С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Михаел Хартман – елит, понятие за елит, същност на обществените елити

Автор: Превод: Господин ТоневИзточник: zeit.deСнимки: spiegel.de; zimbio.com;
Михаел Хартман – елит, понятие за елит, същност на обществените елити

Михаел Хартман: Елитите живеят в един съвсем друг свят

„Елитите се отдалечават все повече от нормалното население”, казва социологът Михаел  Хартман, „това е в интерес на десните популисти”. Михаел Хартман е професор по социология в Техническия университет в Дармщат до 2014 г., основното му научно занимание е свързано с проучване същността на обществените елити.

Размисли на проф. Михаел Хартман за хората от елита: те работят много, имат добро образование и вземат важните решения в ключовите сектори на нашето общество. Ако погледнем нещата в исторически план: имаше периоди, когато елитите вземаха предимно разумни решения, имаше и периоди, когато решенията бяха катастрофални, нека помислим само за световните войни.

Елитите разполагат с власт, те могат да влияят значително върху общественото развитие. Става дума за изключително малък брой личности. В бизнеса елитните позиции обикновено се свързват с голямо имуществено състояние. Федералните съдии или държавните секретари, т.е. членовете на съдебния и управленски елит, обикновено печелят петцифрени суми месечно.

Така те принадлежат към хората с висок процент на доходите, но те не са директно богати – но пък влиятелни. Ако разглеждаме ядрото на елита, става дума за около 1000 личности. Публикуваме интервю с проф. Михаел Хартман за същността и измеренията на обществените елити:

Въпрос: Господин Хартман, Вие принадлежите ли към елита?

Михаел Хартман: Не. Аз съм заможен. Дали някой принадлежи към елита, обаче, зависи от властта, която той притежава. Наистина, като учен между другото мога да въздействам на общественото мнение. Но нямам никаква власт да оказвам значително влияние върху социалното развитие и социалните промени.

Понятието не изглежда да е така ясно, както го формулирате. Някои, които днес говорят за „елит”, имат предвид „интелектуалците”, „политиците”, „богатите” - или всички заедно.

Като елит на обществото често се приема просто „онези там горе”. В науката, обаче, понятието е безспорно. Ако някой е милионер и просто е съхранил парите си в спестовната книжка, той не принадлежи към елита. Когато той използва парите, за да оказва влияние, тогава вече е елит. Разбира се, може да се спори колко власт трябва да има човек, за да принадлежи към елита.

В последното ни проучване на елитите изследвахме само най-важните позиции, основани на власт: мениджъри на компании, министър-председатели, федерални съдии, някои журналисти. Други причисляват към тази група дори кметицата на Кьолн. Но без значение как се изчислява - в Германия ядрото на елита обхваща около 1000, ако приемем по-широк обхват, максимум 4000 души.

Изследвате тези хора от десетилетия насам. В новата си книга пишете, че те са се отдалечили твърде много от останалата част на обществото. Какво искате да кажете с това?

Елитите в Германия, но също и в други страни, почти нямат представа за живота на широките слоеве от населението. Те живеят в един съвсем друг свят: мнозина живеят в социално хомогенни жилищни квартали. Те имат друго всекидневие, други хобита, други възможности.

Това не е ли било винаги така?

ака може да се каже за елита в бизнеса. Все повече обаче това се вижда и в научните, в медийните и в политическите елити. През последните две или три десетилетия те се отдалечиха още повече от масата хора.  

На какво се дължи това?

Има различни фактори: един от тях е пазарът на недвижими имоти. Цените се повишиха толкова много, че днес хората живеят много по-разделени. Развитието зависи предимно от доходите и имуществото, които са се променили драстично. Един член на борда от водещите акционерни дружества в Германия до средата на 90-те години е изкарвал приблизително 14 пъти повече от това, което е получавал един служител от същата компания. Днес получава 50 или дори 70 пъти повече.

Що се отнася до заплатите на мениджърите, аргументът често гласи: ако компаниите са готови да им плащат толкова много, какъв е проблемът?

Проблемът е, че житейската действителност влияе върху мисленето и поведението. Преди известно време главният изпълнителен директор на Сименс (Siemens) Джо Кезер каза на пресконференция за растящата пропаст между бедни и богати: „Това се случва главно, защото много работници не участват в създаването на имущество чрез акции”. Джо Кезер сякаш не може да си представи, че много хора нямат излишни пари, за да могат да ги спестяват. Подобни възгледи могат да се открият сред водещи политици и журналисти.

