Майкъл Новак: Тази стара дума „общност” получава нова форма и нов смисъл

Философът Майкъл Новак за общността и пазара

Публикуваме откъс с надслов „Общност” от лекцията на американския философ, журналист и дипломат Майкъл Новак на тема „Морал, капитализъм и демокрация”, едно кратко изложение за моралните основи на свободното общество.

В домодерния свят общността като правило е била органична и холистична (според холистичната концепция развитието на всяка система се определя от „фактор на цялостността”, а не от частите й), често придружена от ксенофобия, нетърпимост и слабо уважение към човешките права дори в своите собствени рамки. Но тази стара дума „общност” по необходимост получава нова форма и нов смисъл в един свят, стремящ се да уважава способностите за самостоятелно мислене и свободен избор като носители на човешкото достойнство.

Когато бъде обвързана с тях, дори сравнително новата дума „солидарност”, предпочитана от социалистите и (в донякъде различен смисъл) от Папа Йоан Павел II, променя своята форма и значение. (Папа Йоан Павел II: „За да е истинско, развитието трябва да протича в условията и на солидарност, и на свобода, без да бъде жертвано по какъвто и да било повод нито едно от тях.”)

Когато солидарността включва уважение към свободата на съвестта, тя придобива много по-пълен и сложен смисъл от смисъла, който е имала в по-елементарни, по-племенни и по-малко плуралистични общества.

Затова днес като по-легитимни се възприемат такива общности, които уважават и стимулират у всички участващи в тях индивиди способността за самосъзнание, размисъл и свободен избор. От една страна, за да развият пълноценно своята способност да упражняват свободата си, отделните личности се нуждаят от общност.

От друга – общностите днес се оценяват според способността им да осигуряват разцвет именно на тези качества у своите членове. От гледна точка и на двата критерия това са високи стандарти. Те подлагат на значително напрежение всички наши институции, а и всички наши граждани.

Следва да подчертаем, че отличителната характеристика на демократичната капиталистическа система е не индивидът-собственик, а доброволната асоциация и корпорация. Почти всички задачи днес, особено икономическите, надхвърлят по мащаб и сложност възможностите на един отделен индивид и даже на едно отделно поколение. Затова се е наложило да бъдат изнамерени нови социални институции, които да позволяват на индивидите доброволно да се асоциират с други индивиди.

Много от тези обществени институции – асоциации, корпорации – имат законен статут, позволяващ им да прехвърлят мост между поколенията в социални институции, които имат много по-дълъг живот от индивидуалните жизнени срокове на хората, които по своя воля встъпват в тях. Освен това, благодарение на този законен статут, новите асоциации и корпорации са независими от държавата. Те са социални, но не етатистки.

В днешно време ние прекарваме голяма част от живота си тъкмо в такива групи. Ние се движим, живеем и изживяваме битието си не просто като изолирани индивиди или само като поданици на определена държава, но и в свободни връзки на сътрудничество и взаимопомощ със своите събратя, сред широк спектър от социални институции.


Майкъл Новак заедно с президента на Полша Бронислав Коморовски, декември, 2012 година

Затова социалните умения на гражданите в демократичните капиталистически общества трябва да бъдат – и реално са – много добре развити. В този пункт трябва да обърнем внимание и на един аспект на пазара, който обикновено теоретиците пренебрегват: пазарът измъква индивидите от изолация и ги въвлича в обмислен, цивилизован и доброволен обмен с техните себеподобни.

Неслучайно Макс Вебер често отбелязва в своите исторически изследвания, че „градският въздух дава свобода”, на пазарите „цари оживление”, че пазарното поведение служи като значим преносител на ново знание, нови умения, и стимулира контакти с по-широки социални сфери.

Освен това пазарът притежава центростремителна сила, вътрешната му динамика е насочена към обмислени и културни споразумения. Той не тласка хората към взаимно отчуждение. Напротив, тласка ги към по-тесни връзки помежду им, макар да се намират на срещуположните краища на света. Пазарът е изключителна социална институция, богата на негласни споразумения, традиции, конвенции и знания. Отворен е към света и заедно с това свързва хората чрез хилядите видими и невидими нишки на свободния избор.

Той е едно от великите творения на човешката мисъл, толкова по-забележителен поради факта, че не е плод на отделен индивидуален разум, не е прозрачен за отделния индивид или група индивиди и затова не може да бъде контролиран от тях. Пазарът е никога несвършващо предизвикателство към рационалистичното самодоволство, понеже то отрича всичко, което разумът не може да овладее „Отгоре наолу”.

Разбира се, много мислители подхождат към въпросите на демокрацията и капитализма от изцяло индивидуалистични предпоставки. За християните и юдеите такава гледна точка е крайно недостатъчна. От християнско-юдаистко гледище човешката общност, религиозните общности, семейните общности, дори държавните и народностните общности са важни, даже първични реалности.

При положение, че изграждането на novus ordo върху демократични, капиталистически и плуралистични основи е преди всичко социална задача, не виждам причина да отстъпваме понятието за общност на социалистите.

Демократичните капиталистически общества се изучават пред справедливия и безпристрастен съд на човечеството не само със своите постижения в защитата на правата на личността, но и със социалните институции, които пораждат, с общностите, които формират. И тъкмо новите видове институции са най-значимото изобретение на демократичните капиталистически общества.

Един от парадоксите на века ни е, че именно социалистическите общества в крайна сметка приватизираха живота на своите народи, помрачиха го, вгорчиха го, докато демократичните капиталистически общества, които толкова говорят за индивида, вдъхнаха на гражданите си немалко любов към социалните реалности, каквито са обществото, институциите и местните общности.

Близко до ума е, че причината за този парадокс нерядко се крие във факта, че демократичните капиталистически общества полагат сериозни усилия да поддържат отворено пространство за гражданския живот. Пространството, в което социалните енергии процъфтяват и даже кипят. Индивиди-собственици ли? Бих казал, че емпиричната картина ни показва по-скоро жизнени, ангажирани, общителни индивиди, дори комунитарни личности, които се радват и на сътрудничество, и на усамотение, на всяко от тях с времето му.

Източник: Майкъл Новак „Християнство, капитализъм и демокрация”
Фондация „Свободна инициатива”, София, 1998 г.; със съкращения;
Снимки: twitter.com; michaelnovak.net;