Майкъл Новак: Преминаването към свободно общество е морална задача (3 ч.)

Майкъл Новак: Свободното общество или е морално, или въобще не съществува

Комунизмът се зае да отмени древните традиции, обичаи и привички на правото и морала. Той искаше да омърси, разкъса и погребе миналото така, че то да е невъзстановимо. Опитваше се отчаяно да замени „буржоазния морал” ( всъщност - морала на иудаизма и християнството, който навярно беше по-скъп на бедните, отколкото на заможните ) със „социалистическия морал”, при който човешката личност никога не е цел, а винаги средство. Той учеше на пренебрежение към критическото мислене, личната преценка и любовта към истината, за да отвори място на партийната идеология и пропаганда.

Като последно оскърбление, комунизмът отказваше и най-елементарните стоки – тоалетна хартия, месо, портокали – така, че унижените граждани трябваше да прекарват всяка седмица часове по опашки, за да могат просто да живеят. По този начин те можеха да се чувстват благодарни и за най-малките завоевания. Недостигът деградира хората и комунизмът го използваше като средство за социален контрол. „Да бъдеш” не може да се сведе до това „да имаш”, но едно човешко същество има право на лична собственост, за да има свобода на действията. Отмяната на частната собственост беше отмяна на свободата и достойнството.

С разрушаването на наследството на религията и правото, както и с унищожаването на самата идея за истина, базираща се на свидетелство, комунизмът унищожи социалния капитал, върху който се основава целият човешки прогрес в свободата. Дори в общество, където свободата е жизнена и силна, е необходим определен героизъм, за да се действа добродетелно, когато другите не го правят. Когато обаче цялото общество фрустрира действията ти на всяка крачка – изглежда безсмислено да се действа добродетелно, и човек трябва да се бори ежедневно с изкушението да се отчая.

Икономистите установяват, че homo economicus (икономическият човек) от техните теории е всъщност една морална личност с високо развити хуманистични добродетели. Когато икономистите пишат „рационален”, те имат предвид законопослушен и поне минимално честен, заслужаващ доверие и морално надежден човек. Те, особено подчертано, нямат предвид мошеник, измамник, лъжец, манипулатор или нарцисист, с когото е невъзможно да имаш стабилни отношения. Сделката си е сделка. Партньор, на който не може да се вярва, вреди силно на ефикасността и прави висока вероятността да се случат евентуални беди.

Много преди Втората световна война, група икономисти и философи в Германия започва да мисли за novus ordo (нов ред), който ще замени нацизма, щом Хитлер достигне своя предел. Те признават, че ако трябва да строят едно хуманно общество – ще трябва да реконструират нов политически ред, нов икономически ред , нов морален и културен ред. Конструирането дори на един от тези редове изисква херкулесови усилия, а задължението да се конструират всичките три е буквално свръхчовешко.

Надеждата на тези „ордо икономисти”, както те наричат себе си, е била в това, Германия да не претърпи тотално културно и морално крушение под властта на нацизма (при положение, че нацизмът е съществувал само дванадесет години). Освен това, те са се надявали, че има все още здрави остатъци от хуманистичното минало, от които отново ще може да се черпи, но по един по-внимателен начин. Тяхната философия и визия за „Социално пазарно стопанство” става практически пътеводител за чудесния успех на следвоенна Германия.

Големият им успех показва, че не е невъзможно да се конструират три взаимозависими социални системи – политическа, икономическа и морална (или културна); това конституира свободното общество, в което свободните личности и свободните общности могат да процъфтяват, при това дори за относително кратко време. Този успех дава кураж на всички, които трябва да постигнат нещо подобно, дори то да е по-трудно.

Още повече, че подобна задача никога не се изпълнява докрай и завинаги, но често трябва да бъде рекапитулирана. Необходимо е всяко поколение да преоткрие защо свободното общество е конструирано по този именно начин, и защо изисква толкова много жертви и толкова неуморен труд. Свободното общество или е морално, или въобще не съществува. Именно затова то е така несигурно. Всяко поколение, което реши, че това не си струва, би могло да го изостави.

Но моралната ситуация в бившите комунистически страни е далеч по-отчайваща от положението на Германия в 1945 година. Защото моралното унищожение, което комунизмът нанесе на Русия през тези седемдесет и две години се оказа далеч по-деструктивно за традиционните институции, практики и асоциации. Вредата върху човешкия капитал беше неизчислима.

Дори при най-благоприятни условия е изключително трудно да се конструира свободно общество, което да работи, да има здравина и трайност и което да бъде самокоригиращо се. Скритата артилерия, която комунизмът насочи към човешкия дух и всеки вътрешен нерв на човешкия капитал за повече от седемдесет години, постигна своята цел. Следователно, преминаването от комунизъм към свободно общество представлява остро наложителна морална задача.

Това е преминаване към едно общество – в политическата си система свободно от мъчения, убийства, унищожения и тирания; общество, което подхранва методичната и творческа инициатива, и чрез своята икономическа система освобождава бедните от бедността. А чрез културната си система това общество възнаграждава привичките, които правят възможна и ценна свободната икономика и свободната политика.

Осъществяването на това преминаване вероятно е най-големият въпрос на нашето настояще. Всичко зависи от това, как ще се оползотвори свободата, дадена на всеки човек, докато все още има време да се повлияе на резултата. Ние сме субектите на тази драма, а не нейни обекти.

Томас Джеферсън, който съвсем не е бил строго вярващ, казва така: „Бог, който ни даде живот, ни даде още и свободата”. Не би било препятствие за нашите цели, ако приемем свободата като Божия бисер, благоприятстван от Провидението. Теизмът не е препятствие за личното достойнство. Напротив, той е неговият източник.

Със съкращения от списание „Християнство и култура”, брой 9 , 2004 година;

Превод от английски: Слава Янакиева;

Снимки: snarkinfested.com; michaelnovak.net;