Месут Йозил: Никога няма да променя своя стил на игра

Интервю с футболиста Месут Йозил

В навечерието на Европейското първенство по футбол във Франция публикуваме интервю с футболиста от германския национален отбор Месут Йозил, дадено за вестник „Тагесшпигел”.

Въпрос: Сезонът в Англия за главата или за краката Ви беше ли по-уморителен ?

Месут Йозил: Нека кажа - и за главата, и за краката. В другите футболни първенства има зимна пауза. Тогава играчите могат да отидат на почивка по време на коледните празници, докато тук си в хотела с отбора и се подготвяш за следващия мач. Но така е във Висшата лига. Така го исках и аз. За мен Висшата лига е най-силната лига в света. Тя е много интензивна и изравнена. Естествено, че е трудно, ако като мен играеш винаги или почти винаги. Но нашият треньор Арсен Венгер гледа да дозира правилно отделните тренировки, точно в английски седмици.

Англия направи ли Ви по-корав?

Не бих казал по-корав, но трябваше да се нагодя към някои неща, точно след като не играх след контузията си през втората годин. Това го изисква и начинът на игра в лигата. Във Висшата лига футболистът има нужда от здраво, издръжливо тяло.

Какво конкретно променихте?

Тренировките си, начина на хранене. Спя повече и се храня дозирано.

Изглежда не ядете вече хляб.

Това не е вярно. Дори от време на време ям дюнер. Но отслабнах, станах по-лек. Преди време основното ми тегло беше около 74 кг, сега съм 72 кг. Работя върху своите недостатъци, за да стана по-добър и стабилен на терена. Не искам също да качвам мускулна маса.

Защо не?

Когато бях контузен в коляното и не играх по-дълго време, качих три, четири килограма чиста мускулна маса. Това е нормално, ако човек може да тренира само горната част на тялото. Когато отново бях във форма, забелязах, че от това подвижността и пъргавината ми страдат. Същевременно правя много повече упражнения за укрепване, за да нямам мускулна треска. Мускулестата фигура може да изглежда добре, но на терена това не ми помага.

Какво възприехте от първенствата на Испания и сега на Англия?

В Англия това е интензивността. Имаш повече мачове, отколкото навсякъде другаде, лигата е изключително изравнена, имаш много отбори, които дават смисъл на първенството. Вече изминаха няколко години, откакто играех в Бундеслигата, но тогава най-вече по-малките клубове винаги имаха голям респект към по-големите отбори и играеха предимно на контраатаки. В Испания, в Реал Мадрид, по-скоро беше същото: срещу по-малките отбори имаш трудности, тъй като те също бяха много добри в техническо и игрово отношение. Те започваха първите минути винаги много добре, но щом като направиш резултата 1:0 или 2:0, ставаше по-лесно, тъйкато те се отказваха. Това го няма в Англия. Те никога не се отказват.




Това по-уморително ли е?

Е, как! Дори ако в 86-та минута водиш с 2:0, мачът изглежда фактически решен и ти си останал сам пред техния вратар, половината им отбор те преследва. В това вече се разкрива манталитетът им. Но всяка лига има своите силни и слаби страни. В Бундеслигата се развих като футболист и натрупах първите си впечатления. В Реал Мадрид, където играят най-добрите играчи в света, за мен беше по-просто, защото моят футбол там се разбираше добре. А във Висшата лига се научава много бързо какво означава интензивен футбол.

Защото е по-самобитен, отколкото в Испания?

Това също, но вече могат да се видят играчи, съвсем млади - на 15 или 16 години, които във физическо отношение са изключително много подготвени. В Германия това не беше така. В Испания по-скоро беше същото - момчетата бяха стройни, но техническото им състояние беше много добро.

Англия ли Ви направи по-добър футболист?

Човек трупа навсякъде свой опит, върху който може да се гради. Винаги можех да се развивам - от Бундеслигата през Примера Дивисион до Висшата лига. В Англия се прибави физическият компонент. Но това не ме накара да променя начина си на игра. Играя това, което умея най-добре. Дори в първите две години това да не беше толкова просто. Преди този сезон за първи път в Арсенал съумях да направя цялостна  подготовка. Това наистина много ми помогна. Във форма съм, както никога досега.

