С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Филип Зимбардо: Властта променя неизбежно - за добро или зло

Автор: Превод: Господин ТоневИзточник: „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”Снимки: cpr.cuhk.edu.hk; spiegel.de;
Филип Зимбардо: Властта променя неизбежно - за добро или зло

 Размишления за властта и промяната на човешката личност

Публикуваме откъси от размишления за властта на журналистката Ана Катрин Лол във вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. „Властови отношения има навсякъде, във всяка социална структура, а властта променя неизбежно. Важно е да се разпознае и да се спазва тънката граница между употреба на власт и злоупотреба с власт”, твърди Ана Катрин Лол.

„Дай на един човек власт и ще познаеш истинския му характер, гласи една много позната поговорка. Погрешно, казват психолози. Тогава се вижда не истинският характер, а един нов. „Когато достигнете до властова позиция, тогава навлизате в нова ситуация. Вие вече не сте старият човек”, казва Филип Зимбардо (на снимката), почетен професор по психология в Станфордския университет. „Всеки може да стане добър или лош.”

Зимбардо се прочу със Станфордския затворнически експеримент, който той провежда с доброволци през лятото на 1971 г. в мазето на факултета по психология на университета в Калифорния. Експериментът завърши катастрофално. Старателно подбраните и тествани според средни стойности на духовност и здраве участници мутираха с няколко изключения в обсебени от власт надзиратели и раболепни, унижаващи себе си затворници.

Дори и Филип Зимбардо беше завладян от експеримента. Въпреки че той го ръководеше през цялото време, правеше снимките и водеше интервютата, една бивша докторантка трябваше да му обърне внимание на някои гафове. В същото време Зимбардо е един от най-известните изследователи на властта. Наред с други неща той беше вещо лице за случая с мъчителите от затвора Абу Гариб в Ирак. „Властта променя неизбежно - за добро или зло”, формулира Зимбардо тезата си. За съжаление, най-често за зло.

Това важи не само за присъща на затвора ситуация. В предприятията властта също може да корумпира, да унищожи кариери и сериозно да попречи на успеха на една фирма. Съмнителни в етично отношение практики за осигуряване на власт доведоха например в случая на Deutsche Telekom и Deutsche Bahn в мерки за следене и шпиониране. В Siemens, MAN и VW мениджъри подпомагаха успеха си с подкупи от черни каси.

„Властови отношения има навсякъде, във всяка социална структура”, казва Ерих Вите, професор по социална психология в университета в Хамбург. „И само в най-редките случаи някой може да устои на злоупотребата с власт.” Когато някой човек за първи път получи власт, е много трудно да не използва властта за лично облагодетелстване. Без значение колко приветливо и отзивчиво е било лицето преди това. В случая става дума за еволюционно обоснован механизъм, който протича автоматично, ако не се противопоставяме съзнателно на това.

Психолозите говорят за „парадокса на властта”. Обикновено никой не получава власт, защото е неприветлив, деспотичен и безогледен. Напротив, много лесно се издигат колегите, които са обичани и популярни. Вместо да останат отзивчиви, честни и открити, след повишението те стават внезапно властни и недостъпни. Обективната критика вече не се възприема като потенциално конструктивна, а като злонамерен опит за отстраняване.

Boss Shouting at Staff

Способните сътрудници се идентифицират като конкуренти и се изхвърлят, за да се осигури Олимпът на собствената власт. Скъпи бизнес-обяди, секретарки, колата от висш клас и голям офис – властимащият се все повече се разграничава от своите сътрудници. Особено ефективно е дългото време, в което се чака за да те приеме. Лесно могат да си осигурят срещи с шефа вече само лицата, които той възприема за свой вътрешен кръг и които са опорите на неговата власт.

Такива поведенчески модели носят патологични черти в себе си. Психологът Дашър Келтнер от университета Бъркли е открил, че хората с власт тенденциозно се държат като хора, които имат увреждане на мозъка. „Опитът от властта може да се опише като процес, в който някой отваря черепа на някого и изважда тази част, която е особено важна за емпатията и уместното социално поведение”, казва той.

В едно предприятие властта се дължи или на функция или на лични качества. Един мениджър например може да разпределя ресурси и да наказва или възнаграждава сътрудниците. Професионална компетентност, популярност и евентуално харизма от друга страна са качества, с които може да се придобие власт – в класическата дефиниция на социолога Макс Вебер „възможността за налагане на собствената воля дори и срещу съпротива” - и без особено подчертана позиция.

„Ако личността е много харизматична, други аспекти на властта могат да се пренебрегнат”, пише Ерик Вите. Без определен стремеж за власт обаче никой не стига до ръководни позиции. Защото компетентността единствено не е достатъчна. Тя също така трябва да бъде възприета от другите.

Михаел Пашен, консултант човешки ресурси, не вижда в това нищо осъдително. „Да се стремиш към власт е нещо дълбоко човешко”, казва той. „Защото властта означава свобода.” Това, че властта променя характера, той не намира за принципно съмнително. „Властта е важно нещо, когато човек иска да постигне цели, които са извън собствената му сили”, казва Пашен. „Когато се преследват цели, за които силите трябва да се обединят. Без власт на земята още нямаше да бъде създадено нищо значително.”

Затова един добър лидер чисто и просто наложително трябва да притежава умерена форма на нарцисизъм. „Вие трябва да можете да защитавате Вашите истини срещу други. Как по друг начин бихте могли да осъществите нови продуктови идеи или да въведете успешно структурни реформи, ако постоянно се съмнявате и сте уязвим?” Ако не искате да постигнете нещо голямо, ще седите с чехли пред камината. Това е хубаво, но едно предприятие няма нужда от такива хора като лидери .”

Постоянно, както и в ежедневната работа, може да се разпознава и да се спазва тънката граница между употреба на власт и злоупотреба с власт. Несполуките нямат нищо общо със слабост на характера, утешава психологът Филип Зимбардо. В много по-голяма степен решаващото е дали дадена организация създава правила за тези случаи или пропуска да направи това.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”;

Снимки: cpr.cuhk.edu.hkspiegel.de;