Махатма Ганди - Сатяграха: Силата на духа и придържането към истината

Прилагащият сатяграха трябва да се сбогува със страха

Сатяграха е чиста сила на духа. Истината (сатя) е самата същност на душата. Затова тази сила се нарича сатяграха. Духът се информира чрез знание. В него гори пламакът на любовта. Ако някой ни причинява болка с пренебрежението си, ние ще го спечелим с любов... Ненасилието е латентно състояние. В състояние на будност то е любов. Управляван от любов, светът продължава да съществува.

Ненасилието в своята динамична форма означава съзнателно страдание. То не значи мекушаво подчинение на волята на причинителя на злото, а поставяне на духа срещу волята на тиранина. Като действаме по този закон на нашето същество, възможно е един-единствен индивид да се противопостави на мощта на цяла една несправедлива империя, за да спаси честта си, своята религия, духа си и да положи началото на падането на тази империя или на нейното прераждане.

Сатяграха се възприема като оръжие на най-силните и изключва употребата на насилие в каквато и да е форма... Нейното основно значение е придържане към истината, откъдето е и названието й сила на истината. Аз също я наричам сила на любовта или духовна сила. В прилагането на сятяграха, в ранните периоди, аз открих, че търсенето на истината не позволява да се използва насилие върху противника, а той трябва да бъде отклонен от своята грешка с търпение и съчувствие. Защото това, което за един човек изглежда истина, на друг може да се струва лъжа. А търпението означава самоизмъчване. Така доктрината стига до заключението, че истината се отстоява не като причиняваш страдание на противника си, а на самия себе си.

У мен нараства убеждението, че нещата от фундаментална важност за народа не могат да бъдат осигурени само по пътя на разума, а трябва да се купят с неговото страдание. Страданието е законът на човешките същества; войната е законът на джунглата. Но страданието е безкрайно по-могъщо от закона на джунглата, що се отнася до пробуждането съвестта на противника и отварянето на неговите уши, които иначе са запушени за гласа на разума.

Никой вероятно не е съставял повече петиции или се е свързвал със загубени каузи повече от мен и съм стигнал до това основно заключение, че ако искаш нещо много важно да бъде направено, не трябва да задоволиш само разума, а да развълнуваш и сърцето. Призивът към разума е повече за главата, а проникването в сърцето идва от страданието. То отключва вътрешното разбиране у човека. Страданието е отличителният признак на човешката раса, а не мечът.

Да изстрадаш нараняване вътре в собствената си личност е същественото за ненасилието, то е избраният заместител на насилие над другите. Не защото не ценя достатъчно високо живота, аз приемам с радост хиляди доброволно да дадат живота си за сатяграха, а защото зная, че в крайна сметка то води до най-малката загуба на човешки живот и още повече – то обогатява тези, които отдават живота си и морално обогатява света с тяхната саможертва.

Аз давам право на пълното ненасилие и го смятам за възможно в отношенията на човек с човека и народ с народ, но то не означава „отказ от истинската борба срещу злото по принцип”. Напротив, ненасилието в моето разбиране е по-активна и по-реална борба срещу злото, отколкото отмъщението, което по самата си природа увеличава злото.

 Имам предвид умствена и следователно, морална опозиция на неморалността. Аз се опитвам да притъпя напълно меча на тиранина не като извадя срещу него оръжие с по-режещо острие, а като обезсърча неговите очаквания, че ще му предложа физическа съпротива. Съпротивата на духа, която ще му поднеса вместо това, ще го обезсили. Първоначално тя ще го смае и накрая ще го застави да я признае; признание, което няма да го унижи, а ще го извиси.

Сатяграха предполага самодисциплина, самоконтрол, самопречистване и утвърден социален статус на личността, която я прилага. Един последовател на сатяграха не трябва никога да забравя различаването на злото от извършителя на злото. И не трябва да натрупва лошо чувство или горчивина спрямо последния. Той не трябва дори да използва ненужно обиден език спрямо извършващата зло личност, колкото и непроменяемо да е злото у нея. Защото е въпрос на вяра за всеки практикуващ сатяграха, че няма толкова пропаднал човек на света, който да не може да бъде преобразен чрез любов. Прилагащият сатяграха трябва винаги да побеждава злото с добро, химса с ахимса. Няма друг начин за пречистване на света от злото.

