Мануел Пелегрини – интелигентният и интровертен футболен треньор

Мануел Пелегрини: Опитвам се да се отнасям честно спрямо всички

За мнозина треньорът Мануел Пелегрини е все още неизвестният, човекът без име от Чили. Силни остават съмненията дали е дорасъл да води „белия балет” Реал (Мадрид). По време на футболната си кариера успява да завърши висше инженерно образование, откъдето идва и прякорът му „El Ingeniero” (Инженерът). Интровертният Мануел Пелегрини е твърд, но честен. Интелигентен, за разлика от многобройни свои футболни колеги. Любимата му дума е „работа”.

Да каже мнението си без заобикалки в очите на своите играчи, е един от принципите на Мануел Пелегрини. Той има ясни представи как функционира един футболен отбор. Комуникацията винаги е била градивен елемент в успешната му футболна кариера. „Треньор, който се занимава само с футбол, показва дефицити, когато ръководи група, в която има различни възгледи и манталитети. Затова е толкова важно да дадеш на всеки играч индивидуална подкрепа, от която той има нужда, за да може да разгърне изцяло потенциала си”, казва Пелегрини.

Когато потенциалът на един играч не е достатъчен, 55-годишният треньор вижда задължението си да информира играча за това: „Футболният отбор е чувствително образувание. Всеки футболист има свой собствен характер. Опитвам се да се отнасям честно спрямо всички”.

Пелегрини съзнава ясно последиците от своите решения: „Всичко, което правя, ще бъде подлагано на съмнение. Но с тези неща нямам проблеми. Натискът няма да ме прекърши. Натискът ме мотивира.” Той не е треньор, който упорито налага на отбора определена система. Тактиката му е гъвкава и се настройва според играчите, с които разполага.

Мануел Пелегрини е следвал инженерство и извлича от този опит своя начин на мислене. „Инженерството е дисциплина, която изисква подредени мисли. Това ми помага да мисля логично и да вземам решения рационално.”

В допълнение ви предлагаме интервю на журналистите Едуардо Инда и Карлос Карпио от вестник „Марка” с Мануел Пелегрини, препечатано от вестник „Седем дни спорт”:

Въпрос: Как се отнася към Вас пресата?

Мануел Пелегрини: Вижте, не е проблем как се отнасят лично към мен. Вече 40 години съм във футбола - 14 като футболист и над 20 години като треньор. Когато си треньор на Реал (Мадрид), медиите непрекъснато те следят и коментират, което те задължава да си готов постоянно да получаваш както критики, така и хвалебствия. Но важното е човек да не се чувства нападнат лично. Дълбоко уважавам ролята на пресата и на феновете.

По професия и образование сте пътен инженер, така ли е?

Да, така е.

Упражнявали ли сте професията си?

Да, между 23 и 33-годишна възраст, когато се оттеглих, съм правил някои малки неща, дребна работа.

Когато си със същата професия като президента на клуба Флорентино Перес, това помага ли в отношенията Ви с него?

Инженерството е дисциплина, която налага ред на ума. Необходимо е да знаеш как и в какъв ред да решаваш проблемите според важността им, като следваш определена последователност. Ето какво ти дава инженерството. Макар че понякога за разрешаването на даден проблем има две различни гледни точки.

При представянето си казахте, че този клуб е истинска месомелачка за треньорите. Потвърждава ли се това от малкото, което успяхте да видите отвътре, макар и засега само в подготовката?

Да, защото през последните 5 години през тази скамейка преминаха 8 треньори. Което е красноречива статистика. Затова, когато дойдеш в Мадрид, си наясно за тази тенденция, която считам за много погрешна. Това обаче е проблем, свързан с философията на този клуб.

Смятате ли, че е възможно да донесете стабилност на Реал (Мадрид)?

Надявам се. Вече казах, че лично мен Реал (Мадрид) няма да ме промени. Тренирал съм в различни страни, и то някои от най-големите клубове, като зад гърба си имах една доста капризна и трудна преса, като в най-тежките мигове винаги се чувствах в центъра на събитията.

Изглеждате с доста голяма увереност и самочувствие.

