Матиас Микус - Размисли за потребността от неизхабени лица в политиката

За очакванията, свързани с новите лица в политиката

Матиас Микус е научен сътрудник в Института за изследване на демокрацията при университета в Гьотинген. Матиус Микус споделя размисли за трудната задача, пред която са изправени озовалите се в политиката личности от други обществени и професионални области.

Въпрос: Много избиратели си пожелават неизхабени лица в политиката. Защо с личностите, които идват от други професионални области извън политиката, се свързват такива големи надежди?

Матиас Микус: Призивът за лица от други обществени сфери извън политиката неслучайно се чува така силно. При политическия властови елит се увеличава стесняването в социален план – нараства броят на депутатите, които са били държавни и общински служители или които веднага след като завършат висше образование, отиват директно в политиката. Все повече професии и жизнени светове не са представени в парламента.

И при поколенията спектърът също се стеснява – доминиращите кохорти при християндемократи и социалдемократи са политици на възраст над 60-те, т.е. хора, които са влезли в партиите предимно през 70-те години на миналия век. В тях там не се осъществява процес на смяна, просто не навлизат достатъчно по-млади политици. Ето защо потребността от хора с неконвенционални жизнени светове и опитности е нараснала. Имам обаче съмнения дали хората от другите обществени сфери, които идват в политиката, й влияят благотворно.

Как така?

Най-напред това е изгодно за партиите – когато приемат личности от други професионални и обществени сфери, тези неща винаги имат и определена символика. Те могат да покажат, че са отворени. Но често този ход не е сполучлив. Защото по принцип политиката е особена професия. Способностите, които са нужни за нея, се научават посредством често несправедливо критикуваната система на срещи и обиколки, които политикът извършва като вол (Това е система на постоянни срещи и разговори на един политик с хора от малките села и градове, за да се стигне до големите митинги и срещи. Основната и мъчителна работа за един политик, който се изкачва бавно и уморително нагоре – от лепенето на предизборни плакати до голямата политика).

Чрез постоянната обратна връзка с широки слоеве от населението в избирателните си райони професионалните политици се запознават освен това и с грижите и неволите на хората. Затова и човек, който идва от друга професионална сфера, има шанс единствено тогава, когато може да усвои за кратко време това, което професионалните политици са разработвали дълги години.

Звучи така, сякаш задачата не е лека.

Ако се абстрахираме от изключения като например федералния канцлер Ангела Меркел, този вид политици, които идват от други професионални и обществени области, редовно и много бързо претърпяват провал. Съществува интересен феномен: по-голямата част от медиите призовава за неизхабени лица и политици с повече опитност. Щом се появи такъв кандидат, те обаче са склонни да се държат враждебно.

Едно основание за такава нагласа – тези политически личности често мислят, че могат да приложат своята план-стратегия едно към едно. Опитните представители на медиите обаче знаят добре как работи политическият процес, как идеите постепенно се изглаждат в законодателната процедура. Поради това те считат странната птица днес за чужда на реалностите утре.

Вие обаче не искате да припишете единствено на медиите вината за несполуките на тези личности, които идват извън политиката?

Не, тези хора правят фрапиращи грешки, особено онези от тях в експонирани роли. Често те не се грижат за работата с членовете на партията, неуморните волски усилия да се срещат с всички органи и партийни формирования им е противна. При това точно тези неща са основата за осигуряването на властта. Не трябва да се подценява и факта, какви способности придобиват политиците при многобройните си посещения на празници на стрелците или при ежедневните оплаквания в местните организации. Те се учат да формулират достъпно, да налагат мнението си в дискусия, както и да общуват с хора и медии.

А защо тези неща представляват такава трудност за политиците-аматьори?

Често партиите привличат предприемачи, мениджъри или учени. На тях им е противно да подлагат всичко на дискусия. Те са привикнали на бързи и самостоятелни решения. И затова другите политици имат превес.

Политиците, които идват от други обществени сфери, изглежда реагират по-чувствително на критика, отколкото професионалните политици.

Те не познават състоянието да бъдат постоянно критикувани. Всеки ден те биват ненадейно атакувани от някоя регионална организация или регионален вестник. В такива случаи дори считани за твърди мениджъри след кратко време реагират с раздразнение и понякога с обида.

Създава ли им главоболия и лошата репутация на политиците?

Да. Освен това политиците имат жалка репутация не само сред населението. Те не се зачитат и помежду си. Всеки вижда глупави и скучни функционери само в другата партия. В такава среда за един външен човек е херкулесова задача да не се почувства превъзхождащ ги.

Тоест, съществува голям потенциал за конфликти. Защо въпреки това партиите винаги се насочват към хора от други области за важни политически позиции?

В класическия случай един водещ политик, който разполага с много власт и авторитет, налага такива личности. Често рисковият потенциал за съжаление не се преценява правилно. Защото, когато възхваляваният най-напред кандидат напусне изтощен и разстроен, той усилва политическата криза на доверие и допринася отново за повече отегчение и досада от политиката.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Райнишер Меркур”

Снимки: welt.de; 4-seasons.de;