Медийният теоретик Петер Вайбел за ролята на човека в Интернет

Петер Вайбел: „Ти си светът, това е посланието на Интернет!”

В интервю за вестник „Ди Велт” медийният теоретик Петер Вайбел, директор на Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, излага вижданията си за  ролята на човека в Интернет, за обезценяването на образованието. Младежите вярват, че е в ерата на Интернет може и без образование.

Въпрос на „Ди Велт”: Ще се защитавате ли, ако кажа, че сте старомоден човек?

Петер Вайбел: Да, защото не съм. Това също е моя тема: изчерпаното общество. Как преживяваме кризите, финансовата криза, кризата в образованието, кризата в климата, енергийната криза. Хората винаги мислят, че великите империи са загинали само чрез атаки отвън. Но обществото може също така да се взриви отвътре, тъй като то става все по-сложно, изискванията нарастват и вече никой не разполага с компетентност наистина да реши един проблем. Обществото е изчерпано. Системите в състояние на имплозия, системните дефекти струват много пари, човешки живот или предизвикват насилие.

По-рано всичко ли беше по-добре?

Не, изчерпаността се срещаше и тогава. Една изчерпана личност или институция не може да обоснове решенията си обективно и затова налага решенията авторитарно. Нашите демократични общества отново имат също и авторитарни черти. Ние сме в сериозна криза на демокрацията. Много теоретици дори се съмняват дали изобщо сме демократични заради целия този държавен патронаж.

Вие произлизате от долната класа, дете сте на самотна майка, която Вие е отгледала сама. Тъй като сте се подпомагал сам, Вие се издигнахте. Откъде идваше силата?

Майка ми беше чистачка на стълбища. Разчитах на себе си, тъй като никой не ми помагаше. Когато имах проблем, трябваше да решавам всичко сам. Когато исках нещо, се научих да правя всичко сам. Бях винаги притесняван от оскъдната информация на моето обкръжение. Исках да се махна, натиснах бутона „Escape” (избягвам, спасявам се, измъквам се). И това беше образованието.

Защо това днес вече не е налице?

„Escape” бутонът на децата днес е Интернет.

Защо авторитетът изчезна? Къде остана гладът за образование и гладът да се издигнеш?
 

В следвоенното време образованието беше средство за издигане в обществото. Днес можеш да се издигнеш и без образование: чрез поп музика или кастинг-шоу, филми или спорт. По-рано футболистите не печелеха нищо. Накрая ставаха може би търговци на коли или собственици на бензиностанции. Днес те са мултимилионери, имат жени като трофеи и са постоянно в медиите. Младите хора научават, че и без образование можеш да станеш богат, и известен, и обичан, и почитан.

Културата на знаменитостите е враг на образованието. Защото в културата на знаменитостите се възнаграждават не компетентността и знанието, а дефицитите и неуместното поведение. Който взема наркотици, пребива се пиянски и т.н., той се възхвалява в медиите.

На корицата на списание „Шпигел” няма да се появи носител на Нобелова награда за химия, а младежът, който убива в пристъп на безумие. Младежите се учат бързо. И те не са глупави, това показва интелигентността им, че се отказват от образование.

Колкото по-причудлив и изкуфял, толкова по-добре и по-успешно - те научават това от поп-културата. Както каза един участник в „Биг брадър” преди десет години: „Шекспир? Тоя не го познавам!” И всички бяха възхитени. Няма да решим кризата в образованието чрез образование.

А как ще я решим?

Като не даваме повече многото пари на футболисти, артисти, телевизионни икони и т.н. и като им отнемем вниманието на средствата за масова информация.

Наистина ли мислите така?

Образованието е на губеща позиция, защото вече за никого не е средство за издигане.

Казахте, че сме в разгара на технологична революция. Какво беше по- революционно: колата, самолетът или киното?

Колата, защото ти гарантира физическата мобилност като индивид. Самолетът е друго, човек лети. Подобно е киното: човек е само един потребител. Но всичката тази техника има за цел да формира околната среда според нашите лични желания. Ако искаме вода, ние не чакаме дъжда, а пускаме кранчето на чешмата. Ако искаме светлина, не чакаме слънцето, а натискаме електрическия ключ.

А автомобилът позволява лична мобилност, физическата мобилност на тялото. Ето защо младите хора са толкова обсебени от колите. Затова и често препускат към смъртта. За първи път те са самостоятелни. Те изживяват самите „себе си”, своята индивидуалност, своето индивидуално удовлетворяване на желанието.

Авто-мобил означава само-движещ се. Това е най-голямата независимост за масата хора. Революцията преди това беше мобилната буква, която Гутенберг изобрети. Водачът на автомобил е автор на четири колела. Авторът е водач на автомобил с 26 букви.

А сега имаме Интернет.

Да. Това е най-голямото мобилизиране на знаците, но разбира се персонализирани. Аз не съм един от милионите читатели, а един от милионите пишещи. Мога съвместно с други да пиша книгата на света, мога да участвам, да вземам участие. Аз съм предавател, а не само получател. Самият аз съм радио, телевизия, вестник. Ти си светът, това е посланието на Интернет. Всеки човек има достъп до всичко.

Как това се отразява върху децата?

Детето е психотично само по себе си. То живее в абсолютни светове на страх и желания. То плаче от страх, когато майка му я няма и иска да върне майка си като плаче. Детето се учи, че поведението му оказва влияние върху света. То може да предизвика светът се държи по такъв начин, по който детето си пожелава света. Чрез реалността и чрез възпитанието детето научава, че не може да прави всичко и не може да получи всичко, което си е пожелало, че човек може и да загуби. Но Интернет винаги дава чувството че си победител, това е един психотичен свят. В живота мъжът трябва да направи нещо, за да привлече една жена към себе си. В Интернет получава всичко безплатно. Най-ужасните неща.
 

Аз съм User (потребител), следователно съществувам.

В прагматичната философия съществува понятието „agency ”, способността да действаш. Натискаш бутона в технически свят и нещо става. Аз действам и Интернет реагира. А в реалния свят не става нищо. Гражданите в медийната ера искат да наложат своята способност за действие перформативно, тоест да ги последват думи и дела. Политиците са избрани и правят четири години каквото си искат. Партията беше перформативна, не избирателите. Дълго време това беше добре. Вече не е възможно.

Никога вече?

Никога вече. Мрежата обещава: ти комуникираш, ти действаш, ти определяш. Това са граждански избиратели, мъже, които карат Порше и жени с кърпи Хермес, които са на улицата. Помислете за Айфеловата кула. В началото никой не я искаше. Сега тя е иконата на Париж. Новото винаги идва в образ, който никой не познава и дори не подозира, поради което се отхвърля. Моят любим пример е Исус. Хилядолетия евреите чакаха Месията и когато той дойде, го убиха. Как така, този глупак на магарето да бъде нашият Месия? Никога. И въпреки това по тайнствени пътища новото се налага. Ето защо аз съм оптимист.
 

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Ди Велт”;

Снимки: news.de; focus.de; nurbilder.com;