Вижте, зная, че дойдох в подходящия момент в Реал (Мадрид), с нужния опит. Подготвен съм, убеден съм непоклатимо в това, което правя на терена и в начина, по който ръководя състава и играчите.

Ще Ви помогне ли или ще Ви попречи тази ваша медийна резервираност, която Ви приписват?

На мен най-вече ще ми навреди или ще ме облагодетелства отборът, останалото няма толкова голямо значение. Ако говоря малко, а отборът не побеждава, тогава причината е, че говоря малко. Ако говоря много, а отборът не побеждава, тогава причината е, че се правя на голяма работа. Когато не побеждаваме, всичко ще е против мен. В крайна сметка отборът говори вместо треньора. А аз нито съм човек, който дава всеки ден интервюта, нито ми харесва да се изтъквам като най-важната фигура.

Казват, че философията Ви е да убеждавате футболиста чрез играта, че не прибягвате до дълги часове на тактически разбори пред дъската. Вашата футболна концепция приема ли се от футболистите Ви?

Абсолютно. Това, от което най-много съм доволен, е реакцията и отзвукът, които получих за избора на състава, за моето намерение да играем по точно определен начин. Винаги казвам, че играчът трябва да бъде убеждаван за всичко и че има много важна разлика между властта и авторитета. Властта си получавам от своя пост. Авторитет си извоювам от своето умение да убедя футболиста чрез познанията ми. После идва системата на игра, но пред тактическата дъска никой не греши. Затова обичам многобройните повторения на терена, за да станат жестовете и отиграванията автоматични.

Публиката и критиката започнаха да нервничат, когато в първите ви 4 мача отборът получи 5 гола от статични положения.

Вече казах, че приемам всички критики, но аз си следвам моята работна програма. Моята цел в подготовката е да подготвя един състав, да търся идея за играта и да дам на всички достатъчно игрови минути. Ако заради определен резултат промениш идеята си след толкова подробно планиране, тогава и опасностите от провал се увеличават. Не е важно дали казват, че получаваме голове от статични положения или че нямаме стабилна игра.

Ако имаш определена идея и си хвърлил достатъчно труд за реализацията й, не можеш да търсиш други варианти. Някои казват, че трябва, други - че не трябва. Кого да слушаш? Не слушаш никого. Е, само най-близките си хора. Но аз имам точно определена работна програма от подготовката и аз ще я следвам. И тази убеденост и твърдост се попива от футболиста. За мен отношението ми с играчите е най-важното. Защото, когато твоите играчи те надушат, че се колебаеш - мъртъв си!

Тревожи ли Ви това, че доста от играчите Ви излизат по нощни заведения повече от допустимото, както стана през последните години, с няколко шумни скандала? Как мислите да го избегнете?

Играчите на Реал (Мадрид), на Барселона, Милан, Ривер, на Виляреал... да, те излизат вечер, но нека да отчетем тяхната възраст. Само че какво се оказва: когато губят, излизат много по-често, излизат всички, излизат всеки ден, и то до 6 часа заранта. А когато отборът побеждава, те никога не излизат. Дали е така в действителност? Дали нито един играч на Барса не е излизал на нощна фиеста миналия сезон...

Футболистите следват професионалните си задължения, водят нормален живот и знаят отлично кое е позволено и кое не: в кои дни може да излизат и през кои не може. Но няма как да искаш момчета на 22 години да остават заключени в къщата си от 22 часа всяка вечер, не може да искаш те да имат съзнанието и манталитета на 40-годишен мъж. Ако исках това, щеше да е нереално и нямаше да мога да ръководя група от младежи, каквито са те. Но тези неща не ме тревожат, както и случилото се тук преди.

Ще въведете ли някакви по-строги механизми като треньора на Барселона Гуардиола, който се обаждаше на някои играчи в домовете им вечер, за да ги контролира?

От 23 години ръководя различни футболисти и това е нещо, което не харесвам.

Казахте, че гледате на професията си откъм нейната „простота, професионализъм и лични изисквания”. Остават ли все така прости за Вас нещата, след като вече сте в Реал (Мадрид), или изглеждат малко по-сложни?

