Марк Антоний: Надгробна реч в чест на Гай Юлий Цезар - 44 г. пр.н.е.

Ако способни сте за плач, бъдете готови за сълзи!

Речта на Марк Антоний при погребението на Гай Юлий Цезар произлиза от творчеството на Уилям Шекспир. Тази словесна версия от пиесата на Шекспир принадлежи към най-значимите политически речи в европейската история.

Събитията са се случили отдавна, но речта е завладяваща и за днешния читател. През март 44 пр. н. е. група сенатори извиква Гай Юлий Цезар на форума, за да прочете петиция, написана от сенаторите, които го умоляват да върне властта обратно в Сената. Но всъщност петицията е фалшификат. Когато Цезар започва да чете фалшивата петиция, Сервилий Каска вади кама и го пробожда в шията. Цезар се обръща бързо и хваща Каска за ръката. В този момент цялата група, включително неговият приятел Брут, замахва към него. Цезар се опитва да избяга, но заслепен от кръв, се спъва и пада; мъжете продължават да го пробождат, докато той лежи.

Последните думи на Цезар, изразени чрез латинската фраза „Et tu, Brute” („И ти ли, Бруте?“), произлизат от пиесата на Шекспир „Юлий Цезар”. Публикуваме речта на Марк Антоний от трагедията „Юлий Цезар”, издание на български език в превод на Валери Петров:

„Чада на Рим, приятели, събратя, изслушайте ме! Тук съм не да хваля, а да погребвам Цезар.

Знаем, злото, което всеки сторил е, остава подир смъртта му,

а доброто често погребваме със костите. И с Цезар да бъде тъй!

Тук доблестният Брут ви увери в това, че Цезар бил е властолюбив;

ако е бил такъв, това е тежък грях и Цезар тежко плати за него.

Тука съм сега със позволение от Брут и тези, които с него са…

Защото Брут е доблестен човек и тези с него са също доблестни -

та казвам, тук съм, за да изпратя своя Цезар в гроба.

Той беше мой приятел - при това добър и справедлив, - но Брут твърди,

че бил властолюбив, а Брут - ний знаем - е доблестен човек.

Той в Рим докара безбройни пленници, от чийто откуп хазната се препълни.

Затова ли говори се, че бил властолюбив? Той плачеше,

видял сълза бедняшка, а властолюбието е излято от по-студен метал.

Но Брут ви казва, че бил е властолюбец, а пък Брут е доблестен човек.

Видяхте как на Луперкалиите му предложих короната три пъти и как

той (Цезар) отблъсна я и трите пъти. Туй ли е властолюбие?

Но според Брут той бил е властолюбец, а пък Брут е доблестен човек.

Не ви говоря, за да оборвам неговите думи, а за да кажа туй, което знам.

Вий приживе обичахте го всички. И с основания.

Какво ви пречи да го оплачете подир смъртта му?

О, разум, как можа да изоставиш така брутално толкоз хора тук?…

Простете, но сърцето ми последва мъртвеца във ковчега му…

Ще млъкна, додето се завърне в мойта гръд.  



До вчера още думата на Цезар раздвижваше земята.

Днеска той е сам недвижен и не се намира един, най-долен, да го почете.

О, граждани, ако речех за бунт да подстрекавам вашите сърца,

неправ бих бил към Брут, неправ към Касий, а Брут и Касий -

знаете го всички - са доблестни мъже; как тъй ще сторя неправда спрямо тях?

По-скоро, да, към мъртвия, към себе си, към вас несправедлив ще съм,

но не към тези тъй доблестни мъже!



На, аз намерих в стаята на Цезар тоя свитък, съдържащ завещание,

скрепено с печата на убития. Аз няма, не бива да го прочета пред вас, а ако

знаехте какво там пише, вий щяхте да обсипете с целувки кървящите му рани,

да топите в кръвта му кърпите си и отнесли за спомен някой косъм от мъртвеца,

да го записвате на първо място в предсмъртната си воля

като наследствен дар за челядта си!…

 

Ако способни сте за плач, бъдете готови за сълзи! Вий всички тук познавате

отдавна таз наметка. За пръв път, помня, Цезар я облече в палатката си сутринта,

когато унищожи нервийските войски. Тук с ножа си разцепил я е Касий; а тук от

завист го е ръгнал Каска; а тука туй любимецът му Брут направил е, и вижте как,

когато измъквал е проклетата стомана, кръвта е хукнала навън след нея

да провери наистина ли Брут е тоз, който е почукал толкоз грубо на входа й.

Защото всички помним, че Брут за Цезар беше свиден ангел.

Да, знаят боговете колко нежно обичаше го Цезар! И тоз удар бе най-жестокият,

защото, щом съгледа Цезар кой му го нанася, по-зле от нож предателски срази го

видът на черната неблагодарност и пръсна се великото сърце и със наметката

укрил лице, могъщият ни Юлий падна мъртъв под статуята на Помпей

(която струеше кръв през цялото туй време).

Какво страхотно падане, о, братя! Със него аз и ти, и той, ний всички,

да, всички паднахме и върху нас възтържествува грозната измяна!…

Сега заплакахте! Сега усещам, че страдате! Това са чисти сълзи!

Добри сърца, вий плачете, видели ранена само дрехата му - вижте

самия него, целия намушкан от ножа на коварната измяна!  



Добри приятели, не ми се иска да хвърлям бунт във вашите души.

Извършилите туй ужасно дело са доблестни мъже. Не знам, за жалост,

какви били са личните подбуди, които са ги тласнали към него, но те са мъдри,

доблестни мъже и без съмнение ще отговорят на вашите въпроси.

Аз съм тук не да крада сърца. Не съм оратор - като например Брут, - а прям човек,

говорещ без изврътки и обичащ приятеля си; и това го знаят онез, които дадоха ми

право да ви говоря тук за своя Цезар (понеже нямам нито глас, ни речник,

ни остроумие, ни жест, ни чар да паля хората). Аз мога само да кажа туй, което

знае всеки; затуй замолих тези свети рани - нещастни устица - да ме заместят.

Но ако бях аз Брут, а Брут - Антоний, един Антоний бихте вий видели

гнева ви да раздухва и да мушва във тези рани по един език,

способен да раздвижи всеки камък от древния ви град, на бунт и смут!

Натам сами! Разбуден си, метеж, сега поемай накъдето щеш!”  


Превод от английски: Валери Петров, 1973 г.;

Трагедии, Уилям Шекспир, Събрани съчинения в осем тома, том № 3; Издателство „Захарий Стоянов”;

Снимки: de.wikipedia.org; timothycomeau.info;