Мартин Хайдегер: Интервю на Мартин Хайдегер за списание „Шпигел”

Мартин Хайдегер за възможността на един отсъстващ Бог

Публикуваме със съкращения интервю на видния немски философ Мартин Хайдегер (1889-1976 г.) за списание „Шпигел”, публикувано на 31 мaй 1976 г., но проведено още докато е жив, през 1966 година. Мартин Хайдегер, известен с труда си „Битие и време”, твърди в това интервю: „Всичко смислено и велико се е случвало само тогава, когато хората са имали дом и са били вкоренени в традицията си.”

Мартин Хайдегер: През последните тридесет години трябва да е станало ясно, че световното движение към модерни технологии е сила, чиято огромна роля в определянето на историята трудно би могла да бъде оценена. Решаващ въпрос днес за мен е как политическата система на съвременността може да се впише в настоящата технологична епоха и кой вид политическа система ще успее да го направи. Нямам отговор на този въпрос. Не съм убеден, че това е демокрацията. 

Въпрос: Демокрация е общ термин, който обединява много различни концепции. Въпросът е, дали е възможна трансформация на настоящата политическа форма. След 1945 г. Вие изказвахте мнения относно западния свят и процесите в него, говорихте също и за демокрацията, за политическия израз на християнската гледна точка, а също и за конституционната държава – и нарекохте всички стремежи „половинчати”.

Мартин Хайдегер: Наистина ги описвам като половинчати, защото не мисля, че те искрено се противопоставят на технологичния свят. Смятам, че зад тях стои идеята, че технологията по същността си е нещо, което човешките същества контролират. Мисля, че това не е възможно. По своя смисъл технологията е хармония, над която човешките същества не биха могли да господстват.

Удивително е, че в историята си човешките същества са били неспособни да управляват своите инструменти. Ще бъде ли песимистично да се твърди, че ние няма да бъдем способни да управляваме много по-мащабните творения на модерната технология?

Песимизъм, не. Песимизмът и оптимизмът са позиции, които отпадат бързо при опитите ни да разсъждаваме в тази област. Но преди всичко, технологията не е „инструмент” и никога повече няма да има нищо общо с инструментите.

Защо трябваше да бъдем толкова завладяни от технологията?

Не казвам, че сме завладяни. Казвам, че нямаме път, по който да стигнем до същността на технологията като такава.

Някои наивно биха възразили: С какво всъщност има да се занимаваме тук? Всичко функционира. Строят се още и още електроцентрали. Продукцията нараства. Хората във високо технологичните части на света са задоволени. Живеем в просперитет. Какво всъщност ни липсва?

Всичко функционира. Ето къде сме невнимателни. Всичко функционира и функционирането ни отвежда все по-далеч към още функциониране и технологията все повече разкъсва връзките между хората и земята. Не знам дали Вие сте изплашен. Със сигурност аз се изплаших, като видях снимки на земята, правени напоследък от луната. Ние изобщо нямаме нужда от атомна бомба; изкореняването на човешки същества вече се случва. Единственото, което ни остава, са чистите условия на технологията.

Въпреки, че предпочитаме да бъдем на Земята и едва ли ще се наложи да я напуснем до края на живота си, кой знае, може би съдбата на хората в бъдеще не е свързана със Земята. Възможно е хората да достигнат до други планети. Не е възможно това да стане скоро, но къде е написано, че мястото на човека е тук?

От собствения си човешки опит и история, поне доколкото съм информиран, знам, че всичко смислено и велико се е случвало само тогава, когато хората са имали дом и са били вкоренени в традицията си.

Очевидно го разбирате като световно движение, което се опитва или вече е довело на власт абсолютната технологична държава?

Да! Трябва да се уточни, че технологичната държава основно отговаря на свят и общество, определени според същността на технологията. Технологичната държава би била най-раболепният слуга пред мощта на технологиите.

Ясно. Тук сам изниква един въпрос. Може ли изобщо индивидът все още да влияе върху тази мрежа от неизбежности, може ли философията да им влияе? Или, могат ли взаимно да оказват влияние в случай, че философията може да накара определени хора да извършат определени действия?

Философията няма да бъде в състояние да допринесе за пряка промяна в днешното състояние на света. Това е вярно не само за философията, но и за всички човешки размишления и старания. Само Бог все още може да ни спаси. Мисля, че единствената ни възможност за спасение, която ни остава, е, да се подготвим, чрез мислене и поезия, за пришествието или отсъствието му през времето на залеза. Така, че не просто да умрем безсмислено, но да се готвим през времето на своето залязване за възможността на един отсъстващ Бог.

Съществува ли връзка между Вашето мислене и появата на Бог? Присъства ли, по начина, по който Вие я разбирате, казуална връзка? Смятате ли, че можем да постигнем този Бог посредством мисленето?

Не можем да го постигнем посредством мисленето. Единственото, което можем да направим, е, да се подготвим и да очакваме.

Ние, политиците, политически активните граждани, журналистите и други трябва постоянно да взимаме решения. Налага се да адаптираме себе си към системата, в която живеем, трябва да се опитваме да я променим, трябва да се оглеждаме за открехнатата врата на реформите и още по-тясно отворената врата на революциите. Очакваме помощ от философа, дори непряко, а единственото, което чуваме е: „Аз не мога да ви помогна”…

Не мога.

Това би обезкуражило всеки нефилософ.

Не мога, защото въпросите са толкова трудни, че би било извън смисъла и целите на мисленето, да се правят публични изявления, да се проповядва и да се разпространяват морални ценности.

Считате ли себе си за един от онези, които, ако бъдат чути, няма да посочат път?

Да! Аз не знам пътя към промяна на настоящото състояние на света, ако приемем, че такава промяна изобщо е възможна. Но изглежда, че мисленето може да опита да събуди, изясни и защити онази готовност, която вече споменахме.

Ясен отговор – но може ли един мислител да каже: Просто чакайте, нещо ще ни се случи през следващите триста години?

Въпросът не е просто да се чака нещо да се случи на хората, след като минат триста години, а за мислене без пророчески изисквания... Струва ми се, че възприемате технологията твърде абсолютно. Не смятам, че ситуацията на човека в света на вселенската технология е несвободна и съдбата му е ужасна и непроменима. По-скоро смятам, че задачата на мисленето е именно да помага на хората, в рамките на собствените граници, да постигнат адекватна връзка със същността на технологията.

Със съкращения от: www.pentimento.bg;

Превод: Петър Иванчев;

Интервюто с Рудолф Аугщайн и Георг Волф се е състояло на 23 септември 1966 г.;

 Снимки: badische-zeitung.de; crowdact.com;