Футболът е нещо просто. В един голям клуб проблемите изглеждат големи, но те са си футболни проблеми. И независимо дали се играе повече или по-малко по фланговете, по тази или онази система, футболът си остава нещо просто. Футболът е състояние на духа на един състав. При еднакви качества, щом веднъж успееш да постигнеш определена душевна настройка на футболиста чрез идеите си, постигнал си много. Останалото ти го дава класата на футболистите. Естествено насочена чрез един определен колективен ред.

Най-яркото доказателство за това е Барселона. Съставът практически е същият отпреди два сезона, когато не печелеха нищо, а година по-късно взеха три титли.

Става дума за състояние на духа и за класа, разбира се. Ако не разполагаш с класен отбор, тогава не може да претендираш за нищо. После идва колективната работа, за да обединиш усилията на терена. Ако усилията са изолирани, епизодични, отборът няма да действа. Ключът към всичко е да накараш футболиста да се чувства удобно. Чрез работата си на терена аз търся обикновени, семпли неща.

Не става дума за 4-4-2 или за 4-2-3-1, тази тактическа част има далеч по-малко значение, отколкото за пресата. Защото няма идеална система. Всички системи са побеждавали, и всички системи са губили. В крайна сметка разликата я носят класата и бързината в играта.

Ето въпрос за един милион: привлякоха ли се всички играчи, които Вие искахте?

Никога не може да имаш всички, които искаш, невъзможно е, но е очевидно, че имам изключителен състав, състав, който може да бъде подбран само в Реал (Мадрид) и само от Флорентино Перес.

С този отбор от Вас ще искат десетата купа на европейските шампиони. Вече сте разбрали, че тук не се задоволяват с по-малко. Доказателството е, че треньорите, спечелили последните 2 титли, не останаха на поста си.

Вижте: колкото и да изискват от мен другите, пак ще е наполовина от това, което аз изисквам от себе си. Така е било винаги в кариерата ми: моята собствена взискателност към себе си, критичното отношение към това, което правя. И това винаги ми е помагало.

Значи първото, което изисква от себе си Мануел Пелегрини, са трите титли...

Аз не изисквам от себе си трите титли, аз изисквам, и то много настоятелно, откакто съм в Реал (Мадрид), да излизам да спечеля всички мачове, и то във всички шампионати и турнири. После, ако не успеем да вземем трите титли, това може да бъде счетено за провал, но тези оценки ще ги правим през юни.

Да, но тази година летвата е вдигната високо - трите титли. Все пак завърши сезон, в който големият съперник Барселона го постигна. И феновете на Мадрид не искат да се задоволят с нещо по-малко.

А колко високо трябва да е пък летвата в Барса?

Да повторят миналия сезон.

Тоест, ако не успее да спечели за втори път трите титли, сезонът на Барса ще е провален...

Вие трябва да сте наясно, че има една добра новина - финалът на Шампионската лига този сезон е на стадион „Бернабеу” в Мадрид, но и една лоша - ако Реал не го спечели, това ще бъде счетено за „провалче”. Но ако го спечели Барса, и то срещу Реал (Мадрид), ще бъде гигантски провал. Пелегрини наясно ли е с това?

Аз съм осъзнал и приел, че в Шампионската лига ще играем срещу най-големите отбори в Европа и че имаме щастието финалът да е тук, на нашия стадион, на „Сантяго Бернабеу”. Затова ще направим и невъзможното, за да донесем тази огромна радост на публиката ни. Останалото са спекулации. Но ние ще опитаме да го постигнем, нека никой не се съмнява в това.

Ако се появят вълшебница или някой дух от лампата и Ви кажат да си пожелаете нещо, няма ли да поискате от тях победа над Барса в Шампионската лига на „Бернабеу”?

Оставете ме да обмисля. Моето желание ще е да спечеля финала на Шампионската лига на „Бернабеу”. Все едно ми е кой е съперникът, единственото, което аз искам, е да спечеля финала. Защото в крайна сметка само това е важно.

Интервюто е със съкращения и се препечатва от вестник „Седем дни спорт”

Снимки: ruhrnachrichten.de; indiatimes.com;