Мъжество, храброст, смелост, доблест, слава, честолюбие, гордост, суетност

Мъжество

Упадъкът на мъжеството е може би най-поразителното за страничния поглед, което се вижда в съвременния Запад. Западният свят изгуби обществено мъжество – целият той и даже поотделно във всяка страна, всяко правителство, всяка партия и разбира се, в Организацията на обединените нации.

Този упадък на мъжеството особено силно се чувства сред прослойките на управляващите и интелектуално водещите, от което се създава и усещането, че обществото като цяло е загубило мъжеството си. Разбира се, запазват се множество индивидуално мъжествени хора, но не те направляват живота на обществото. Да напомням ли, че упадъкът на мъжеството от древността се счита за първия признак на края? Александър Солженицин (1918-2008), руски романист, носител на Нобелова награда за литература

Гробница на славните мъже е цялата земя и не само надпис на надгробен камък в родината бележи паметта за тях, но и в далечни страни живее неписана памет у всекиго по-скоро за духа, отколкото за делото им. За човека със самочувствие унижението, свързано с малодушието, е по-мъчително, отколкото смъртта, която остава безболезнена, ако е съпроводена с душевна твърдост и обща надежда. Където най-висока награда се дава за доблест, там живеят и най-доблестните граждани! Перикъл (495-429 пр. Х.), древен гръцки политически водач
 

Храброст, смелост, доблест

Бих искал да притежавам храброст, която да бъде винаги хладнокръвна, безразлична, лишена от всякаква физическа възбуда и невъзмутима като спокойствието на боговете. Не се лаская от мисълта, че съм го постигнал.

Ахил е най-славният от всички мъже заради своята смелост, душевна сила, знания и ум, неотлъчни от телесна ловкост, както и заради своето пламенно чувство към младия си другар. Нищо не ми се струва по-възвишено от отчаянието му, поради което бе презрял живота и пожелал смъртта след загубата на своя любим (Патрокъл). Маргьорит Юрсенар (1903-1987), френска писателка - „Мемоарите на Адриан”

Ако не се осмелявахме да не отстъпваме пред някои неща, ние не бихме били достойни и да живеем. Винсент ван Гог (1853-1890), холандски художник

Тези храбри хора, и живите и мъртвите, които се сражаваха тук, вече я осветиха и възхвалиха и го направиха много по-добре от нас. Със своите нищожни сили ние не можем нито да добавим, нито да отнемем нещо. Светът почти не ще забележи и не ще помни дълго това, което говорим тук, но никога няма да забрави това, което те направиха.

Ние, живите, трябва да се посветим на незавършените трудове, които сражавалите се тук благородно осъществяваха. Ние трябва да се посветим на решаването на тази велика задача, която още стои пред нас. Именно от тези хора, загинали с чест, ние трябва да възприемем дълбоката преданост към това дело, на което те тъй вярно служеха. Ейбрахам Линкълн (1809-1865), президент на САЩ

Не ценя особено физическата смелост, а животът ме е научил какво значи истинска смелост: това е способността да се противостои на присъдата на обкръжението. Зная, че когато фотографирах от въздуха Майнц или Есен, от мен се искаше смелост, различна от онази, която ми позволи да понеса две години оскърбления и клевети, без да се отклоня от пътя, който ми чертаеше съвестта. Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944), френски писател

Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв. Атанас Далчев (1904-1978), български поет и преводач
 

 Слава, честолюбие

Но ако искам слава, ако искам да стана известен на хората, да бъда обичан от тях – аз не съм виновен, че искам това, че само това искам, че единствено за това живея. Да, единствено за това! Никога и никому няма да го кажа, но, боже мой, какво да правя, ако не обичам нищо освен славата, обичта на хората към мене. Смърт, рани, загубване на семейството – нищо не ме плаши!

И колкото и да ми са скъпи  и мили мнозина: баща ми, сестра ми, жена ми – най-скъпите за мене хора, колкото и страшно и неестествено да изглежда това, още сега бих ги дал всичките за един миг слава, за тържеството над хората, за обичта към мен на хора, които не познавам и няма да познавам, за обичта ей на тия хора.

