Малала Юсуфзай – Реч пред ООН: Образованието е единственото решение

Реч на Малала Юсуфзай пред Генералната асамблея на ООН

През 2012 година, връщайки се от училище, Малала Юсуфзай (родена през 1997 г.) е простреляна в главата от талибан. Пакистанската ученичка Малала Юсуфзай оцелява и започва още по-усилено да се бори за правата на всеки човек и за ценността на образованието. През 2014 година Малала Юсуфзай получава Нобелова награда за мир, заедно с индиеца Кайлаш Сатярти. Публикуваме реч на Малала Юсуфзай, произнесена на 12 юли 2013 г. пред Генералната асамблея на ООН:

„В името на Бога, най-благодетелния, най-милостивия,

почитаеми генерален секретар на ООН Бан Ки Мун,

уважаеми президент на Общото събрание Вук Йеремич,

почитаеми пратеник на ООН за световно образование г-н Гордън Браун,

уважаеми по-възрастни и мои скъпи братя и сестри;

Днес за мен е чест да говоря след дълго време. Да бъда тук сред толкова почитаеми хора е голям момент в живота ми.

Не знам откъде да започна речта си. Не знам какво хората биха очаквали да кажа. Но преди всичко искам да кажа: благодаря на Бог, пред когото всички сме равни, и на всеки човек, който се е молил за бързото ми оздравяване и за новия ми живот. Не мога да повярвам колко много любов ми показаха хората. Получих хиляди картички с благопожелания и подаръци от целия свят. Благодаря ви за всички тях. Благодаря на децата, чиито невинни думи ме окуражиха. Благодаря на възрастните, чиито молитви ми дадоха сили.

Благодаря на сестрите, лекарите и всички служители в болниците в Пакистан и Великобритания и на правителството на Обединените арабски емирства, което ми помогна да оздравея. Напълно подкрепям генералния секретар на ООН г-н Бан Ки Мун за неговата Първа инициатива за световно образование, както и работата на специалния пратеник г-н Гордън Браун. И благодаря и на двамата за лидерството, което продължават да показват. Продължавате да вдъхновявате всички нас към действие.

Скъпи братя и сестри, помнете едно нещо: денят на Малала не е само мой ден. Днес е денят на всяка жена, на всяко момче и всяко момиче, които са надигнали гласовете си в защита на своите права. Има стотици активисти за човешките права и социални работници, които не само говорят за човешките права, но и се борят да постигнат целите си за образование, мир и равенство. Хиляди хора бяха убити от терористите и милиони ранени. Аз съм само една от тях.

И ето, стоя тук… едно момиче сред много.

Говоря не само за себе си, но и за всички момичета и момчета.

Надигам гласа си не само за да мога да крещя, но и за да могат да бъдат чути тези без глас.

Тези, които са се борили за правата си: правото да живеят в мир, правото към тях да се отнасят с уважение, правото на равни възможности, да бъдат образовани. Скъпи приятели, на 9 октомври 2012 г. талибаните ме простреляха от лявата страна на челото. Застреляха приятелите ми. Мислеха си, че куршумите могат да заглушат гласовете ни. Но се провалиха. И тогава от тишината се надигнаха хиляди гласове.

Терористите помислиха, че бихме променили целите си и спрели амбициите си, но нищо не се промени в живота ми, освен това: слабостта, страхът и липсата на надежда умряха. Силата, мощта, куража се родиха. Аз съм същата Малала. Моите амбиции са същите.

Надеждите ми са същите. Мечтите ми също. Скъпи братя и сестри, аз не съм срещу никого. Нито съм дошла тук да говоря за лично отмъщение срещу талибаните или някоя друга терористична група. Тук съм, за да говоря открито за правото на образование на всяко дете. Искам образование за синовете и дъщерите на всички екстремисти, особено на талибаните.

Дори не мразя талибана, който ме простреля. Дори да има пистолет в ръката си и той застане пред мен, няма да го застрелям. Това е състраданието, което научих от милостивия пророк Мохамед, Исус Христос и Буда. Това е заветът за промяна, който съм наследила от Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Мохамед Али Джина.

Това е философията на ненасилие, която съм научила от Ганди, Бача Кан и Майка Тереза. И това е прошката, която научих от майка си и баща си. Това е, което ми казва душата: бъди мирен и обичай всички.



Скъпи братя и сестри, ние ще въздигнем важността на светлината, когато видим мрака. Осъзнаваме важността на гласа си, когато ни карат да замълчим. По същия начин, когато бяхме в Суат в Северен Пакистан, издигнахме въпроса за важността на химикалките и книгите, когато виждахме оръжия.