Затова този, който се смята последовател на сатяграха, непрекъснато проверява себе си чрез интроспекция отблизо и самоанализ, за да провери дали самият той не е замърсен от яд, зла воля и други човешки слабости, дали е способен да проведе борба вътре със самия себе си, както с другите навън. В самопречистването и покаянието последователят на сатяграха постига половината си победа.

Той вярва, че мълчаливото и недемонстративно деяние на истината и любовта дават далеч по-трайни и непоклатими резултати, отколкото речите или други подобни шумни изяви. Но въпреки че сатяграха може да се прилага без шум, тя изисква известна активност от практикуващия сатяграха. Той например трябва първо да мобилизира общественото мнение посредством широка интензивна агитация против злото, което иска да заличи. Когато общественото мнение е достатъчно опълчено срещу една социална несправедливост и най-високопоставеният няма да посмее да й окаже открито подкрепа или да застане зад нея. Едно будно и интелигентно обществено мнение е най-могъщото оръжие на прилагащия сатяграха.

След като сатяграха е един от най-мощните методи за директни действия, прилагащият сатяграха изчерпва всички други средства, преди да се спре на сатяграха. Следователно той постоянно и настоятелно изисква от установените власти, призовава общественото мнение, образова го, излага своята кауза спокойно и хладнокръвно пред всеки, който пожелае да го изслуша и след като е изчерпал всички тези пътища, преминава към сатяграха. Но когато открие повелителния повик на своя вътрешен глас и започне като външна изява сатяграха, той вече е изгорил своите мостове и връщане назад няма.

Неподчинението, за да бъде гражданско, трябва да е искрено, уважително, обуздано, никога да не е враждебно, трябва да е основано на добре разбираем принцип, не трябва да е израз на каприз и зад него не трябва да има зла воля или омраза.

Прилагащият сатяграха трябва да се сбогува със страха. Следователно той никога не трябва да се бои да вярва на противника си. Даже противникът му двадесет пъти да го изиграе зле, последователят на сатяграха трябва да е готов да му вярва на двадесет и първия път, защото безрезервното доверие в човешката природа е самата същност на вярата.

Който прилага сатяграха, никога не пропуска, не може да пропусне шанса за компромис при достойни условия, като винаги се предполага, че в случай на неуспех, той ще бъде готов за битка. Той няма нужда от предварителна подготовка (преговори), неговите карти са винаги на масата.

Същността на техниката на ненасилие е, че тя винаги търси да ликвидира антагонизма, но не самите антагонисти. В една борба без насилие човек винаги трябва да се съобразява до известна степен с традициите и общоприетите норми на системата, срещу която се изправя. Избягването на каквито и да е отношения с противниковата страна следователно не може да бъде обект на поведение на прилагащия сатяграха, а преобразуването или пречистването на тези отношения.

Три четвърти от всички нещастия и неразбирателства в света биха изчезнали, ако се поставим на мястото на нашите противници и разберем тяхното виждане за нещата. Тогава ние бързо бихме се съгласили с нашите противници или бихме мислили за тях по-благосклонно. Ако искате да преобразите своя противник, вие трябва да му разкриете неговата добра и благородна страна. Работете всячески за това. Не размахвайте пред очите му неговите недостатъци.

Често се забравя, че прилагащият сатяграха няма намерение да поставя в неудобно положение извършителя на злото. Неговият призив не е насочен към страха у противника му; той е и трябва да бъде насочен към сърцето му. Целта на прилагащия сатяграха е да преобрази, а не да застави извършителя на злото. Той трябва да избягва всичко изкуствено в своите деяния. Той действа естествено, по свое вътрешно убеждение.

Даже шепа последователи на сатяграха, добре организирани и обучени в безкористна служба на масите, могат да извоюват независимост на Индия, защото зад тях ще бъде мощта на мълчаливите милиони. Сатяграха е духовна сила. Тя е извисена и универсална в своето въздействие. Веднъж поставена в действие, тя напредва, набирайки сила и скорост, докато разруши всички физически бариери и залее света.

Победата е сигурна, ако добротата се съчетае с твърдост. Каузата ще бъде обречена, ако ядът, омразата, злата воля, безразсъдството и накрая насилието вземат връх. Аз ще се боря против тях с живота си, даже и да остана сам. Моята цел е приятелство със света и съм способен да съчетая най-голяма любов с най-голямо противопоставяне на злото.

Махатма Ганди „Моят път към истината”;

Издателство „Захарий Стоянов”, София 1998;

Снимки: thehindu.com; wdr.de;