Аз живях за слава. (А какво е славата? Все тая обич към другите, желание да направиш нещо за тях, желание да чуеш похвала от тях.) Та аз живях за другите и не почти, а съвсем погубих живота си. И откак живея за себе си, станах по-спокоен. Лев Толстой (1828-1910), руски писател (размисли на княз Андрей от романа „Война и мир”)

Има нещо приятно, когато чуваш да те хвалят; ние обаче придаваме прекалено голямо значение на това. Ние казваме, че възвеличаваме името си, като го разнасяме навсякъде и го влагаме в устата на всички; ние искаме то да се произнася с благоговение и сиянието около него да му помага; ето кое смятаме, че ни оправдава най-много в стремежа ни към слава. Но крайната степен на тази болест води дотам, че много хора не се спират пред нищо, само и само да се говори за тях…Това е обикновен порок. Мишел дьо Монтен (1533-1592), френски философ, писател, юрист и политик

Има само една слава, славата на гения, отдал се в служба на истината. Виктор Юго (1802-1885), френски поет, писател и драматург

Знаете ли, обичам да слушам танго. И от него научавам, че славата е само една  приказка. Ако те пипне в ранна възраст, може би е опасна. Хосе Мухика, роден през 1935 г., бивш президент на Уругвай

Съществува честолюбие, което предпочита да бъдеш пръв между последните, отколкото втори между първите. Това е старото честолюбие. Фридрих фон Шлегел (1772-1829), немски културфилософ, историк и писател

Колкото по-малко се стремиш към нещо, толкова по-лесно се сдобиваш с него. Ако е писано да стане, то става. Всеки път, когато съм се опитвал да насиля нещата, да им „помогна”, нещо тръгва накриво. Ал Пачино, роден през 1940 г., американски филмов актьор
 

Гордост, суетност, известност

Гордостта! Кой от нас не я е виждал? Кой от нас не се е натъквал на бодилите й? Кой не е страдал от присмеха и критиките? Ние всички я познаваме от живота, защото тя не е нещо рядко. Тя ни посреща навред, дето живеят човеци. Тя тича по улиците, перчи се по площадите, стъпя тежко тежко из обществените места. Тя седи важно на меките кресла из учрежденията. Тя и в църква влиза с фарисейска надменност, тя има достъп даже и в монашеските килии. Тя лъха от всяка по-важна особа, тя наднича от почти всеки прозорец.

Тя е надута, натруфена, начервена, набелена и минава самонадеяно и самодоволно, тъй че всички да я видят. Нейното естество не позволява да се крие. Тя иска да блести и смайва. Тя иска да бъде предмет на внимание и удивление. Тя сама сочи себе си и за да бъде видяна отвсякъде, търси да застане по на високо. Гордостта върви по нанагорен път. Тя понякога дори лети в шеметни висини. Архимандрит Серафим (Алексиев) (1912-1993), български православен духовник

Суетността е толкова дълбоко закотвена в сърцето на човека, че и войникът, и прислужникът, и готвачът, и хамалинът се хвалят, и всеки иска да си има своите почитатели; и философите желаят такива, и тия, които пишат против това, искат да спечелят слава, че добре са писали; и тия, които четат това, искат да се прославят с това, че са го чели; и аз, който пиша това, може би имам същото желание; а може би ще го имат и ония, които ще четат това… Блез Паскал (1623-1662), френски математик, физик и философ

Широката известност и високото положение в живота са хубави неща. Но със своето име и положение аз не постигах нищо повече, освен да премълчавам мнението си за другите, за да не ги засегна. И това щеше да бъде действително много лоша шега, ако нямах при това положение изгодата да узнавам какво мислят другите, но не и те – какво мисля аз. Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832), немски писател, поет и драматург

Снимки: freespiritualquotes.com; epwr.ru;