Как става това - да се приспособиш към английския футбол, без да загубиш своята собствена игрова идентичност?

Човек може да се приспособи към даденостите, физически, духовно. Но никога няма да  променя своя стил на игра. На терена трябва да вземеш своите решения. Там никой треньор или съиграч не може да ти помогне. Така че правя това, което винаги съм правил. Мнозина казват, че трябва да вкарвам повече голове и да бъда по-хладнокръвен пред гола. Но аз съм такъв, какъвто съм. Предпочитам да давам пасове, отколкото самият аз да вкарвам голове.

В състава за Европейското първенство във Франция има десет футболисти, които играят в чужбина, в Англия, Испания, Италия и Турция. Никога не са били толкова много. Доколко националният отбор печели от различните влияния?

Ако някои от нас играят в най-добрите първенства на света, полза от това ще има и за националния отбор. В испанската лига важното е притежанието на топката и техниката, така е и в Бундеслигата. В Англия това е динамиката. Това е обогатяване. И към тези неща се прибавят и многото млади играчи от Германия, които просто са силни. Момчетата, с които сега съм за първи, те вече са много самоуверени. Ако имаш такава добра сплав: браво. Ние отиваме със силен отбор на Европейското първенство.



Сигурно трябва да се внимава при цялото интернационализиране на футбола, да не се загуби едно нещо: немския манталитет?

Толкова години вече съм в чужбина и мога да Ви уверя: той няма да се загуби! Ние имаме не само играчи, които са надарени като футболна техника, но също така и играчи, които могат да се борят. Ние имаме играчи – личности и играчи с опит. И млади играчи, които са свежи, чевръсти и гладни за успехи.

Вие сте не само космополит във футбола, живеете също така много години в чужбина. Ако сте разбрали, в момента в Германия се обсъжда дали определени хора са добри съседи: това не Ви ли се струва непонятно?

Към това мога да кажа само още нещо: най-добрият пример за съвместен живот е нашият национален отбор. Ние имаме много играчи с имигрантски произход. Справяме се много добре с това, то не е тема за нас. Имаме респект един към друг, ние сме едно цяло и действаме един за друг. Ключът е респектът? Е, да. Това е жива реалност, ние пораснахме във футбола, от сутрин до вечер. Така сме научени, не само във футболния клуб, но и в нашите семейства. И не всички хора са равни, всеки вярва различно, всеки мисли по различен начин.

Има ли още една футболна лига, в която бихте искали да играете, тъй като това ще тласне развитието Ви във футбола или като личност?

Радостен съм, че чрез моята работа видях много неща от света, запознах се с много култури и езици, но в Англия се чувствам много добре. В този голям клуб, в който се радвам и на доверието на треньора.

Най-добрият Ви сезон с Арсенал е зад Вас. Ще видим ли на Европейското първенство най-добрия Месут Йозил, който може да се види в един голям турнир?

Не мога да обещая това, толкова много неща играят роля, но определено ще дам най-доброто от себе си, за да помогна на съотборниците си и на своя отбор. Разбира се, понякога някои неща няма да станат. Тогава човек се ядосва – предимно аз го правя. Защото съм човек, който иска да прави всичко перфектно. Но футболът е станал толкова бърз, толкова интензивен, че човек няма време да мисли.

Всъщност, знаете ли, къде е екипът Ви от финала на Световното първенство?

Единият е при мен, другият при Мишел Платини.

Как така Платини?

При награждаването ни със златните медали той ме попита, дали може да има моя екип.

Затова във всички снимки, които отразяват ликуването от победата, сте гол от кръста нагоре?

Да, тъй като г-н Платини искаше да има фланелката ми. Затова му я подарих. Естествено, от радост. Бях станал световен шампион. И когато ме пита такава легенда.

Източник: tagesspegel.de; със съкращения;

Превод:Господин Тонев;

Снимки: dfb.de; totalprosports.com; weekend.at;