С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Макс Фриш - ценности: Незаменима ли е родината и доколко имаме нужда от нея?

Макс Фриш - ценности: Незаменима ли е родината и доколко имаме нужда от нея?

Макс Фриш и неговите въпроси-размишления за родината

Макс Фриш е швейцарски писател и драматург, роден през 1911 година в Цюрих. Главна тема на неговото творчество е модерният човек, който полемизира с различните обществени и политически възгледи. Публикуваме подтикващия към размисъл въпросник за родината от книга втора на Макс Фриш „Дневници”. За смисъла от тези дневници самият писател казва: „Когато не премълчаваме, а записваме мислите си, ние ги признаваме за свои - верни в най-добрия случай за времето и мястото на възникването си”.

Въпросник

1. Когато пребивавате в чужбина и срещнете свои сънародници, обзема ли ви носталгия или тъкмо тогава не?

2. Свързвате ли понятието „Родина” с националното знаме?

3. От кое по-лесно бихте могли да се лишите:

а) от родина?

б) от отечество?

в) от чужбина?

4. Какво наричате родина:

а) едно село?

б) град или квартал от него?

в) езикова област?

г) един континент?

д) едно жилище?

5. Да предположим, че във вашата родина ви мразят: в състояние ли сте поради това да отречете, че тя е ваша родина?

6. Кое във вашата родина обичате особено много?

а) природата?

б) това, че хората приличат на вас по своите обичаи и навици, тоест вие сте се приспособили към тези хора и затова можете да разчитате на одобрението им?

в) обичаите?

г) това, че не ви е нужен чужд език?

д) спомените от детството?

7. Мислили ли сте някога да се преселите другаде?

8. Кои ястия ядете от носталгия ( например немските курортисти на Канарските острови държат всеки ден да им се изпраща със самолет кисело зеле ) и чувствате ли се с това по-уютно и сигурно в света?

9. Да речем, че за вас родината се отличава с гористи планини и водоподи: вълнувате ли се, когато в друг кът на Земята срещнете подобни гористи планини и водопади или се чувствате разочарован?

10. Защо няма космополитна политическа десница?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

11. Когато преминете митническата граница и се озовете отново в родината си, случва ли се да се почувствате по-самотен тъкмо в този момент, в който носталгията се разсейва? Или обратното – например видът на познати униформи ( железничари, полицаи, военни и т.н. ) укрепва чувството ви, че имате родина?

12. Доколко се нуждаете от родина?

13. Ако живеете като съпруг или съпруга, без да имате обща родина, чувствате ли родината на другия недостъпна за вас или взаимно се освобождавате от личната си обвързаност с родината?

14. Доколкото родината е онази географска и обществена среда, в която сте роден и израсъл, тя е незаменима. Благодарен ли сте за това?

15. На кого?

16. Има ли краища, градове, обичаи и т.н., които ви навеждат на скритата мисъл, че сте по-пригоден за друга родина?

17. Какво ви кара да се усещате човек без родина?

а) безработица?

б) изгонване по политически причини?

в) кариера в чужбина?

г) това, че мислите все по-различно от хората, които наричат същата страна своя родина и я владеят?

д) злоупотребяване с войнишката клетва?

18. Имате ли втора родина? И ако е така:

19. Можете ли да си представите трета или четвърта родина, или тогава родина си остава отново първата?

20. Може ли една идеология да стане родина?

21. Има ли места, където ви обхваща ужас при представата, че това би могло да бъде вашата родина, например Харлем, и занимава ли ви тогава мисълта, какво би означавало то за вас? Или просто благодарите на бога, че не е така?

22. Чувствате ли изобщо Земята като родина?

23. Известно е, че и на чужда територия войниците загиват за родината си: кой определя какво дължите на родината?

24. Можете ли изобщо да си представите себе си без родина?

25. По какво съдите, че животни като газели, хипопотами, мечки, тигри, шимпанзета и т.н., които израстват в клетка или в развъдници, не чувстват зоопарка като родина?

Източник: Макс Фриш, „Дневници” книга втора, съставител Венцеслав Константинов, преводач Маргарита Дилова, книгоиздателство „Георги Бакалов”, Варна , 1979 година

Снимки: kunst-magazin.de; sagen.at