оценката на бившия канцлер Хелмут Шмит е затрогваща, когато пише в книгата си „Außer Dienst” (Извън служба, в оставка): „Всеки, който иска да увеличи броя на мюсюлманите в Германия, се примирява с едно нарастващо застрашаване на вътрешния ни мир.”

Голгота, Акрополът и Капитолия като отправна точка. Това разбиране, общо взето, не е лоша основа за обяснение на настоящето на Германия и на Европа и за формиране на бъдещето. На този, който го отхвърля, трябва да бъде оказана категорична съпротива.”

Превод: Господин Тонев: със съкращения от „Райнишер Меркур”

Снимки: lgvgh.de; urlaubstadt.com;