Мъдрата поговорка, че моливът е по-силен от меча, е вярна. Екстремистите се страхуват от книги и писалки. Силата на образованието ги плаши. Те се страхуват от жените. Силата на гласа на жените ги плаши. Затова убиха 14 невинни студенти в последната си атака в Куета. Затова убиха много жени преподавателки и медицински работници в Кибер Пуктун Куа и Фата. Затова взривяват училища всеки ден. Защото се страхуваха и се страхуват от промяната, страхуват се от равенството, което тя ще донесе в обществото ни.

Спомням си, че в училището ни имаше момченце, което попита журналист: „Защо талибаните са срещу образованието?”. Той отговори много просто. Сочейки книгата, каза: „Талибанът не знае какво е написано вътре в тази книга”. Те си мислят, че Бог е малко, консервативно същество, което би изпратило момичетата в Ада, защото отиват на училище.

Терористите преиначават името на Исляма и пущунското общество, за да трупат ползи за себе си. Пакистан е миролюбива, демократична държава. Пущуните искат образование за дъщерите и синовете си. А Ислямът е религия на мира, човечността и братството. Ислямът казва, че образованието не е само право на всяко дете, то е и негов дълг и отговорност.

Почетни главен секретар, мирът е необходим за образованието. В много части на света, особено в Пакистан и Афганистан, тероризмът, войната и конфликтите спират децата да ходят на училище. Наистина сме уморени от войни. Жените и децата страдат на много места по света по различни начини.

В Индия невинни и бедни деца са жертви на детския труд. Много училища бяха унищожени в Нигерия. Хората в Афганистан бяха засегнати от трудностите, създадени от екстремизма в продължение на десетилетия. Момиченца трябва да работят у дома и са принуждавани да се женят отрано. Бедността, невежеството, липсата на правосъдие, расизмът и отнемането на основни права са главните проблеми, пред които са изправени мъжете и жените.

Скъпи приятели, днес се фокусирам върху правото на образование на жените и момичетата, защото те страдат най-много. Имало е време, когато жените социални активисти призоваваха мъжете да се изправят в тяхна защита. Но днес ние ще го направим за себе си.

Не казвам мъжете да се оттеглят от говоренето за женските права, а по-скоро се фокусирам върху жените, които трябва да бъдат независими и да се борят за себе си. Скъпи сестри и братя, сега е времето да надигнем глас. Днес призоваваме световните лидери да променят стратегическите си политики в полза на мира и благоденствието. Призоваваме всички правителства да осигурят основно образование за всяко дете по света.

Призоваваме правителствата да се борят срещу тероризма и насилието, да защитават децата от бруталността и вредите, които им се нанасят. Призоваваме развитите нации да подкрепят разпространението на образователните възможности за момичета в развиващия се свят. Призоваваме местните общности да бъдат толерантни и да отхвърлят предразсъдъците, основани на каста, вероизповедание, секта, религия или пол.

Да осигурим свобода и равенство на жените, за да могат да процъфтят. Не можем да успеем, докато половината от нас са спирани. Призоваваме сестрите си по света да бъдат смели, да приемат вътрешната си сила и да реализират пълния си потенциал. Скъпи братя и сестри, искаме училища и образование за всяко светло бъдеще на дете. Ще продължим пътуването си впосока на мира и образованието за всички. Никой не може да ни спре. Ще защитаваме правата си и ще внесем промяна с гласа си.

Вярваме в силата и мощта на думите си. Думите ни могат да променят света. Защото сме заедно всички, обединени от каузата на образованието. И ако искаме да постигнем целта си, тогава ни позволете да съберем сили с оръжието на знанието и ни позволете да се държим заедно, в единство.

Скъпи братя и сестри, не трябва да забравяме, че милиони хора по света страдат от бедност, липса на правосъдие и невежество. Не трябва да забравяме, че милиони деца са извън училище. Не трябва да забравяме, че сестрите и братята ни чакат светло, мирно бъдеще.

Затова ни позволете да започнем глобална битка срещу неграмотността, бедността и тероризма и нека вземем нашите книги и моливи. Те са най-силните ни оръжия.

Едно дете, един учител, една химикалка и една книга могат да променят света.

Образованието е единственото решение. Образование преди всичко.”

Източник: http://www.manager.bg;

Снимки: ibtimes.com; returnofkings.com;