Изследванията показват, че социалната пропускливост е ниска. Но политиците се избират и всеки може да влезе в една партия. Къде тогава е проблемът за елита?

]
Световен елит - главният изпълнителен директор на Сименс Джо Кезер и Иванка Тръмп

Вярно е, че достъпът до партии е по-отворен, отколкото до фирми. Въпреки това, развитието е сходно. Това се вижда, когато човек погледне правителствените кабинети: до средата на 60-те години една трета от министрите идваха от гражданското съсловие (буржоазията) – т.е. от горните три до пет процента от населението.

С известни колебания това беше така до края на 90-те години. Тогава се извърши радикална промяна. Между 1999 г. и 2009 г. нещата се обърнаха: делът на децата от гражданското съсловие (буржоазията) в правителството се увеличи до две трети. Днес в кабинета има само двама души с произход от работнически семейства: Петер Алмайер и Хорст Зеехофер.

Как си обяснявате това?

Става все по-трудно да направиш успешна кариера в партиите. Без висше образование вече не могат да станат много неща. През 70-те години дори нямаше нужда от университетска диплома, за да направиш кариера в една партия.

Във Ваша книга упреквате политиците, че правят политика предимно за добре поставените в обществото. Имате ли пример за това?

Да, от началото на последното десетилетие данъчната тежест за богатите е намалена. За най-високия процент той сега е с 5% по-нисък в сравнение с 1998 г., но в противовес на това за тези десет процента от обществото, които са на дъното на обществената стълбица, има увеличение с пет процента. Също така от премахването на данъка върху наследството за семейните фирми се възползват предимно богатите.

Но имаше и реформи като минималната работна заплата.

Минималната работна заплата е едно от малкото мерки за долната част от населението. Но тя е поставена твърде ниско и предлага много вратички за компаниите.

Упрекът за „чуждия на реалността, арогантен елит” се чува често от десните популисти. Е, имат ли те право?

Така е, десните популистки партии нанасят истински размазващи удари срещу елита. Националният фронт във Франция говори за „арогантния парижки елит”, Доналд Тръмп за „истаблишмънт”, други пък за „политическата каста”. Без съмнение, популистите се възползват от факта, че понятието се употребява неясно. Те просто наричат всички, които излизат срещу тях, „елити”. За много хора, които вече не се чувстват представени, това се харесва и се приема добре.

Фразата, че хората вече не „се чувстват” представени, често попада в дебатите за десния популизъм. Сега Вие казвате, фактически те вече не са представени?

И двете са верни: те не се чувстват представени и често вече не са представени.

Според Вас отговорен за това е съставът на елитите. Как се е променил той през изминалите години?

Дълго време политическият елит, по отношение на своя състав, е бил противоположен полюс на бизнес елита, който винаги е бил относително затворен. По-рано хора от обикновените слоеве са имали възможност да направят кариера и да станат част от политическия елит. Днес това е много по-трудно.

Днес установяваме, че горната една пета от обществото се ангажира все повече с партии, докато обикновените хора все повече се отдръпват от партиите. Според актуалните данни, които са от 2009 г., само 16% от членовете на някогашната  работническа партия ГСДП (Германска социалдемократическа партия) са били работници. През 1966 г. те са били все още 32%. Около 40% от членовете през 2009 г. са следвали висше образование. В останалите партии делът на завършилите висше образование е още по-висок, при Зелените дори достига 68%.

Десните популисти обаче не са избирани само от работници. Как това се вписва в тезата Ви?

Вярно е, но десните популисти постигнаха по-силни резултати там, където става дума за трудните въпроси на преразпределение, независимо дали в източногерманските градове или в индустриалните работнически области в Северна Франция. С речите си срещу „елита” те привличат онези, които имат чувството: тези горе си пълнят джобовете с пари и не се интересуват от нас.

Ако нещата вече са такива, може ли това развитие все още да бъде спряно?

Да, партии като ГСДП, например, трябва отново да се отворят, дори и на най-високите си ръководни позиции. Пример за това е Лейбъристката партия в Англия. Тя смени  цялото си ръководство. Само пет от 25-те члена на кабинета в сянка произхождат от гражданското съсловие (буржоазията), а всеки втори е от семейство от работническата класа. Това беше добре прието от мнозина. Също и защото така се поставя знак: искаме да правим политика за масите, не само за елита.

Източник: zeit.de; със съкращения;

Превод: Господин Тонев;

снимки: spiegel.de; zimbio.com;